Вотът за Възраждане е глас за обществен конфликт, насилие и гражданска война
Огнян Минчев*
Това, че депутатите от Израждане се държат в Народно събрание в единодушие със своята природа - с което демонстрират каква фашизоидна паплач в действителност съставляват - е поучително за всички българи, които могат да се изкушат да гласоподават за тях. Вотът за Израждане е глас за публичен спор, принуждение и революция. Израждане са наследници на цялата историческа поредност от кремълски негодници, домогвали се и овладявали политическата власт в България, разрушавали българската страна в интерес на московските си господари.
Великодържаваната паплач в България изплува незабавно след Освобождението
- с преврата на русофилите против Съединението и княз Батемберг, който го утвърждава. Стамболов ги прати там, където им е мястото. Те го убиха по заповед на своите господари. Но делото на Стамболов го надживя с десетилетия - прогонването на великодържавните ментори отвори исторически прозорец за одобряване и рационализация на българската страна.
От първите дни на своята разрушителна власт болшевиките сътвориха платформата, с която трябваше да продължат имперската завоевателна политика на унищожената от тях Руска империя. Коминтернът наследи и брутално разшири напъните на Азиатския департамент по отношение на България. През 1919 година бе основана платформата за дълготрайно послушание и заличаване на българската страна - Българска комунистическа партия. През 1923 година проведоха Септемврийския бунт, а две години по-късно - атентата в Света Неделя. Българската революция закупи дълготраен, систематичен
темперамент на непрекъснат скрит план за заличаване на българската държавност.
През септември 1944-та заговорът съумя. Окупационната сталинистка войска унищожи българската страна и утвърди колониалната руска администрация в лицето на Българска комунистическа партия на българска територия. След половин век несъществуване, България получи опция да бъде възкресена дружно с другите потъпкани страни на източна Европа през 1989 година Но възобновяване на българската държавност се оказа мъчно осъществима задача. Държавите се построяват от публични и политически елити, групово изразяващи и защитаващи осъзнатия народен интерес. За страдание, в острото политическо противоборство на 90-те години България не съумя да възвърне пълностоен народен хайлайф. Опитите за реформиране на българската страна и откъсването й от съветско колониално господство бяха осуетени след 2001 година от трансформираната в посткомунистическа олигархия съветска колониална администрация на Българска комунистическа партия и специфичните й служби.
Посткомунистическата олигархия се утвърди като нов квази народен хайлайф посредством преструктурирането и
преутвърждаването на съветския колониален надзор върху България.
Страната ни стартира да води двойнствен икономически и политически живот. На повърхността тя бе интегрирана в структурите на НАТО и Европейски Съюз, а в дълбочина остана подвластна, колонизирана територия на неоимперския олигархичен хайлайф на Кремъл, работещ като голяма проведена незаконна група. На българска територия олигархичният проведен криминал възпроизведе всички съществени характерности на своите съветски ментори. Сливането на страната с мутренските групировки, институционализираният рекет над обществените институции, мутренският произвол и вихрещата се престъпност под патронажа на превзетото правораздаване - това са единствено някои от чертите на новия колониален обир на руско-българската олигархия над българското общество.
Тази смесена - хибридна посткомунистическа българска действителност - участие в съюзите на Запада и преобразувана колониална взаимозависимост от Москва - стана допустима заради
комбинацията на два съществени фактора
Първият - социална и политическата уязвимост на българските демократични елити, заели се с реформирането и европеизирането на българското общество и страна. Вторият - безразсъдно високата толерантност на Европа и Съединени американски щати към систематичния рекет, упражняван от режима на Вл. Путин в интернационалните връзки и съответно в връзките сред Русия и Запада. Приемайки интеграцията на Русия в европейския мейнстрийм като натурален развой и инвестирайки голямо самообладание и приемливост към възходящата новоимперска надменност на Кремъл след 2007 година, Европа и Америка развързаха ръцете на великодържавната експанзия по отношение на Запада и на първо място - по отношение на към момента уязвимите страни на централна и източна Европа.
В своята целокупност тези два фактора предопределиха високата приемливост в границите на Европейски Съюз и НАТО към примитивната ловкост на българската посткомунистическа олигархия да " стои на два стола ". Да употребява - и да злоупотребява с привилегиите на своето европейско и атлантическо участие без да реформира практиките и институциите на своята власт. И да " делка с съветските братоци " ресурсите на България в ущърб на нейната рационализация и развиване. От своя страна, Москва редовно разширяваше сферите на своя надзор върху България. Енергиен монопол, надзор върху огромното корумпиране на политическия хайлайф и страната, разрастване на огромна пропагандна война на българска територия против Европа, Запада и участието на България в институциите на цивилизования свят.
Това продължи до второто навлизане на Кремъл в Украйна през февруари 2022 година Западът най-сетне осъзна с кого си има работа и провежда огромни - систематични дейности за въздържане и наказване на великодържаваната експанзия.
Удобното съвместяване на европейско участие и колониален слугинаж на Москва за българската олигархия завърши.Дойде Магнитски, пристигнаха - най-сетне - ултимативните условия за реформиране на българската страна оттатък бруталния надзор на мафията върху нейните институции. Не че Западът ни задължава с нещо. Нашите сътрудници просто отхвърлят да дават повече пари, с цел да хранят руско-българската мутренска гарнитура на власт. Притисната до стената,
мутренската олигархична тайфа се сдави като глутница вътре в самата себе си
В това живеем от три години и това създава всеобхватната рецесия на българската квази държавност и до ден сегашен.
Но изходът от тази драма надалеч не е съдбоносен. Не споделям оптимизма на някои политически радикали, че надали не Русия ще се " срине " до няколко седмици, а българската й колониална прислуга ще се съобщи и ще отстъпи. Това, което ни следва е изострен и огромен публичен - цивилен и политически спор за преодоляване бъдещето на България, който се води пред очите ни.
Бесуването на кремълския слугинаж от фашизоидната партия Израждане е част от този спор
Битката за преодоляване на съзнанието и политическото държание на българите в избран смисъл едвам стартира. Нито кремълската прислуга, нито олигархичните господари на България ще се предадат без пердах. Те ще създадат всичко допустимо с цел да разгромят българското общество и страна като европейски план. Ще търсят и най-малките пролуки да запазят структурните учредения за своята власт и благосъстояние - органичната връзка и взаимозависимост с кремълската олигархия. Ако не съумеят - ще се опитат да се " реформират " и да се препродадат на тези кръгове от Запада, които резервират известна приемливост към посткомунистическите олигархични групи на власт.
Едно би трябвало да бъде ясно - никой няма да пристигна да ни " освобождава " от посткомунистическата олигархична задънена улица, в която се намираме. Илюзиите за това, че " посолството " ще ни ръководи са част от една пропагандна скица, а не от политическата действителност. Което и да е посолство работи - и ще продължава да работи в интерес на националния интерес на своята страна. За българския народен интерес можем да работим единствено ние - тези, които са свързали живота си с визията за една сполучлива, демократична и свободна България. Копейките ще продължат да вървят в митрофановото посолство. Червените ченгета ще не престават да лъжат и да крадат през националните ни служби за сигурност. Руският резидент ще продължава да желае цялата власт - в интерес на господарите си и на мегаломанските си персонални упоритости. Израждане ще продължава да продава фашистки номера на кавги и викове. Въпросът е в това какво ще вършим ние. Защото - на всичкото от горната страна - нямаме и политически представители, на които да разчитаме без голям брой двусмислени условия.
*Коментарът е оповестен на Facebook страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg.
Това, че депутатите от Израждане се държат в Народно събрание в единодушие със своята природа - с което демонстрират каква фашизоидна паплач в действителност съставляват - е поучително за всички българи, които могат да се изкушат да гласоподават за тях. Вотът за Израждане е глас за публичен спор, принуждение и революция. Израждане са наследници на цялата историческа поредност от кремълски негодници, домогвали се и овладявали политическата власт в България, разрушавали българската страна в интерес на московските си господари.
Великодържаваната паплач в България изплува незабавно след Освобождението
- с преврата на русофилите против Съединението и княз Батемберг, който го утвърждава. Стамболов ги прати там, където им е мястото. Те го убиха по заповед на своите господари. Но делото на Стамболов го надживя с десетилетия - прогонването на великодържавните ментори отвори исторически прозорец за одобряване и рационализация на българската страна.
От първите дни на своята разрушителна власт болшевиките сътвориха платформата, с която трябваше да продължат имперската завоевателна политика на унищожената от тях Руска империя. Коминтернът наследи и брутално разшири напъните на Азиатския департамент по отношение на България. През 1919 година бе основана платформата за дълготрайно послушание и заличаване на българската страна - Българска комунистическа партия. През 1923 година проведоха Септемврийския бунт, а две години по-късно - атентата в Света Неделя. Българската революция закупи дълготраен, систематичен
темперамент на непрекъснат скрит план за заличаване на българската държавност.
През септември 1944-та заговорът съумя. Окупационната сталинистка войска унищожи българската страна и утвърди колониалната руска администрация в лицето на Българска комунистическа партия на българска територия. След половин век несъществуване, България получи опция да бъде възкресена дружно с другите потъпкани страни на източна Европа през 1989 година Но възобновяване на българската държавност се оказа мъчно осъществима задача. Държавите се построяват от публични и политически елити, групово изразяващи и защитаващи осъзнатия народен интерес. За страдание, в острото политическо противоборство на 90-те години България не съумя да възвърне пълностоен народен хайлайф. Опитите за реформиране на българската страна и откъсването й от съветско колониално господство бяха осуетени след 2001 година от трансформираната в посткомунистическа олигархия съветска колониална администрация на Българска комунистическа партия и специфичните й служби.
Посткомунистическата олигархия се утвърди като нов квази народен хайлайф посредством преструктурирането и
преутвърждаването на съветския колониален надзор върху България.
Страната ни стартира да води двойнствен икономически и политически живот. На повърхността тя бе интегрирана в структурите на НАТО и Европейски Съюз, а в дълбочина остана подвластна, колонизирана територия на неоимперския олигархичен хайлайф на Кремъл, работещ като голяма проведена незаконна група. На българска територия олигархичният проведен криминал възпроизведе всички съществени характерности на своите съветски ментори. Сливането на страната с мутренските групировки, институционализираният рекет над обществените институции, мутренският произвол и вихрещата се престъпност под патронажа на превзетото правораздаване - това са единствено някои от чертите на новия колониален обир на руско-българската олигархия над българското общество.
Тази смесена - хибридна посткомунистическа българска действителност - участие в съюзите на Запада и преобразувана колониална взаимозависимост от Москва - стана допустима заради
комбинацията на два съществени фактора
Първият - социална и политическата уязвимост на българските демократични елити, заели се с реформирането и европеизирането на българското общество и страна. Вторият - безразсъдно високата толерантност на Европа и Съединени американски щати към систематичния рекет, упражняван от режима на Вл. Путин в интернационалните връзки и съответно в връзките сред Русия и Запада. Приемайки интеграцията на Русия в европейския мейнстрийм като натурален развой и инвестирайки голямо самообладание и приемливост към възходящата новоимперска надменност на Кремъл след 2007 година, Европа и Америка развързаха ръцете на великодържавната експанзия по отношение на Запада и на първо място - по отношение на към момента уязвимите страни на централна и източна Европа.
В своята целокупност тези два фактора предопределиха високата приемливост в границите на Европейски Съюз и НАТО към примитивната ловкост на българската посткомунистическа олигархия да " стои на два стола ". Да употребява - и да злоупотребява с привилегиите на своето европейско и атлантическо участие без да реформира практиките и институциите на своята власт. И да " делка с съветските братоци " ресурсите на България в ущърб на нейната рационализация и развиване. От своя страна, Москва редовно разширяваше сферите на своя надзор върху България. Енергиен монопол, надзор върху огромното корумпиране на политическия хайлайф и страната, разрастване на огромна пропагандна война на българска територия против Европа, Запада и участието на България в институциите на цивилизования свят.
Това продължи до второто навлизане на Кремъл в Украйна през февруари 2022 година Западът най-сетне осъзна с кого си има работа и провежда огромни - систематични дейности за въздържане и наказване на великодържаваната експанзия.
Удобното съвместяване на европейско участие и колониален слугинаж на Москва за българската олигархия завърши.Дойде Магнитски, пристигнаха - най-сетне - ултимативните условия за реформиране на българската страна оттатък бруталния надзор на мафията върху нейните институции. Не че Западът ни задължава с нещо. Нашите сътрудници просто отхвърлят да дават повече пари, с цел да хранят руско-българската мутренска гарнитура на власт. Притисната до стената,
мутренската олигархична тайфа се сдави като глутница вътре в самата себе си
В това живеем от три години и това създава всеобхватната рецесия на българската квази държавност и до ден сегашен.
Но изходът от тази драма надалеч не е съдбоносен. Не споделям оптимизма на някои политически радикали, че надали не Русия ще се " срине " до няколко седмици, а българската й колониална прислуга ще се съобщи и ще отстъпи. Това, което ни следва е изострен и огромен публичен - цивилен и политически спор за преодоляване бъдещето на България, който се води пред очите ни.
Бесуването на кремълския слугинаж от фашизоидната партия Израждане е част от този спор
Битката за преодоляване на съзнанието и политическото държание на българите в избран смисъл едвам стартира. Нито кремълската прислуга, нито олигархичните господари на България ще се предадат без пердах. Те ще създадат всичко допустимо с цел да разгромят българското общество и страна като европейски план. Ще търсят и най-малките пролуки да запазят структурните учредения за своята власт и благосъстояние - органичната връзка и взаимозависимост с кремълската олигархия. Ако не съумеят - ще се опитат да се " реформират " и да се препродадат на тези кръгове от Запада, които резервират известна приемливост към посткомунистическите олигархични групи на власт.
Едно би трябвало да бъде ясно - никой няма да пристигна да ни " освобождава " от посткомунистическата олигархична задънена улица, в която се намираме. Илюзиите за това, че " посолството " ще ни ръководи са част от една пропагандна скица, а не от политическата действителност. Което и да е посолство работи - и ще продължава да работи в интерес на националния интерес на своята страна. За българския народен интерес можем да работим единствено ние - тези, които са свързали живота си с визията за една сполучлива, демократична и свободна България. Копейките ще продължат да вървят в митрофановото посолство. Червените ченгета ще не престават да лъжат и да крадат през националните ни служби за сигурност. Руският резидент ще продължава да желае цялата власт - в интерес на господарите си и на мегаломанските си персонални упоритости. Израждане ще продължава да продава фашистки номера на кавги и викове. Въпросът е в това какво ще вършим ние. Защото - на всичкото от горната страна - нямаме и политически представители, на които да разчитаме без голям брой двусмислени условия.
*Коментарът е оповестен на Facebook страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ