Магдалена Пашова: Оформянето на отношение към храната започва от най-ранна детска възраст
Оформянето на хранителни привички и отношение към храната и храненето стартира от най-ранна детска възраст. Ние, родителите, сме тези, които формираме желанията на децата ни, техните привички, избори. Ние сме техните първи учители по хранене. Това сподели хранителният терапевт и нутриционист Магдалена Пашова в предаването " Денят на фокус “ на " Фокус “.
Храненето е заучено държание, изясни тя. " То е умеене, на което децата се учат, по този начин, както се учат да вървят, да плуват, да карат колело. Това да се научим да се храним стартира от зареждането и продължава до втората-третата година. Тогава децата получават физическите умения по какъв начин да манипулират с твърдата храна, с цел да могат да ядат такава. Едновременно с това обаче те развиват и вкусови желания, учат се по какъв начин да избират храна. За всичко това им влияем на първо време ние, родителите, с това, което се случва в домашна среда. След това идва яслата, детската градина, обществената среда отвън дома “, изясни Магдалена Пашова.
Взаимодействието на децата посредством игра е освен потребно, само че и належащо. " Децата в най-ранна детска възраст имат един метод да опознават света към себе си и той е посредством досег, посредством проучване, посредством пипане. Това се отнася и за храната. За да може децата да опознаят храната, за тях е значимо да взаимодействат с нея. Това е нещо, което е добре по-скоро да насърчаваме, тъй като по този начин ние им даваме опция да се сближи с храната
Много е значим персоналният образец на родителите с това какви храни слагаме на масата. Добре е тя да бъде разнообразна и домашно приготвена, да се отстраняват доколкото е допустимо пакетираните храни. Добре е да бъдат избягвани сладките храни, с цел да не се затвърждава желанието, което децата по този начин или другояче имат към тях. " По-добрият вид е в ранна детска възраст да наблегнем на другите усети, с цел да им помогнем да изградят приемане и на тези усети “, посъветва хранителният терапевт.
Статистиката демонстрира, че всяко четвърто дете има проблеми с храненето, т.е. то е в някаква степен злоядо. " Злоядството е един необятен диапазон от разнообразни положения, при които някои деца не ядат няколко храни, само че има деца, които имат извънредно лимитиран хранителен репертоар, ядат единствено няколко храни и в менюто им може да не участват цели хранителни групи, което към този момент влече риск от разнообразни хранителни дефицити в бъдеще. Мнозина смята злоядството за поведенчески проблем, само че в реалност аргументите са доста по-комплексни. Много от тях датират още от ранна детска възраст и може да бъдат свързани с неналичието на някакви хранителни, дъвкателни умения. Могат да бъдат свързани с изострена сензорика и храната да ги отблъсква, да им въздейства по някакъв метод “, изясни Магдалена Пашова.
Това са неща, които се преодоляват с верен метод и самообладание, добави тя.
Храненето е заучено държание, изясни тя. " То е умеене, на което децата се учат, по този начин, както се учат да вървят, да плуват, да карат колело. Това да се научим да се храним стартира от зареждането и продължава до втората-третата година. Тогава децата получават физическите умения по какъв начин да манипулират с твърдата храна, с цел да могат да ядат такава. Едновременно с това обаче те развиват и вкусови желания, учат се по какъв начин да избират храна. За всичко това им влияем на първо време ние, родителите, с това, което се случва в домашна среда. След това идва яслата, детската градина, обществената среда отвън дома “, изясни Магдалена Пашова.
Взаимодействието на децата посредством игра е освен потребно, само че и належащо. " Децата в най-ранна детска възраст имат един метод да опознават света към себе си и той е посредством досег, посредством проучване, посредством пипане. Това се отнася и за храната. За да може децата да опознаят храната, за тях е значимо да взаимодействат с нея. Това е нещо, което е добре по-скоро да насърчаваме, тъй като по този начин ние им даваме опция да се сближи с храната
Много е значим персоналният образец на родителите с това какви храни слагаме на масата. Добре е тя да бъде разнообразна и домашно приготвена, да се отстраняват доколкото е допустимо пакетираните храни. Добре е да бъдат избягвани сладките храни, с цел да не се затвърждава желанието, което децата по този начин или другояче имат към тях. " По-добрият вид е в ранна детска възраст да наблегнем на другите усети, с цел да им помогнем да изградят приемане и на тези усети “, посъветва хранителният терапевт.
Статистиката демонстрира, че всяко четвърто дете има проблеми с храненето, т.е. то е в някаква степен злоядо. " Злоядството е един необятен диапазон от разнообразни положения, при които някои деца не ядат няколко храни, само че има деца, които имат извънредно лимитиран хранителен репертоар, ядат единствено няколко храни и в менюто им може да не участват цели хранителни групи, което към този момент влече риск от разнообразни хранителни дефицити в бъдеще. Мнозина смята злоядството за поведенчески проблем, само че в реалност аргументите са доста по-комплексни. Много от тях датират още от ранна детска възраст и може да бъдат свързани с неналичието на някакви хранителни, дъвкателни умения. Могат да бъдат свързани с изострена сензорика и храната да ги отблъсква, да им въздейства по някакъв метод “, изясни Магдалена Пашова.
Това са неща, които се преодоляват с верен метод и самообладание, добави тя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ