Очакваният ръст на общия български износ за първата половина на

Очакваният растеж на общия български експорт за първата половина на тази година ще 30.6% до 25.777 млн. щатски $, вносът ще нарасне с 32.2% до 28.958 щатски $. Това демонстрира , основани на цените, а не на количествата износ. Стойностите на растежите в износа и вноса са изчислени от БСК като количествата на артикули, изнесени през първото полугодие на тази година, били са умножени по усреднени цени през първото полугодие на предходната година, изясни на конференция Веселин Илиев – основен шеф " Външноикономическо съдействие " в БСК. Изследвани са били главно първични материали и борсови артикули, като са употребени данни на Световната комерсиална организация. Спрямо първо полугодие на 2020 година растежът е 73%. Най-голям е растежът при енергоносителите. Нарастването на износа за трети страни изпреварва растежа на износа за Европейски Съюз през 2022 по отношение на 2021 г. Измежду водещите 10 пазара, максимален е растежът за Сърбия, следван от този за Испания, Италия, Нидерландия, Гърция и Румъния. През последните 5-6 години България реализира позитивен търговски баланс с Германия – най-важният ни търговски сътрудник, само че и една от най-конкурентоспособните стопански системи на света. Положителен баланс имаме с Румъния, Италия, Гърция, Франция, Испания, Сърбия. Износът ни за Алжир нараства над 8 пъти, напълно дължащ се на износа на пшеница. Износът за Гибралтар нараства съвсем 3 пъти – горива. Над 2 пъти пораства износът за Словения с водеща стока електрическа енергия и за Израел – горива. Сумарно за 26 борсови артикули износът е по-малък с 2.8 милиарда $, сподели Илиев, представен от Българска телеграфна агенция. По неговите думи, даже и понижени данните за износа са положителни за България, само че добави, че това не може да е мотив за еуфория в страната. По думите му несигурността в интернационалните цени и какъв брой тъкмо ще е износът и вносът рефлектира върху прогнозите за икономическите процеси в страната и върху изчисленията какъв брой ще е чистият принос на износа в брутната добавена стойност (БДС), което е основа за прогнозиране на бюджетите. Анализът демонстрира, че растежът на българският импорт по отношение на първо полугодие на 2020 е 82.1%. Нарастването на вноса от трети страни изпреварва растежа на вноса от Европейски Съюз. Най-голям е растежът от Русия и Украйна, следван от този от Турция и Гърция. Във водещите 20 артикули има няколко с растеж над 2 пъти: сурово слънчогледово масло, маслодаен слънчоглед, природен газ, амоняк, алуминий. Вносът, измерен в стойност, изпреварва доста вноса в количество. Има едно изключение – вносът на маслодаен слънчоглед нараства над 3 пъти в стойност и съвсем 4 пъти в количество. Вносът на сурово слънчогледово масло нараства над 40 пъти, а вносът единствено през юни 2022 по отношение на юни 2021 е по-голям 72 пъти. Този растеж се дължи напълно на импорт от Украйна, откъдето няма традиция да реализираме импорт на сурово слънчогледово масло. По мотив настоящата тематика за държавния бюджет Станислав Попдончев – зам.-председател и основен финансов шеф на БСК, разяснява, че най-правилното решение е служебният кабинет да внесе удължителен закон. Друг е въпросът дали е потребно, само че може би единственият вероятен вид, добави Попдончев, представен от Българска телеграфна агенция. По думите му внасянето на бюджет с недостиг от 6,6 на 100, като се изключи че би означавало правене на политика от служебния кабинет, каквито пълномощия той няма, само че значи и отвод от влизането в Еврозоната от 1 януари 2024 година Ако държавното управление внесе бюджет с недостиг до 3 %, би трябвало да се каже ясно от какво се отхвърля обществото и бизнесът, което отново значи правене на политика, за което все още няма парламентарно болшинство. По думите на Попдончев с внасянето на удължителен закон за бизнеса ще се запазят обезщетенията за тока, данъчните облекчения, само че има и отрицателни резултати, свързани с това, че съгласно него този бюджет няма да работи цялата година и в някакъв миг следващата година ще има нов, също така, за следващ път, страната се отхвърля да прави програмен бюджет. Иначе във връзка с данните ни за износа и вноса през първата половина на тази година от БСК регистрират забележителен растеж на експорта от България на оръжие и боеприпаси - над два пъти за полугодието, до над 600 млн. $ и три пъти по отношение на същото полугодие на предходната година. " Въпросната стойност от над 600 млн. $ е единствено в едно направление – " Специална категория ". Оръжието е единствено от една позиция - 9307, която по Митническата цена е " Саби, мечове, щитове, копия и други хладни оръжия, техните елементи и ножници ", разяснява Веселин Илиев. В статистиката няма различен експорт на оръжия добави той.