Скандалните съдружия и политическото номадство на Емил Георгиев
Обвинения за рекет и изнудване, съмнителни връзки с контрабандисти и олигарси, недекларирани приходи – това са едвам част от асоциациите, с които се свързва името на Емил Георгиев, ръководител на ПК „ Екогласност “, който се подвизава с номер 17 в евролистата на Българска социалистическа партия. Той е прочут и с псевдоним.
Емил Георгиев е и сътрудник „ Станислав “. През 2007 година Комисията по досиетата прави инспекция на някогашния общински консултант от Хасково и се оказва, че той е клеветник само че Държавна сигурност, работил във Видин. Това въобще не му пречи през далечните 1990 и 1991 година да се подвизава като деятел на Съюз на демократичните сили в Хасково, спомнят си локални хора. В зората на демокрацията сътрудник Станислав се присламчва съм синята концепция и става неин гневен бранител с вярата да замете срамното си ченгеджийско минало. Интересно е, че със същата пристрастеност, с която тогава се включва в редиците на борците за народна власт, през днешния ден той се включва в редиците на Българска социалистическа партия, заявявайки намерено, че мястото на исторически основаната като част от Съюз на демократичните сили ПК “Екогласност “ е в коалиция със соцпартията, правоприемник на Българска комунистическа партия. Рядка политическа шизофрения или краен гьонсуратлък е сходно държание? Може би и двете.
За политическото номадство на Емил Георгиев – сътрудник Станислав, който по чудноват метод попадна в евролистатта на Българска социалистическа партия може да се напише същински разказ. Многобройни са свидетелствата за това - както в медии, по този начин и на по-паметливите очевидци на „ прелитането му от цвят на цвят “. Присъствието му в политиката е необяснимо, още повече на фона на странните и съмнителни връзки с предприемачи и олигарси със съмнителна известност, с които е изпъстрена биографията на сътрудник „ Станислав “. Интересен факт е, че пътят към доближаването с олигарсите и домогването до политически позиции и въздействие за Емил Георгиев минава през... членуването в неправителствени организации. За него те се трансформират в комфортно оправдание за определяне на съмнителни контакти със скандално известни предприемачи. Схемата е елементарна – предприемачите със съмнителна известност финансират активността на НПО-тата, които той ръководи, а той им се отплаща с изпиране на имидж като ги включва в управлението на сдруженията.
Това е повода за неговото обвързване със скандално нашумелия хасковски предприемач Тенчо Лилянов, който през 1998 година беше арестуван при спецакция против контрабанден канал за цигари. Лилянов беше наемател на складовете, в които разследвана от управляващите проведена незаконна група укривала неведнъж контрабандната стока.
Същият този Тенчо Лилянов се оказва в управлението на неправителствена организация „ Регионално екологично съдружие „ Марица 2004 “, чиито ръководител се явява Емил Георгиев. Съмнителните връзки на сътрудник Станислав обаче не завършват дотук. Пак по линия на интензивността си по неправителствена линия, той се оказва член на управителния съвет на сдружението „ Зелен алианс “ с други забавни герои – някогашният президент на ФК „ Беласица “ в Петрич Костадин Хаджииванов – Коце Маца, разследван от управляващите за противозаконен хазарт и образуване на черно тото. Незнайно по какъв начин през 2007 г- Емил Георгиев се издига да ръководител на „ Екогласност “.
Сдружението, основано още в зората на демокрацията от Стефан Гайтанджиев става комфортен инструмент за напън и рекет в ръцете на сътрудник „ Станислав “. Странно е от какво се устоя и по какъв начин действа организацията през годините 2008 и 2009, откакто в докладите й пред Сметна палата за този интервал няма нито доходи, нито разноски, нито декларирани дарения. Интересно би било прокуратурата да ревизира въпросното Неправителствени организации, както и какви са източниците на приходи на Емил Георгиев за цитирания интервал, а и по-късно.
След 2009г. сътрудник „ Станислав “ става доближен на скандално известния олигарх Цветан Василев, понастоящем обвинен за източването на 4 милиарда лв. от КТБ. Като комфортен човек за поръчки, той стартира да упражнява напън върху неуместни на олигарха компании и хора. Срещу него има подаден сигнал за систематичен рекет и изнудване в прокуратурата до основния прокурор Борис Велчев през 2010 година, от компания Каолин, която е подложена на „ систематичен тормоз посредством дейни мероприятия от подправени цивилен и екологични организации “, се твърди в сигнала.
За четирите си мандата като общински консултант от ПК “Екогласност “ в Хасково, в един от които е и ръководител на Общински съвет, Георгиев е забъркан в редица кавги и с цел да се задържи на върха прави доста политически лакътушкания и претърпява безбройни превъплъщения. Желанието му да е близо до мощните на деня на централно и общинско равнище – без значение от това коя партия е на власт, е неудържимо. Години наред сътрудник „ Станислав “ е измежду най-доверените хора на несменяемия кмет на града Георги Иванов. За него се твърди, че е направлявал всички бизнес връзки в Хасково и е притискал доста локални бизнесмени. В края на последния мандат на градоначалника обаче през 2011 година, Емил Георгиев внезапно сменя курса и „ пристава “ на ръководещата ГЕРБ, която е във напредък. Там обаче не намира топъл банкет.
Поради това се постанова политическото номадство на Георгиев да претърпи незабравим напредък – сътрудник „ Станислав “ се оказва парещ последовател и на президента Георги Първанов през 2011-а като участва на учредяването на неговата партия АБВ.
Не по-малко изумителна е идната му трансформация - през 2013 година Емил Георгиев се появява в листата на „ Коалиция за България “ в 25 МИР София. Твърди се, че бил спуснат там на избираемо място по категорично гледище на Сергей Станишев. Жест, който за правилните редовите социалисти остава мистерия.
През същата година Георгиев прави и няколко несполучливи опита да оглави основно ведомство в изпълнителната власт. Най-близо се оказва до сладката служба в Комисията за отбрана на потребителите, само че трусовете след европейските избори тогава го лишават от тази „ златна “ опция и той остава единствено с депутатско място в 42-ото Народно заседание.
Това обаче не му пречи едвам три години по-късно през януари 2014 година ненадейно да се окаже измежду най-ентусиазираните поддръжници на финансираната от Цветан Василев партия „ България без цензура “ и да се появи и в обятията, и в ложата на нейния ръководител Николай Бареков, при учредяването й.
Сегашният му порив към Европарламента под №17 на Българска социалистическа партия е очевидно жертван на крах. Но е следващо доказателство, че политическото му номадство е негов метод на живот посредством паразитиране върху гърба на мощните на деня.
Емил Георгиев е и сътрудник „ Станислав “. През 2007 година Комисията по досиетата прави инспекция на някогашния общински консултант от Хасково и се оказва, че той е клеветник само че Държавна сигурност, работил във Видин. Това въобще не му пречи през далечните 1990 и 1991 година да се подвизава като деятел на Съюз на демократичните сили в Хасково, спомнят си локални хора. В зората на демокрацията сътрудник Станислав се присламчва съм синята концепция и става неин гневен бранител с вярата да замете срамното си ченгеджийско минало. Интересно е, че със същата пристрастеност, с която тогава се включва в редиците на борците за народна власт, през днешния ден той се включва в редиците на Българска социалистическа партия, заявявайки намерено, че мястото на исторически основаната като част от Съюз на демократичните сили ПК “Екогласност “ е в коалиция със соцпартията, правоприемник на Българска комунистическа партия. Рядка политическа шизофрения или краен гьонсуратлък е сходно държание? Може би и двете.
За политическото номадство на Емил Георгиев – сътрудник Станислав, който по чудноват метод попадна в евролистатта на Българска социалистическа партия може да се напише същински разказ. Многобройни са свидетелствата за това - както в медии, по този начин и на по-паметливите очевидци на „ прелитането му от цвят на цвят “. Присъствието му в политиката е необяснимо, още повече на фона на странните и съмнителни връзки с предприемачи и олигарси със съмнителна известност, с които е изпъстрена биографията на сътрудник „ Станислав “. Интересен факт е, че пътят към доближаването с олигарсите и домогването до политически позиции и въздействие за Емил Георгиев минава през... членуването в неправителствени организации. За него те се трансформират в комфортно оправдание за определяне на съмнителни контакти със скандално известни предприемачи. Схемата е елементарна – предприемачите със съмнителна известност финансират активността на НПО-тата, които той ръководи, а той им се отплаща с изпиране на имидж като ги включва в управлението на сдруженията.
Това е повода за неговото обвързване със скандално нашумелия хасковски предприемач Тенчо Лилянов, който през 1998 година беше арестуван при спецакция против контрабанден канал за цигари. Лилянов беше наемател на складовете, в които разследвана от управляващите проведена незаконна група укривала неведнъж контрабандната стока.
Същият този Тенчо Лилянов се оказва в управлението на неправителствена организация „ Регионално екологично съдружие „ Марица 2004 “, чиито ръководител се явява Емил Георгиев. Съмнителните връзки на сътрудник Станислав обаче не завършват дотук. Пак по линия на интензивността си по неправителствена линия, той се оказва член на управителния съвет на сдружението „ Зелен алианс “ с други забавни герои – някогашният президент на ФК „ Беласица “ в Петрич Костадин Хаджииванов – Коце Маца, разследван от управляващите за противозаконен хазарт и образуване на черно тото. Незнайно по какъв начин през 2007 г- Емил Георгиев се издига да ръководител на „ Екогласност “.
Сдружението, основано още в зората на демокрацията от Стефан Гайтанджиев става комфортен инструмент за напън и рекет в ръцете на сътрудник „ Станислав “. Странно е от какво се устоя и по какъв начин действа организацията през годините 2008 и 2009, откакто в докладите й пред Сметна палата за този интервал няма нито доходи, нито разноски, нито декларирани дарения. Интересно би било прокуратурата да ревизира въпросното Неправителствени организации, както и какви са източниците на приходи на Емил Георгиев за цитирания интервал, а и по-късно.
След 2009г. сътрудник „ Станислав “ става доближен на скандално известния олигарх Цветан Василев, понастоящем обвинен за източването на 4 милиарда лв. от КТБ. Като комфортен човек за поръчки, той стартира да упражнява напън върху неуместни на олигарха компании и хора. Срещу него има подаден сигнал за систематичен рекет и изнудване в прокуратурата до основния прокурор Борис Велчев през 2010 година, от компания Каолин, която е подложена на „ систематичен тормоз посредством дейни мероприятия от подправени цивилен и екологични организации “, се твърди в сигнала.
За четирите си мандата като общински консултант от ПК “Екогласност “ в Хасково, в един от които е и ръководител на Общински съвет, Георгиев е забъркан в редица кавги и с цел да се задържи на върха прави доста политически лакътушкания и претърпява безбройни превъплъщения. Желанието му да е близо до мощните на деня на централно и общинско равнище – без значение от това коя партия е на власт, е неудържимо. Години наред сътрудник „ Станислав “ е измежду най-доверените хора на несменяемия кмет на града Георги Иванов. За него се твърди, че е направлявал всички бизнес връзки в Хасково и е притискал доста локални бизнесмени. В края на последния мандат на градоначалника обаче през 2011 година, Емил Георгиев внезапно сменя курса и „ пристава “ на ръководещата ГЕРБ, която е във напредък. Там обаче не намира топъл банкет.
Поради това се постанова политическото номадство на Георгиев да претърпи незабравим напредък – сътрудник „ Станислав “ се оказва парещ последовател и на президента Георги Първанов през 2011-а като участва на учредяването на неговата партия АБВ.
Не по-малко изумителна е идната му трансформация - през 2013 година Емил Георгиев се появява в листата на „ Коалиция за България “ в 25 МИР София. Твърди се, че бил спуснат там на избираемо място по категорично гледище на Сергей Станишев. Жест, който за правилните редовите социалисти остава мистерия.
През същата година Георгиев прави и няколко несполучливи опита да оглави основно ведомство в изпълнителната власт. Най-близо се оказва до сладката служба в Комисията за отбрана на потребителите, само че трусовете след европейските избори тогава го лишават от тази „ златна “ опция и той остава единствено с депутатско място в 42-ото Народно заседание.
Това обаче не му пречи едвам три години по-късно през януари 2014 година ненадейно да се окаже измежду най-ентусиазираните поддръжници на финансираната от Цветан Василев партия „ България без цензура “ и да се появи и в обятията, и в ложата на нейния ръководител Николай Бареков, при учредяването й.
Сегашният му порив към Европарламента под №17 на Българска социалистическа партия е очевидно жертван на крах. Но е следващо доказателство, че политическото му номадство е негов метод на живот посредством паразитиране върху гърба на мощните на деня.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ