Трите сценария на Путин и рисковете за България
Обстановката и позиционирането
Кремъл - къде в действителност, къде поради експорт на свои вътрешнополитически проблеми - начерта червени линии. С тях не признава както правото на бъдещо самоопределяне на Украйна, по този начин и пълноправното участие на източноевропейските страни в НАТО. С тях отхвърля член 5 на Атлантическия съюз. Много му е нужно да регистрира някакъв триумф. Иначе рецесията ще се върне като бумеранг и ще му нанесе вътрешнополитически удар.
В изискванията на предизвикани от Москва опасности за своята сигурност Европейският съюз и изключително Франция и Германия изгубиха забележителна част от своята външнополитическа тежест. Сключеното с тяхно присъединяване и гаранции съглашение в Минск е неприложимо, тъй като всяка власт в Киев, която се опита да го извърши, ще загуби доверието на болшинството украинци. От друга страна то не удовлетворява и Кремъл, за който съглашението е средство за непрекъснат напън. Много европейски страни, с изключително огромна тежест това важи за Германия, са мощно подвластни от съветския импорт на енергоресурси. Затова не са в положение да отговорят, както би трябвало, на съветското предизвикателство, опасявайки се от икономическа и обществена рецесия.
Защо се намесват Съединени американски щати и Англия? Първо, тъй като е време да изпълнят гаранциите за териториалната целокупност и суверенитет, които дадоха на Украйна, с цел да я принудят да се откаже от нуклеарните си оръжия. Впрочем, в случай че Москва не бе съумяла да разоръжи Киев благодарение на Вашингтон и Лондон, не би посмяла да води днешната си нападателна политика. Второ, тъй като Балтийските страни, Полша и Румъния имат основателни опасения за своята сигурност - Русия атакува и завладя две обилни територии на Грузия, не се отдръпва от Приднестровието на Молдова, анексира Крим и интензивно поддържа отцепниците в Донбас. Това държание те възприемат като опасност против тяхната териториална целокупност и суверенитет.
Рисковете за нас са с един повече, в сравнение с за останалите европейски страни. Влошаването на ситуацията е в положение да провокира нова ескалация на политическата рецесия в България.
Три евентуални сюжета на Путин
1. Удари на армията да бъдат по този начин ориентирани върху инфраструктурата, че да провокират вътрешнополитическа рецесия в Киев, която да докара до промяна на властта с послушна на Кремъл;
2. Успешна съветска военна намеса да ускори преговорните позиции на Москва. Натискът върху Европейски Съюз ще се ускори след въвеждането на обещаваните от НАТО наказания и съветски контра наказания, а с това ще се усили отстъпчивостта на канцлера Шолц и на президента Макрон;
3. Ако в този момент не реализира задоволителен за себе си резултат, Москва евентуално ще екстремизира всички средства на хибридната война, която води от 2014 година против страните-членки на НАТО. Целта в този случай ще бъде безсилие и образуване на преференциално за Путин европейското публично мнение посредством изнудване и закани.
Първите два разновидността наподобяват откъснати от действителността. Украинските управляващи са предизвестени и е малко евентуално да позволен прелом. Още по-малко евентуално е, откакто стане агресор пред очите на всички, Москва да ускори преговорните си позиции и да получи търсените от нея отстъпки и проверка на Северноатлантическия контракт. След мощната и предупредителна американска и европейска осведомителна акция на Путин ще му бъде напълно невероятно да не наподобява като агресор, откакто войските му атакуван Украйна.
По-вероятен наподобява третият. Колко ще издържи на подобен напън всяка европейска страна зависи от качеството на нейната народна власт и от степента на самостоятелност от съветските енергийни доставки. Остава неразбираемо, какъв брой е в положение да издържи на сходен напън самата Украйна в случай, че няма да може да получи основна помощ извън.
Към рисковете за България
Съвсем ясно е, че даже при третия сюжет рисковете за България са изключително високи поради нашата неконсолидирана народна власт, неналичието на господство на закона и съвсем цялостната ни взаимозависимост от съветски енергийни доставки. На фона на тази накърнимост за мен бе учудващо, че единствено в границите на 10 дни оценката за съветските закани за Украйна и за личната ни национална сигурност се трансформираха диаметрално. Такава смяна не приказва по никакъв начин добре за прозорливостта на българските управляващи, а без проницателност не може да се ръководят опасности. Още по-малко може да се овладее външнополитическа рецесия.
Не е рационално, с изключение на за усмиряване на обществеността, позицията ни да бъде „ за дипломатическо решение и договаряния “. Както се вижда договаряния, съчетани с непрекъснато поддържане огнищата на борба и закани, изцяло се вписват в замисъла на президента Путин.
Крайно нужна е българска антикризисна тактика и съответни политики по отношение на по-вероятния трети сюжет на Кремъл.
Кремъл - къде в действителност, къде поради експорт на свои вътрешнополитически проблеми - начерта червени линии. С тях не признава както правото на бъдещо самоопределяне на Украйна, по този начин и пълноправното участие на източноевропейските страни в НАТО. С тях отхвърля член 5 на Атлантическия съюз. Много му е нужно да регистрира някакъв триумф. Иначе рецесията ще се върне като бумеранг и ще му нанесе вътрешнополитически удар.
В изискванията на предизвикани от Москва опасности за своята сигурност Европейският съюз и изключително Франция и Германия изгубиха забележителна част от своята външнополитическа тежест. Сключеното с тяхно присъединяване и гаранции съглашение в Минск е неприложимо, тъй като всяка власт в Киев, която се опита да го извърши, ще загуби доверието на болшинството украинци. От друга страна то не удовлетворява и Кремъл, за който съглашението е средство за непрекъснат напън. Много европейски страни, с изключително огромна тежест това важи за Германия, са мощно подвластни от съветския импорт на енергоресурси. Затова не са в положение да отговорят, както би трябвало, на съветското предизвикателство, опасявайки се от икономическа и обществена рецесия.
Защо се намесват Съединени американски щати и Англия? Първо, тъй като е време да изпълнят гаранциите за териториалната целокупност и суверенитет, които дадоха на Украйна, с цел да я принудят да се откаже от нуклеарните си оръжия. Впрочем, в случай че Москва не бе съумяла да разоръжи Киев благодарение на Вашингтон и Лондон, не би посмяла да води днешната си нападателна политика. Второ, тъй като Балтийските страни, Полша и Румъния имат основателни опасения за своята сигурност - Русия атакува и завладя две обилни територии на Грузия, не се отдръпва от Приднестровието на Молдова, анексира Крим и интензивно поддържа отцепниците в Донбас. Това държание те възприемат като опасност против тяхната териториална целокупност и суверенитет.
Рисковете за нас са с един повече, в сравнение с за останалите европейски страни. Влошаването на ситуацията е в положение да провокира нова ескалация на политическата рецесия в България.
Три евентуални сюжета на Путин
1. Удари на армията да бъдат по този начин ориентирани върху инфраструктурата, че да провокират вътрешнополитическа рецесия в Киев, която да докара до промяна на властта с послушна на Кремъл;
2. Успешна съветска военна намеса да ускори преговорните позиции на Москва. Натискът върху Европейски Съюз ще се ускори след въвеждането на обещаваните от НАТО наказания и съветски контра наказания, а с това ще се усили отстъпчивостта на канцлера Шолц и на президента Макрон;
3. Ако в този момент не реализира задоволителен за себе си резултат, Москва евентуално ще екстремизира всички средства на хибридната война, която води от 2014 година против страните-членки на НАТО. Целта в този случай ще бъде безсилие и образуване на преференциално за Путин европейското публично мнение посредством изнудване и закани.
Първите два разновидността наподобяват откъснати от действителността. Украинските управляващи са предизвестени и е малко евентуално да позволен прелом. Още по-малко евентуално е, откакто стане агресор пред очите на всички, Москва да ускори преговорните си позиции и да получи търсените от нея отстъпки и проверка на Северноатлантическия контракт. След мощната и предупредителна американска и европейска осведомителна акция на Путин ще му бъде напълно невероятно да не наподобява като агресор, откакто войските му атакуван Украйна.
По-вероятен наподобява третият. Колко ще издържи на подобен напън всяка европейска страна зависи от качеството на нейната народна власт и от степента на самостоятелност от съветските енергийни доставки. Остава неразбираемо, какъв брой е в положение да издържи на сходен напън самата Украйна в случай, че няма да може да получи основна помощ извън.
Към рисковете за България
Съвсем ясно е, че даже при третия сюжет рисковете за България са изключително високи поради нашата неконсолидирана народна власт, неналичието на господство на закона и съвсем цялостната ни взаимозависимост от съветски енергийни доставки. На фона на тази накърнимост за мен бе учудващо, че единствено в границите на 10 дни оценката за съветските закани за Украйна и за личната ни национална сигурност се трансформираха диаметрално. Такава смяна не приказва по никакъв начин добре за прозорливостта на българските управляващи, а без проницателност не може да се ръководят опасности. Още по-малко може да се овладее външнополитическа рецесия.
Не е рационално, с изключение на за усмиряване на обществеността, позицията ни да бъде „ за дипломатическо решение и договаряния “. Както се вижда договаряния, съчетани с непрекъснато поддържане огнищата на борба и закани, изцяло се вписват в замисъла на президента Путин.
Крайно нужна е българска антикризисна тактика и съответни политики по отношение на по-вероятния трети сюжет на Кремъл.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ