Короната в бюджет 2021, която ще тежи дълго
Общо за 2020 и 2021 година държавното управление планува недостиг от близо 10 милиарда лева по консолидираната фискална рамка. Ако изключим отрицателния резултат на рецесията с COVID-19 върху приходите, то огромният резултат върху бюджета през 2021 година минава през обществените разноски. Когато преди една година държавното управление е внасяло бюджета за 2020 година, оценката за обществените разноски през настоящата година, в това число пенсии и компенсации, е била за 14,8 милиарда лева Днес оценката за обществените разноски през 2020 година е за 15,8 милиарда лева, т.е. растеж с към 1 милиарда лева в резултат на актуализации на бюджета. Проектът за идната година към този момент залага 18,2 милиарда лева или нарастване с нови 2,4 милиарда лева по отношение на настоящата оценка за тази година.
Ключов въпрос пред бюджета е дали новите обществени разноски са директен отговор на пандемията или имат по-скоро различен темперамент. От бюджетна позиция, разноските по COVD-19 ограниченията могат да се запишат на обособен ред – ограничения при изключителни обстановки, и на хартия да не тежат на недостига с оглед фискалните правила. Така дефицитът действително е по-голям, само че като махнем разноските за COVID-19 ограниченията, дефицитът пада и се влиза в националните правила от 2% недостиг на касова основа. Всички корона ограничения, в това число обществените, са написани като единични – ще тежат на бюджета през 2021 година, само че по-късно ще изчезнат. Дали обаче обществените ограничения имат подобен темперамент?
Увеличението на пенсиите е най-голямата „ корона ” мярка през 2021 година Над 800 млн. лева са спомагателните разноски, които са свързани единствено с еднократни или изключителни стъпки – нарастването на минималната пенсия до 300 лева ще коства 474 млн. лева, еднократното погашение на 50 лева към пенсиите за първите три месеца ще коства 318 млн. лева, а ваучерите за храна на стойност 120 лева годишно за пенсионерите с пенсия от 301 до 369 млн. лева ще костват 47 млн. лева Тук даже не броим повдигането с 5% на всички пенсии през 2021 година, което към този момент няма по какъв начин да влезе в „ корона ” ограниченията.
В огромната си част обаче, въпросните 800 млн. лева няма да са еднократни. Минималната пенсия напълно предстоящо няма да се ревизира надолу, т.е. тези 300 лева ще си бъдат дължими и през идващите години. Увеличението с 50 лева на всички пенсии също мъчно ще бъде спряно след първите три месеца на годината. Опитът, в това число от тази година, демонстрира, че тръгне ли едно краткотрайно обществено заплащане, то доста бързо се трансформира в непрекъснато. Отделно от това, остава неразбираем въпросът дали пенсионерите с нова минимална пенсия от 300 лева ще получат и тези 50 лева от горната страна през първите три месеца. В този вид нарастването за тях е в действителност сензитивно – 220 лева в първата половина на 2020 година, 250 лева от юли 2020 година и 350 лева при започване на 2021 година
Подобен проблем поражда и при фамилните помощи за деца или така наречен „ детски надбавки “. Отпадането на доходния аршин значи, че всяко едно дете в страната ще се класира за помощ, а новият разход през 2021 година ще е за 390 млн. лева Почти невероятно наподобява по какъв начин се позволяват толкоз доста фамилии до дадена помощ, а година по-късно това им се лишава. Натуралните индикатори в бюджета демонстрират, че през 2021 година общо 1 260 хиляди деца ще се класират за „ детски ”, а през 2022 година техният брой ще е 491 хиляди Казано с други думи, на близо 800 хиляди деца би трябвало да им бъдат отнети детските през 2022 година Това, чисто политически, няма по какъв начин да се случи. Веднъж премахвайки доходния аршин, детските помощи най-вероятно ще останат за дълги години налични за всички фамилии. Нищо чудно, тази „ корона ” мярка след това цяло едно потомство да се пробва да я реформира и вкара в някакви рамки.
Тези два образеца, които са и отчетливо най-големите в обществената политика, ясно демонстрират, че сериозна част от сякаш еднократните обществени разноски, свързани с ковид, в действителност ще прелеят и през идващите години. Очакванията, заложени в средносрочната бюджета рамка, че обществените разноски през 2022 година ще се свият по отношение на 2021 година и надлежно и недостига ще бъде по-лесно сведен, са по-скоро пожелателни. Липсата на изключителни принадлежности и потреблението на нормални такива в подпомагането на семействата – посредством пенсии и фамилни помощи, ще тежи дълготрайно на бюджета. И до момента в който всяка година се води спор за една или друга дребна мярка – да вземем за пример за спомагателни 12 млн. лева за поддръжка на отдалеченото образование, стотици милиони ще си вървят по течението, тъй като сме отменили доходният аршин в най-голямата обществена стратегия.
Ключов въпрос пред бюджета е дали новите обществени разноски са директен отговор на пандемията или имат по-скоро различен темперамент. От бюджетна позиция, разноските по COVD-19 ограниченията могат да се запишат на обособен ред – ограничения при изключителни обстановки, и на хартия да не тежат на недостига с оглед фискалните правила. Така дефицитът действително е по-голям, само че като махнем разноските за COVID-19 ограниченията, дефицитът пада и се влиза в националните правила от 2% недостиг на касова основа. Всички корона ограничения, в това число обществените, са написани като единични – ще тежат на бюджета през 2021 година, само че по-късно ще изчезнат. Дали обаче обществените ограничения имат подобен темперамент?
Увеличението на пенсиите е най-голямата „ корона ” мярка през 2021 година Над 800 млн. лева са спомагателните разноски, които са свързани единствено с еднократни или изключителни стъпки – нарастването на минималната пенсия до 300 лева ще коства 474 млн. лева, еднократното погашение на 50 лева към пенсиите за първите три месеца ще коства 318 млн. лева, а ваучерите за храна на стойност 120 лева годишно за пенсионерите с пенсия от 301 до 369 млн. лева ще костват 47 млн. лева Тук даже не броим повдигането с 5% на всички пенсии през 2021 година, което към този момент няма по какъв начин да влезе в „ корона ” ограниченията.
В огромната си част обаче, въпросните 800 млн. лева няма да са еднократни. Минималната пенсия напълно предстоящо няма да се ревизира надолу, т.е. тези 300 лева ще си бъдат дължими и през идващите години. Увеличението с 50 лева на всички пенсии също мъчно ще бъде спряно след първите три месеца на годината. Опитът, в това число от тази година, демонстрира, че тръгне ли едно краткотрайно обществено заплащане, то доста бързо се трансформира в непрекъснато. Отделно от това, остава неразбираем въпросът дали пенсионерите с нова минимална пенсия от 300 лева ще получат и тези 50 лева от горната страна през първите три месеца. В този вид нарастването за тях е в действителност сензитивно – 220 лева в първата половина на 2020 година, 250 лева от юли 2020 година и 350 лева при започване на 2021 година
Подобен проблем поражда и при фамилните помощи за деца или така наречен „ детски надбавки “. Отпадането на доходния аршин значи, че всяко едно дете в страната ще се класира за помощ, а новият разход през 2021 година ще е за 390 млн. лева Почти невероятно наподобява по какъв начин се позволяват толкоз доста фамилии до дадена помощ, а година по-късно това им се лишава. Натуралните индикатори в бюджета демонстрират, че през 2021 година общо 1 260 хиляди деца ще се класират за „ детски ”, а през 2022 година техният брой ще е 491 хиляди Казано с други думи, на близо 800 хиляди деца би трябвало да им бъдат отнети детските през 2022 година Това, чисто политически, няма по какъв начин да се случи. Веднъж премахвайки доходния аршин, детските помощи най-вероятно ще останат за дълги години налични за всички фамилии. Нищо чудно, тази „ корона ” мярка след това цяло едно потомство да се пробва да я реформира и вкара в някакви рамки.
Тези два образеца, които са и отчетливо най-големите в обществената политика, ясно демонстрират, че сериозна част от сякаш еднократните обществени разноски, свързани с ковид, в действителност ще прелеят и през идващите години. Очакванията, заложени в средносрочната бюджета рамка, че обществените разноски през 2022 година ще се свият по отношение на 2021 година и надлежно и недостига ще бъде по-лесно сведен, са по-скоро пожелателни. Липсата на изключителни принадлежности и потреблението на нормални такива в подпомагането на семействата – посредством пенсии и фамилни помощи, ще тежи дълготрайно на бюджета. И до момента в който всяка година се води спор за една или друга дребна мярка – да вземем за пример за спомагателни 12 млн. лева за поддръжка на отдалеченото образование, стотици милиони ще си вървят по течението, тъй като сме отменили доходният аршин в най-голямата обществена стратегия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ