Общинският съвет в Стара Загора смени турско-арабските имена на 838

Общинският съвет в Стара Загора смени турско-арабските имена на 838 местности, оповестиха от Вътрешна македонска революционна организация.
На съвещанието на Общинския съвет в Стара Загора през днешния ден общинарите одобриха 838 местности, които в този момент носят турско-арабски имена, да бъдат преименувани с български имена.
Решението беше признато с 39 гласа " за ", 2 гласа " срещу " и 4 гласа " въздържал се ". Срещу решението са дали своят вот само съветниците от Движение за права и свободи.
Припомняме, през 2014 година общинските съветници от Вътрешна македонска революционна организация и " АТАКА " предложиха измененията. Тогава Общинският съвет в Стара Загора взе решение за преименуването на всички местности в 51 обитаеми места на територията на общината.
През 2017 година стартира работа краткотрайна комисия, включваща представители на ГЕРБ, НФСБ, " АТАКА ", Вътрешна македонска революционна организация и Реформаторски блок.
" С решението през днешния ден в Стара Загора бе приключен един развой, почнал още през далечната 1878 година от нашите предшественици. Основна заслуга за това нещо имат общинските съветници Антон Андонов от Вътрешна македонска революционна организация и Михаил Михайлов от " АТАКА ", пишат от Вътрешна македонска революционна организация.
Според патриотите в Стара Загора в хода на работата на комисията е станало ясно, че в региона има голям брой неразбираеми за съвременниците наименования, като част от тях се оказали комбинация от турско-арабски и остарели български думи.
При правенето на описите, които към този момент са предоставени на селските кметове, е употребена експертизата на дългогодишни академични експерти - османисти.
Част от старите имена са преведени безусловно, а други ще се преименуват по прилика. Имената на трети обекти ще бъдат заменени напълно.
От комисията изясняват, че притежателите на парцели в местностите с изменени имена няма да заплащат такси при вадене на документи.
По подобен метод е било процедирано през 30-те години на предишния ХХ век, когато били заменени старите турско-арабски имена на стотици селища с български.
Справка на Вътрешна македонска революционна организация демонстрира, че единствено от август до декември 1934 година с девет заповеди на тогавашния министър на вътрешните работи и националното здраве Петър Мидилев са изменени имената на 1 875 обитаеми места, измежду които и на 14 града.
От тогава датират наименованията на Смолян, Асеновград, Несебър, Златоград, Девин и други.
Подготовката за този развой обаче датира още от 1925 година при ръководството на Народния сговор с министър председател проф. Александър Цанков.
През 1906 година пък единствено в сегашната Старозагорска област са изменени имената на 347 села, допълват воеводите.
Смяната на имената е огромен триумф за патриотите в Стара Загора, пишат още от Вътрешна македонска революционна организация.