12% от българите виждат в САЩ съюзник, а близо 13% - враг
Обществената религия на европейците в институциите на Европейски Съюз е спаднала заради работата им с пандемията covid-19 и доставките на ваксини. Този резултат е най-силен в Германия : разочарованието от Европейски Съюз в този момент се популяризира от периферията към центъра, написа в свое изследване ECFR.
Европейският план обаче не е жертван , защото жителите към момента имат вяра в нуждата от по-голямо съдействие - изключително в укрепването на Европейски Съюз като световен участник . Европейците виждат света като построен от стратегически партньорства, без автоматизирани съюзи.
Те са скептични към възобновяване на американското водачество и считат, че не може да има връщане на Запада от ерата на студената война. Те признават централното място на Европейски Съюз в бъдещето си , само че възприятието им за споделена накърнимост няма да е задоволително, с цел да се придвижи европейският план. Европейски Съюз би трябвало да показва способността си да реализира резултати .
Проучването е от април и май 2021 година в Германия, Франция, Дания, Испания, Унгария, Полша, Португалия, Швеция, Италия и Австрия, Холандия и България.
Резултатите демонстрират, че водачите на Европейски Съюз към момента имат опция да употребяват световната роля на блока , за да рестартират консенсус за европейския план - даже в миг, когато той е извънредно нежен. Независимо от това, в случай че Европейски Съюз не успее да построи устойчивостта си към новите типове рецесии, пред които е изправен нашият взаимосвързан свят през днешния ден, данните демонстрират, че самият Европейски Съюз може да рискува да се трансформира в жертва на covid-19.
Освен чувството за отчаяние, публичното мнение предлага и смесена картина . Като цяло жителите в по-големите държави-членки , като Германия, правят оценка резултатите на Европейски Съюз по-сурово от тези в по-малките .
Мнозинствата в Австрия, България, Франция, Германия, Италия и Холандия регистрират по-ниско доверие или постоянни равнища на ниско доверие в Европейски Съюз от началото на пандемията. Попитани дали политическата система на Европейски Съюз работи добре или е нарушена в Дания, Франция, Португалия и Испания, има леко нарастване в мненията, че нарушена е счупена.
В Германия делът на хората, които имат вяра, че системата на Европейски Съюз е нарушена, е с 11 процентни пункта по-висок от преди пандемията. Сега те образуват болшинство. Във всички останали държави-членки на Европейски Съюз, като се изключи България, няма промени . В някои случаи процентът на хората, които считат, че системата на Европейски Съюз е нарушена, е понижен - най-значително в Италия, която е забелязала понижаване на тези настроения с 5 процентни пункта.
Въпреки разочарованието си от актуалните институции на Европейски Съюз, европейците към момента имат вяра във значимостта на европейския план . Мнозинствата на всички места, като се изключи Франция и Германия, към момента споделят, че covid-19 демонстрира нуждата от повече европейско съдействие.
Фактът, че две от най-големите и авторитетни страни в Европейски Съюз - Франция и Германия - са минимум уверени в нуждата от европейско съдействие, акцентира спешността, с която Европейски Съюз би трябвало да усъвършенства дейностите си. Данните от 2021 година демонстрират, че построяването на европейска мощност и световната роля на Европейски Съюз са жизненоважни, в случай че Европейски Съюз желае да се завърне .
Седем от 12 интервюирани страни обявиха, че би трябвало да създаде единна реакция на световните закани и провокации - най-често срещаният отговор като цяло.
Относно това, какъв би трябвало да бъде Европейски Съюз , двата най-често срещани отговора - представляващи съвсем половината от респондентите, избрали вид, се отнасят до неговата световна роля: 33% избират Европейски Съюз да бъде маяк на народна власт и човешки права ; и 18% декларират, че Европейски Съюз би трябвало да бъде една от огромните международни сили, способна да се отбрани .
4 месеца след избирането на Джо Байдън, европейците в действителност виждат Съединени американски щати в малко по-положителна светлина . Новата администрация на Съединени американски щати работи интензивно, с цел да поправи и съживи повредените трансатлантически връзки. Самият Байдън, както и държавният секретар Антъни Блинкън, към този момент са взели участие в редица срещи с европейски водачи. И двамата подчертаха по тези мотиви, че са решени да се ангажират още веднъж с Европа, да се съветват с европейци и да върнат позицията на Съединени американски щати за доверено управление. Усилията стартират да се изплащат. Данни демонстрират, че усещанията за американската политическа система като цяло са се подобрили от есента на 2020 година
Все още има необятно публикувана липса на доверие в способността на Съединени американски щати да се върнат като " водач " на Запада .
Малко страни от Европейски Съюз считат, че политическата система на Съединени американски щати работи добре . Около половината от интервюираните във Франция и Португалия - и повече от половината в Австрия, Германия, Холандия, Испания и Швеция - към момента считат, че американската политическа система е нарушена.
Само дребни проценти от респондентите имат вяра, че тя работи доста добре. Това контрастира с двуцифрените проценти на хората, които имат вяра, че политическата система на Съединени американски щати е изцяло разрушена.
Само в Полша, Унгария и Италия огромни болшинства имат вяра, че американската политическа система работи добре или доста добре. В Дания и България мнението е разграничено .
Източник:
Доверието в институциите на Европейски Съюз може да е едва , само че спрямо април 2020 година повече европейски жители в този момент имат вяра, че могат да чакат поддръжка от тези институции и от други държави-членки , изключително Германия.
През миналата година жителите ясно означиха обстоятелството, че държавите-членки и институциите на Европейски Съюз постоянно демонстрираха взаимност между тях. Делът на хората, които се надяват да получат поддръжка от други държави-членки на Европейски Съюз или институции на Европейски Съюз в битката с пандемията, е 38% в Австрия, 63% в България , 49% в Дания, 39% във Франция, 40% в Унгария, 42% в Италия, 42% в Холандия, 55% в Испания и 40% в Швеция.
В някои страни се вижда поразително нарастване на упованията от институциите на Европейски Съюз: 17% в България и 14 процентни пункта в Италия, само че също по този начин 14 процентни пункта в Дания и 11 процентни пункта в Швеция. А в Холандия и Франция броят на хората, които се обръщат към Германия за поддръжка, е изключително огромен.
Само в три страни упованията за поддръжка от институции на Европейски Съюз или други държави-членки са намалели . В Португалия цифрата е спаднала от 75% (2020) на 70% (2021), само че португалците към момента имат най-високите упования за Европа от всички интервюирани. В Полша цифрата е спаднала единствено с 8 процентни пункта, от 50% през 2020 година на 42% през 2021 година Но най-значителната смяна е в Германия , където упованията за Европа са единствено до 14% . Голямо болшинство (59%) от германците имат вяра, че могат да разчитат единствено на личните си сили в рецесията .
Повече от година след началото на пандемията измежду европейците се затвърди чувството, че те не могат да разчитат на Съединени американски щати, Русия или Китай и че би трябвало да се придвижат към по-голяма автономия или на национално равнище, или като част от Европейски Съюз .
Подобна наклонност за доверие към Съединени американски щати и Англия е отразена в отговорите на въпроса кого европейците виждат като свои съдружници, нужни сътрудници, противници или съперници .
Вземайки дружно гласовете за " съдружник " и " нужен сътрудник ", европейците считат, че би трябвало стратегически да си сътрудничат със Съединени американски щати . Делът на респондентите, които поддържат това мнение, варира от 58% в Германия до 80% в Полша.
Поразителното е обаче, че никоя държава-членка на Европейски Съюз не вижда Съединени американски щати като най-вече съдружник , който " споделя нашите (европейски) ползи и полезности ". Това възприятие за съюз е най-силно изразено в Полша и Дания, само че даже там Съединени американски щати се възприемат най-вече като нужен сътрудник. В Германия и Австрия има малцинства с над 20 %, които виждат Съединени американски щати като противник или съперник.
Данните показват смесена картина и на Англия. Повечето хора виждат Англия като " съдружник " или " нужен сътрудник ", като по-голяма част от тях избират " нужния сътрудник ".
Това значи, че жителите на Европейски Съюз са склонни да възприемат Англия като страна, с която би трябвало да си сътрудничат стратегически, а не като страна, с която споделят ползи и полезности . Само в Дания (35 процента) голям брой от интервюираните виждат Обединеното кралство като съдружник. В другия завършек на спектъра има малцинства с над 20 % в Германия, Франция, Австрия и Испания, които виждат Обединеното кралство като противник или съперник. В Германия картината е смесена. Докато 26% от хората виждат Англия като противник или съперник, 48% виждат Англия като значим съдружник или стратегически сътрудник.
Китай и Русия се възприемат от множеството респонденти като нужни сътрудници, само че рядко като съдружници . Само 12 на 100 от всички респонденти виждат Китай като съперник. Но релативно огромни проценти от хората в Швеция (21%), Германия (17%) и Дания (17%) гледат на Китай по този метод. Общо 17 на 100 от интервюираните във всички интервюирани държави-членки на Европейски Съюз считат Русия за съперник .
Но изпъкващите са България, Италия и Португалия, където единствено 5-7 на 100 от хората се усещат по същия метод . В България 25 на 100 от интервюираните виждат Русия като съдружник, който споделя ползите и полезностите на тяхната страна. 12% от българите виждат в Съединени американски щати съдружник, а близо 13% - зложелател . 53% дефинират Съединени американски щати за нужен сътрудник - страна, с която би трябвало да си сътрудничим стратегически.
Турция е единствената страна, която повече европейци виждат като съперник, в сравнение с като нужен сътрудник .
Като се има поради, че Турция е член на НАТО - за разлика от Китай, Русия, Индия и Япония , които всички европейци считат за по-малко заплашителни - тази констатация е много тревожна .
Само 25 % от европейците виждат Турция като нужен сътрудник, а единствено 4 % я виждат като съдружник с общи полезности и ползи. В Германия 41% от интервюираните считат Турция за съперник .
Източник:
Петнадесет месеца след началото на пандемията covid-19 доста европейски жители имат по-малко доверие в институциите на Европейски Съюз. Надеждите и упованията им за по-добро и по-ефективно европейско съдействие - които бяха забележими при започване на тази рецесия - явно не са изпълнени.
И въпреки всичко европейците наподобява осъзнават, че водачите на сегашните институции, колкото и да разочароват, имат единствено краткотрайно ръководство в Европейски Съюз .
Европейският план към момента се радва на мощна поддръжка измежду популацията на държавите-членки на Европейски Съюз. Но изследването демонстрира, че консенсус за европейския план към този момент не може да се приема за даденост. Това е сигнал за пробуждане, с цел да се насочи останалата поддръжка за Европейски Съюз в вярната посока.
Усещането за споделена накърнимост няма да бъде задоволително, институциите на Европейски Съюз би трябвало да показват способността си да обслужват европейските жители, като усъвършенстват силата на Европейски Съюз, способността му да работи на международната сцена и поддръжката за държавите-членки при излизането им от пандемията.
Лидерите на Европейски Съюз могат да засилят всеобхватния консенсус посредством създаване на потенциала на Европейски Съюз като световен участник .
Необходимостта от създаване на европейски суверенитет е незабавна . Брекзит и изборът на Тръмп оставиха дълбоки белези в Европа. Гражданите на Европейски Съюз имат по-голямо доверие към Запада и виждат Съединени американски щати и Англия като най-важни сътрудници, само че са наясно , че в ерата на огромна конкуренция за власт те в последна сметка би трябвало да разчитат повече на себе си .
Въпреки това Европа не може просто да се оправи сама. Европейските водачи към момента би трябвало да се пробват да изградят своя суверенитет като трансатлантическо начинание , всяко измерение на което - от сигурността до интернационалните правила към търговията и световното опазване на здравето, до климатичните провокации - оказва помощ на Европейски Съюз и неговите трансатлантически сътрудници да се укрепят взаимно. Резултатите ще бъдат по-силни и за двете страни, в случай че съумеят да си сътрудничат.
Европейците нормално желаят съдействие, а не конфронтационна външна политика . Идеята за " стратегическо партньорство " е надълбоко заложена в ДНК на европейците. В същото време европейците схващат, че има аспекти на връзките им с Русия, Китай и Турция, които вършат тези страни противници или даже съперници. Европейците избират партньорство, само че не посредата сред велики сили .
Когато висшият представител на Европейски Съюз Жозеп Борел приказва за това, че Европейски Съюз учи езика на властта, това не би трябвало да значи, че Европейски Съюз подценява своите полезности , с цел да следва обичайна политика на велика мощ.
Акцентът на Европейски Съюз върху меката мощ, интернационалното съдействие и правните решения не се преглежда като уязвимост от европейците . По-скоро те го виждат като най-голямата добродетел на Европейски Съюз.
Имайки това поради, европейците не могат да си разрешат да не помнят ценностния дирек на суверенитета . Европейски Съюз би трябвало да оформи света след ковид в сходство с това, което съгласно европейците ги свързва - религия в правата на индивида, демокрацията и върховенството на закона.
Като дават отговор на това, което европейците желаят и към което се стремят, Европейски Съюз и неговите водачи могат да показват цената на плана в един пост-Западен свят. Следователно европейците вземащи решения би трябвало да удвоят напъните си за подсилване на демокрацията и върховенството на закона вкъщи . В последна сметка, с цел да бъде фар, вътрешната конституция на Европейски Съюз би трябвало да е ярка - изключително в случай че желае дейно и правдиво да носи факела на демокрацията у нас и в чужбина.
Ако Европейски Съюз развие способността, инструментите и ресурсите, с цел да се показа като международен първенец на интернационалния ред , учреден на правила и се придържа към своя ангажимент за многоликост и интернационално съдействие, той ще стане още по-привлекателен сътрудник за други .
Разработването на другите измерения на европейския суверенитет ще засилят способността на Европейски Съюз да оформя интернационалната система след ковид.
Но в интернационална среда, белязана от възраждането на национализма и политиката на насила , Европейски Съюз би трябвало да резервира своята еднаквост . Европейците би трябвало да се научат гордо да приказват на личния си властови език - подобен, който подхожда на тяхната природа и е понятен от европейската общност.
Евроскептицизмът на Германия, конкуренция на велики сили, неустановеност и разграничен Европейски Съюз
Германия се готви за проблематичен свят и фокус върху националния интерес и идентичност
Европейският план обаче не е жертван , защото жителите към момента имат вяра в нуждата от по-голямо съдействие - изключително в укрепването на Европейски Съюз като световен участник . Европейците виждат света като построен от стратегически партньорства, без автоматизирани съюзи.
Те са скептични към възобновяване на американското водачество и считат, че не може да има връщане на Запада от ерата на студената война. Те признават централното място на Европейски Съюз в бъдещето си , само че възприятието им за споделена накърнимост няма да е задоволително, с цел да се придвижи европейският план. Европейски Съюз би трябвало да показва способността си да реализира резултати .
Проучването е от април и май 2021 година в Германия, Франция, Дания, Испания, Унгария, Полша, Португалия, Швеция, Италия и Австрия, Холандия и България.
Резултатите демонстрират, че водачите на Европейски Съюз към момента имат опция да употребяват световната роля на блока , за да рестартират консенсус за европейския план - даже в миг, когато той е извънредно нежен. Независимо от това, в случай че Европейски Съюз не успее да построи устойчивостта си към новите типове рецесии, пред които е изправен нашият взаимосвързан свят през днешния ден, данните демонстрират, че самият Европейски Съюз може да рискува да се трансформира в жертва на covid-19.
Освен чувството за отчаяние, публичното мнение предлага и смесена картина . Като цяло жителите в по-големите държави-членки , като Германия, правят оценка резултатите на Европейски Съюз по-сурово от тези в по-малките .
Мнозинствата в Австрия, България, Франция, Германия, Италия и Холандия регистрират по-ниско доверие или постоянни равнища на ниско доверие в Европейски Съюз от началото на пандемията. Попитани дали политическата система на Европейски Съюз работи добре или е нарушена в Дания, Франция, Португалия и Испания, има леко нарастване в мненията, че нарушена е счупена.
В Германия делът на хората, които имат вяра, че системата на Европейски Съюз е нарушена, е с 11 процентни пункта по-висок от преди пандемията. Сега те образуват болшинство. Във всички останали държави-членки на Европейски Съюз, като се изключи България, няма промени . В някои случаи процентът на хората, които считат, че системата на Европейски Съюз е нарушена, е понижен - най-значително в Италия, която е забелязала понижаване на тези настроения с 5 процентни пункта.
Въпреки разочарованието си от актуалните институции на Европейски Съюз, европейците към момента имат вяра във значимостта на европейския план . Мнозинствата на всички места, като се изключи Франция и Германия, към момента споделят, че covid-19 демонстрира нуждата от повече европейско съдействие.
Фактът, че две от най-големите и авторитетни страни в Европейски Съюз - Франция и Германия - са минимум уверени в нуждата от европейско съдействие, акцентира спешността, с която Европейски Съюз би трябвало да усъвършенства дейностите си. Данните от 2021 година демонстрират, че построяването на европейска мощност и световната роля на Европейски Съюз са жизненоважни, в случай че Европейски Съюз желае да се завърне .
Седем от 12 интервюирани страни обявиха, че би трябвало да създаде единна реакция на световните закани и провокации - най-често срещаният отговор като цяло.
Относно това, какъв би трябвало да бъде Европейски Съюз , двата най-често срещани отговора - представляващи съвсем половината от респондентите, избрали вид, се отнасят до неговата световна роля: 33% избират Европейски Съюз да бъде маяк на народна власт и човешки права ; и 18% декларират, че Европейски Съюз би трябвало да бъде една от огромните международни сили, способна да се отбрани .
4 месеца след избирането на Джо Байдън, европейците в действителност виждат Съединени американски щати в малко по-положителна светлина . Новата администрация на Съединени американски щати работи интензивно, с цел да поправи и съживи повредените трансатлантически връзки. Самият Байдън, както и държавният секретар Антъни Блинкън, към този момент са взели участие в редица срещи с европейски водачи. И двамата подчертаха по тези мотиви, че са решени да се ангажират още веднъж с Европа, да се съветват с европейци и да върнат позицията на Съединени американски щати за доверено управление. Усилията стартират да се изплащат. Данни демонстрират, че усещанията за американската политическа система като цяло са се подобрили от есента на 2020 година
Все още има необятно публикувана липса на доверие в способността на Съединени американски щати да се върнат като " водач " на Запада .
Малко страни от Европейски Съюз считат, че политическата система на Съединени американски щати работи добре . Около половината от интервюираните във Франция и Португалия - и повече от половината в Австрия, Германия, Холандия, Испания и Швеция - към момента считат, че американската политическа система е нарушена.
Само дребни проценти от респондентите имат вяра, че тя работи доста добре. Това контрастира с двуцифрените проценти на хората, които имат вяра, че политическата система на Съединени американски щати е изцяло разрушена.
Само в Полша, Унгария и Италия огромни болшинства имат вяра, че американската политическа система работи добре или доста добре. В Дания и България мнението е разграничено .
Източник:
Доверието в институциите на Европейски Съюз може да е едва , само че спрямо април 2020 година повече европейски жители в този момент имат вяра, че могат да чакат поддръжка от тези институции и от други държави-членки , изключително Германия.
През миналата година жителите ясно означиха обстоятелството, че държавите-членки и институциите на Европейски Съюз постоянно демонстрираха взаимност между тях. Делът на хората, които се надяват да получат поддръжка от други държави-членки на Европейски Съюз или институции на Европейски Съюз в битката с пандемията, е 38% в Австрия, 63% в България , 49% в Дания, 39% във Франция, 40% в Унгария, 42% в Италия, 42% в Холандия, 55% в Испания и 40% в Швеция.
В някои страни се вижда поразително нарастване на упованията от институциите на Европейски Съюз: 17% в България и 14 процентни пункта в Италия, само че също по този начин 14 процентни пункта в Дания и 11 процентни пункта в Швеция. А в Холандия и Франция броят на хората, които се обръщат към Германия за поддръжка, е изключително огромен.
Само в три страни упованията за поддръжка от институции на Европейски Съюз или други държави-членки са намалели . В Португалия цифрата е спаднала от 75% (2020) на 70% (2021), само че португалците към момента имат най-високите упования за Европа от всички интервюирани. В Полша цифрата е спаднала единствено с 8 процентни пункта, от 50% през 2020 година на 42% през 2021 година Но най-значителната смяна е в Германия , където упованията за Европа са единствено до 14% . Голямо болшинство (59%) от германците имат вяра, че могат да разчитат единствено на личните си сили в рецесията .
Повече от година след началото на пандемията измежду европейците се затвърди чувството, че те не могат да разчитат на Съединени американски щати, Русия или Китай и че би трябвало да се придвижат към по-голяма автономия или на национално равнище, или като част от Европейски Съюз .
Подобна наклонност за доверие към Съединени американски щати и Англия е отразена в отговорите на въпроса кого европейците виждат като свои съдружници, нужни сътрудници, противници или съперници .
Вземайки дружно гласовете за " съдружник " и " нужен сътрудник ", европейците считат, че би трябвало стратегически да си сътрудничат със Съединени американски щати . Делът на респондентите, които поддържат това мнение, варира от 58% в Германия до 80% в Полша.
Поразителното е обаче, че никоя държава-членка на Европейски Съюз не вижда Съединени американски щати като най-вече съдружник , който " споделя нашите (европейски) ползи и полезности ". Това възприятие за съюз е най-силно изразено в Полша и Дания, само че даже там Съединени американски щати се възприемат най-вече като нужен сътрудник. В Германия и Австрия има малцинства с над 20 %, които виждат Съединени американски щати като противник или съперник.
Данните показват смесена картина и на Англия. Повечето хора виждат Англия като " съдружник " или " нужен сътрудник ", като по-голяма част от тях избират " нужния сътрудник ".
Това значи, че жителите на Европейски Съюз са склонни да възприемат Англия като страна, с която би трябвало да си сътрудничат стратегически, а не като страна, с която споделят ползи и полезности . Само в Дания (35 процента) голям брой от интервюираните виждат Обединеното кралство като съдружник. В другия завършек на спектъра има малцинства с над 20 % в Германия, Франция, Австрия и Испания, които виждат Обединеното кралство като противник или съперник. В Германия картината е смесена. Докато 26% от хората виждат Англия като противник или съперник, 48% виждат Англия като значим съдружник или стратегически сътрудник.
Китай и Русия се възприемат от множеството респонденти като нужни сътрудници, само че рядко като съдружници . Само 12 на 100 от всички респонденти виждат Китай като съперник. Но релативно огромни проценти от хората в Швеция (21%), Германия (17%) и Дания (17%) гледат на Китай по този метод. Общо 17 на 100 от интервюираните във всички интервюирани държави-членки на Европейски Съюз считат Русия за съперник .
Но изпъкващите са България, Италия и Португалия, където единствено 5-7 на 100 от хората се усещат по същия метод . В България 25 на 100 от интервюираните виждат Русия като съдружник, който споделя ползите и полезностите на тяхната страна. 12% от българите виждат в Съединени американски щати съдружник, а близо 13% - зложелател . 53% дефинират Съединени американски щати за нужен сътрудник - страна, с която би трябвало да си сътрудничим стратегически.
Турция е единствената страна, която повече европейци виждат като съперник, в сравнение с като нужен сътрудник .
Като се има поради, че Турция е член на НАТО - за разлика от Китай, Русия, Индия и Япония , които всички европейци считат за по-малко заплашителни - тази констатация е много тревожна .
Само 25 % от европейците виждат Турция като нужен сътрудник, а единствено 4 % я виждат като съдружник с общи полезности и ползи. В Германия 41% от интервюираните считат Турция за съперник .
Източник:
Петнадесет месеца след началото на пандемията covid-19 доста европейски жители имат по-малко доверие в институциите на Европейски Съюз. Надеждите и упованията им за по-добро и по-ефективно европейско съдействие - които бяха забележими при започване на тази рецесия - явно не са изпълнени.
И въпреки всичко европейците наподобява осъзнават, че водачите на сегашните институции, колкото и да разочароват, имат единствено краткотрайно ръководство в Европейски Съюз .
Европейският план към момента се радва на мощна поддръжка измежду популацията на държавите-членки на Европейски Съюз. Но изследването демонстрира, че консенсус за европейския план към този момент не може да се приема за даденост. Това е сигнал за пробуждане, с цел да се насочи останалата поддръжка за Европейски Съюз в вярната посока.
Усещането за споделена накърнимост няма да бъде задоволително, институциите на Европейски Съюз би трябвало да показват способността си да обслужват европейските жители, като усъвършенстват силата на Европейски Съюз, способността му да работи на международната сцена и поддръжката за държавите-членки при излизането им от пандемията.
Лидерите на Европейски Съюз могат да засилят всеобхватния консенсус посредством създаване на потенциала на Европейски Съюз като световен участник .
Необходимостта от създаване на европейски суверенитет е незабавна . Брекзит и изборът на Тръмп оставиха дълбоки белези в Европа. Гражданите на Европейски Съюз имат по-голямо доверие към Запада и виждат Съединени американски щати и Англия като най-важни сътрудници, само че са наясно , че в ерата на огромна конкуренция за власт те в последна сметка би трябвало да разчитат повече на себе си .
Въпреки това Европа не може просто да се оправи сама. Европейските водачи към момента би трябвало да се пробват да изградят своя суверенитет като трансатлантическо начинание , всяко измерение на което - от сигурността до интернационалните правила към търговията и световното опазване на здравето, до климатичните провокации - оказва помощ на Европейски Съюз и неговите трансатлантически сътрудници да се укрепят взаимно. Резултатите ще бъдат по-силни и за двете страни, в случай че съумеят да си сътрудничат.
Европейците нормално желаят съдействие, а не конфронтационна външна политика . Идеята за " стратегическо партньорство " е надълбоко заложена в ДНК на европейците. В същото време европейците схващат, че има аспекти на връзките им с Русия, Китай и Турция, които вършат тези страни противници или даже съперници. Европейците избират партньорство, само че не посредата сред велики сили .
Когато висшият представител на Европейски Съюз Жозеп Борел приказва за това, че Европейски Съюз учи езика на властта, това не би трябвало да значи, че Европейски Съюз подценява своите полезности , с цел да следва обичайна политика на велика мощ.
Акцентът на Европейски Съюз върху меката мощ, интернационалното съдействие и правните решения не се преглежда като уязвимост от европейците . По-скоро те го виждат като най-голямата добродетел на Европейски Съюз.
Имайки това поради, европейците не могат да си разрешат да не помнят ценностния дирек на суверенитета . Европейски Съюз би трябвало да оформи света след ковид в сходство с това, което съгласно европейците ги свързва - религия в правата на индивида, демокрацията и върховенството на закона.
Като дават отговор на това, което европейците желаят и към което се стремят, Европейски Съюз и неговите водачи могат да показват цената на плана в един пост-Западен свят. Следователно европейците вземащи решения би трябвало да удвоят напъните си за подсилване на демокрацията и върховенството на закона вкъщи . В последна сметка, с цел да бъде фар, вътрешната конституция на Европейски Съюз би трябвало да е ярка - изключително в случай че желае дейно и правдиво да носи факела на демокрацията у нас и в чужбина.
Ако Европейски Съюз развие способността, инструментите и ресурсите, с цел да се показа като международен първенец на интернационалния ред , учреден на правила и се придържа към своя ангажимент за многоликост и интернационално съдействие, той ще стане още по-привлекателен сътрудник за други .
Разработването на другите измерения на европейския суверенитет ще засилят способността на Европейски Съюз да оформя интернационалната система след ковид.
Но в интернационална среда, белязана от възраждането на национализма и политиката на насила , Европейски Съюз би трябвало да резервира своята еднаквост . Европейците би трябвало да се научат гордо да приказват на личния си властови език - подобен, който подхожда на тяхната природа и е понятен от европейската общност.
Евроскептицизмът на Германия, конкуренция на велики сили, неустановеност и разграничен Европейски Съюз
Германия се готви за проблематичен свят и фокус върху националния интерес и идентичност
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ