Как да предотвратим самоубийството: три рискови фактора, които е важно да знаем
Обширно изследване от 2811 души, страдащи от меланхолия, идентифира три вида държание, по които може да се планува риска от самоубийство.
Изследването съпоставя хора с меланхолия, които са създали опит за самоубийство, спрямо хора, които страдат от меланхолия, само че не са пробвали да посегнат на живота си.
Учените са разкрили, че има избрани модели на държание, които усилват риска за самоубийство с 50 %.
Те са:
Рисково държание: всевъзможни рискови държания като рисково шофиране, недомислени полови връзки и други;
Възбуда: нервно вървене из стаята, оправяне на облеклата, кършене на ръце;
Импулсивност: неочаквани дейности, без план за следствията или обмисляне.
Ето какво споделя Дина Попович, един от създателите на проучването:
„ Открихме, че „ депресивните смесени положения “ постоянно предхождат опитите за самоубийство.
Депресивно смесено положение е положение, в което пациентът е подтиснат, само че също по този начин има признаци на „ превъзбуденост “ или фикс идея.
Установихме това в доста по-голяма степен при пациенти, които по-рано са правили опит за самоубийство, в сравнение с при тези, които не са.
Всъщност 40% всички пациенти с меланхолия, които са правили опит за самоубийство, са имали „ разбъркан епизод “, а освен меланхолия.
Всички пациенти, които страдат от „ смесена “ меланхолия са изложени на доста по-висок риск. “
Според Попович общоприетите способи за проучване пропущат доста пациенти в рисково положение.
„ Смятаме, че оценката на тези признаци при всеки пациент с меланхолия, който виждаме, е извънредно значимо и има голямо лечебно значение. “
„ Повечето от тези признаци могат да не бъдат непринудено посочени от пациента, лекарят би трябвало да пита непосредствено, а доста лекари могат да не са наясно за значимостта на тези признаци преди да решат по какъв начин да лекуват пациенти с меланхолия. [...] Във високоспециализираните клинични центрове експертите, които работят с пациенти, страдащи от биполярно разстройство, нормално са по-наясно с това, само че тази процедура би трябвало да бъде разширена на всички равнища. “
Източник: PsyBlog
