Приключи ремонтът на кино „Влайкова“ в София
Образцово национално читалище „ Антон Страшимиров - 1926 “, в което се обитава емблематичното за столицата кино „ Влайкова “, посреща зимата с ремонтиран покрив и фасада .
За належащия ремонт бяха отпуснати 50 000 лв. през юни предходната година по прeдложение на кмета на София Йорданка Фандъковa и с решение на Столичния общински съвет. Северната и източната стена на последното функциониращо квартално кино в София се рушаха, а покривът на съвсем 100-годишната постройка имаше течове.
Ремонтът беше предшестван от главно разчистване на подпокривното пространство, в което участваха десетки доброволци, разчувствани от ориста на най-старото настоящо кино в България, оповестиха от Столична община.
Ето и малко обстоятелства от историята на киното. Като любителка на филмовото и театралното изкуство Мария Влайкова – брачна половинка на писателя и държавник Тодор Влайков, взема решение да построи в собствен имот постройка за „ Кинематограф “. Строежът стартира през 1925 г.
Салонът е строен на повърхност от 330 кв. м, със сцена и 4 дребни гримьорни, има потенциал за 300 души и е затрупан с железобетонна плоча, с цел да може по-късно да се издигне и втори етаж за бъдещо квартално читалище.
На 26 ноември 1925 година госпожа Мария Влайкова оповестява желанието си да завещае на Министерството на националното просвещение новостроящия се салон за устройване на училищен „ Кинематогрaф “, който след гибелта ѝ да се употребява за културно-просветни цели. Дарението е завършено като наследство с дата 16 февруари 1926 година, само че за жалост, на 31 декември същата година Мария Влайкова умира.
На 23 септември 1928 година дарението е признато със закон от ХХІІ Обикновено национално заседание, който е одобрен на 16 октомври 1928 година с Указ на Цар Борис ІІІ . При бомбардировките над София през март 1944 г. салонът е улучен от бомба и изгаря с целия инвентар.
Наемателят Стилян Георгиев възвръща постройката със свои персонални средства и на 15 октомври 1944 година киното още веднъж стартира да действа. По-късно, в осъществяване на част от наследството на госпожа Влайкова, с разпореждане на Министерския съвет през 1946 година, постройката е отстъпена за постоянно прилагане на кварталното Народно читалище „ Антон Страшимиров “.
От 1950 година до 1991 година „ Кинефикация София “ употребява салона, а читалището употребява сцената и залата за своите действия. От 1968 година до 1971 година киносалонът се споделя „ Айзенщайн “ и е филмотечно кино, само че по публично гледище след 1971 година киното още веднъж възстановява истинското си име - „ Влайкова “.
Кино „ Влайкова “ е най-старият настоящ читалищен киносалон в България.
За належащия ремонт бяха отпуснати 50 000 лв. през юни предходната година по прeдложение на кмета на София Йорданка Фандъковa и с решение на Столичния общински съвет. Северната и източната стена на последното функциониращо квартално кино в София се рушаха, а покривът на съвсем 100-годишната постройка имаше течове.
Ремонтът беше предшестван от главно разчистване на подпокривното пространство, в което участваха десетки доброволци, разчувствани от ориста на най-старото настоящо кино в България, оповестиха от Столична община.
Ето и малко обстоятелства от историята на киното. Като любителка на филмовото и театралното изкуство Мария Влайкова – брачна половинка на писателя и държавник Тодор Влайков, взема решение да построи в собствен имот постройка за „ Кинематограф “. Строежът стартира през 1925 г.
Салонът е строен на повърхност от 330 кв. м, със сцена и 4 дребни гримьорни, има потенциал за 300 души и е затрупан с железобетонна плоча, с цел да може по-късно да се издигне и втори етаж за бъдещо квартално читалище.
На 26 ноември 1925 година госпожа Мария Влайкова оповестява желанието си да завещае на Министерството на националното просвещение новостроящия се салон за устройване на училищен „ Кинематогрaф “, който след гибелта ѝ да се употребява за културно-просветни цели. Дарението е завършено като наследство с дата 16 февруари 1926 година, само че за жалост, на 31 декември същата година Мария Влайкова умира.
На 23 септември 1928 година дарението е признато със закон от ХХІІ Обикновено национално заседание, който е одобрен на 16 октомври 1928 година с Указ на Цар Борис ІІІ . При бомбардировките над София през март 1944 г. салонът е улучен от бомба и изгаря с целия инвентар.
Наемателят Стилян Георгиев възвръща постройката със свои персонални средства и на 15 октомври 1944 година киното още веднъж стартира да действа. По-късно, в осъществяване на част от наследството на госпожа Влайкова, с разпореждане на Министерския съвет през 1946 година, постройката е отстъпена за постоянно прилагане на кварталното Народно читалище „ Антон Страшимиров “.
От 1950 година до 1991 година „ Кинефикация София “ употребява салона, а читалището употребява сцената и залата за своите действия. От 1968 година до 1971 година киносалонът се споделя „ Айзенщайн “ и е филмотечно кино, само че по публично гледище след 1971 година киното още веднъж възстановява истинското си име - „ Влайкова “.
Кино „ Влайкова “ е най-старият настоящ читалищен киносалон в България.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ