Рисковете пред икономиката: реални и измислени основания за притеснение
Облаците над стопанската система се сгъстяват, само че не там, където най-често са ориентирани погледите на изкушените от лесна гласност и политиканстване. От станалото известно през последните две седмици би трябвало да създадем извода, че, най-общо казано, най-малко в първите месеци на войната българската стопанска система се приспособява добре. Това се придвижва и в обичайно осъществяване на бюджетните доходи. Заедно с това, пазарът на труда резервира ниската безработица и наклонността към нарастване на заплатите. Казано другояче, нямаме видим от макро взор срив в произвеждане и продажби, нито виждаме отчетливи сигнали за някаква фискална рецесия. Публикуваните статистически данни в последните дни поддържат основанията за сходно умозаключение.
През май промишленото произвеждане регистрира действителен растеж от 20,2% на годишна основа, в преработващата индустрия показателят пораства с 20,2%. Цели 5 производства регистрират растеж от над 30% - електроника и оптика, питиета, транспортните средства без колите (основно велосипеди), дейностите по ремонт и инсталиране, производството на дрехи, а още 5 имат растеж сред 21 и 24% - машиностроене, дървообработка, химическа промишленост, железни произведения, производството на автомобилните съставни елементи. Индексът за месеца е 19% по-висок от междинното му равнище за предкризисната 2019 година Силното показване на промишлеността, съчетано с внезапното повишаване на цените на множеството групи първични материали и артикули предстоящо водят до следващ исторически връх в българския експорт. През май 2022 година цената на изнесените артикули доближава 8 281 млн. лв., или 60,8% растеж в съпоставяне със същия месец на 2021 година и 38,8% растеж на годишна основа общо за петте месеца от началото на годината. Индексът на продажбите на дребно нараства с 5% през май в съпоставяне със същия месец на предходната година. За петте месеца от началото на 2022 година нарастването е приблизително към 7,5%. Данъчните и неданъчните доходи в бюджета към полугодието са с над 14% повече от същия интервал на 2021 година, като действителното нарастване е даже по-високо, в случай че изключим еднократния резултат от концесионното заплащане за Летище София предходната година.
Енергията на взимащите решения, или на възможните претенденти за бъдещо ръководство след избори би трябвало да насочи към несигурността и рисковете, които още не са се показали в стопанския живот. Към тях ни насочват оповестените тази седмица Икономическа прогноза от лятото на 2022 година на Европейската комисия и
Макроикономическата прогноза на Българска народна банка към юни. И двата документа сочат утежняване на вероятността през икономическия напредък през тази година и по-висока от предстоящата в предходни издания инфлация. В по-общ проект, обобщавайки тези и доста други разбори, както и отчитайки механизмите на финансовите и стопанските взаимоотношения можем да маркираме най-малко няколко предстоящи неподходящи развития, които ще обиден в огромна степен и България в идните тримесечия:
Рискът от световна криза се ускорява. Извън дълготрайните структурни проблеми в Съединени американски щати, Китай и еврозоната, високата инфлация разрушава покупателната мощ на приходи и спестявания, което рано или късно свива действителното ползване. За Европа спомагателна тежест е и фактът, че цените се движат от повишаване на енергийните доставки, които пък са изложени на неконтролируем политически риск в ръцете на държавното управление на Русия. Заедно с това, задържането на висок ритъм на инфлация ще принуди централните банки да работят по-агресивно посредством стягане на паричната политика, което в допълнение ще охлади заема, вложенията и потреблението. Рецесия в Съединени американски щати и еврозоната съвсем автоматизирано ще се придвижи и в отворената и подвластна от експорта българска стопанска система. Съвсем реалистично е доста изстудяване на имотния пазар и строителството. Съвсем скоро търсенето, стимулирано от блян да се запази цената на паричните спестявания ще се сблъска със стягане на изискванията за достъп до банков заем и повишение на лихвите. Напълно реалистична е смяна на упованията и държанието, което да провокира неизбежната промяна на откъсналите се от фундаментите индикатори за търсене и цени на пазара. Както неведнъж е ставало дума, индустрията досега се приспособява към високите цени на първични материали, горива и електрическа енергия с помощта на мощното търсене, което пък разрешава и повдигане на цените към клиентите, без значение дали са други производители или крайни консуматори. При по-съществено закъснение на международната стопанска система обаче този механизъм внезапно ще изчезне. Всъщност, спадът в цените на някой основни първични материали и материали в последните седмици към този момент слагат това предизвикателство – ще оцелеят ли предприятия, плащащи към момента скъпи ток, газ и горива, в случай че би трябвало да продават продукцията си на спадащи цени. И, несъмнено, най-големият риск остава физически дефицит на енергийни запаси – а съдейки от държанието на Русия и слабите очаквания за бърз завършек на войната, подобен сюжет през зимата не е за изключване. Бюджетните опасности са значително свързани с политическата неустойчивост. Накратко, мъчно служебно държавно управление без парламент ще може да пласира 7 милиарда лв. дълг както на интернационалния, по този начин и на вътрешния пазар. А точно толкоз са предстоящите потребности за финансиране на заложения бюджетен недостиг. Никак не е ясно какво държание ще следва държавно управление без ясно управническо болшинство в среда на висока инфлация и засилващ се напън за повече разноски и данъчни преференции.
Анализът е оповестен на.
През май промишленото произвеждане регистрира действителен растеж от 20,2% на годишна основа, в преработващата индустрия показателят пораства с 20,2%. Цели 5 производства регистрират растеж от над 30% - електроника и оптика, питиета, транспортните средства без колите (основно велосипеди), дейностите по ремонт и инсталиране, производството на дрехи, а още 5 имат растеж сред 21 и 24% - машиностроене, дървообработка, химическа промишленост, железни произведения, производството на автомобилните съставни елементи. Индексът за месеца е 19% по-висок от междинното му равнище за предкризисната 2019 година Силното показване на промишлеността, съчетано с внезапното повишаване на цените на множеството групи първични материали и артикули предстоящо водят до следващ исторически връх в българския експорт. През май 2022 година цената на изнесените артикули доближава 8 281 млн. лв., или 60,8% растеж в съпоставяне със същия месец на 2021 година и 38,8% растеж на годишна основа общо за петте месеца от началото на годината. Индексът на продажбите на дребно нараства с 5% през май в съпоставяне със същия месец на предходната година. За петте месеца от началото на 2022 година нарастването е приблизително към 7,5%. Данъчните и неданъчните доходи в бюджета към полугодието са с над 14% повече от същия интервал на 2021 година, като действителното нарастване е даже по-високо, в случай че изключим еднократния резултат от концесионното заплащане за Летище София предходната година.
Енергията на взимащите решения, или на възможните претенденти за бъдещо ръководство след избори би трябвало да насочи към несигурността и рисковете, които още не са се показали в стопанския живот. Към тях ни насочват оповестените тази седмица Икономическа прогноза от лятото на 2022 година на Европейската комисия и
Макроикономическата прогноза на Българска народна банка към юни. И двата документа сочат утежняване на вероятността през икономическия напредък през тази година и по-висока от предстоящата в предходни издания инфлация. В по-общ проект, обобщавайки тези и доста други разбори, както и отчитайки механизмите на финансовите и стопанските взаимоотношения можем да маркираме най-малко няколко предстоящи неподходящи развития, които ще обиден в огромна степен и България в идните тримесечия:
Рискът от световна криза се ускорява. Извън дълготрайните структурни проблеми в Съединени американски щати, Китай и еврозоната, високата инфлация разрушава покупателната мощ на приходи и спестявания, което рано или късно свива действителното ползване. За Европа спомагателна тежест е и фактът, че цените се движат от повишаване на енергийните доставки, които пък са изложени на неконтролируем политически риск в ръцете на държавното управление на Русия. Заедно с това, задържането на висок ритъм на инфлация ще принуди централните банки да работят по-агресивно посредством стягане на паричната политика, което в допълнение ще охлади заема, вложенията и потреблението. Рецесия в Съединени американски щати и еврозоната съвсем автоматизирано ще се придвижи и в отворената и подвластна от експорта българска стопанска система. Съвсем реалистично е доста изстудяване на имотния пазар и строителството. Съвсем скоро търсенето, стимулирано от блян да се запази цената на паричните спестявания ще се сблъска със стягане на изискванията за достъп до банков заем и повишение на лихвите. Напълно реалистична е смяна на упованията и държанието, което да провокира неизбежната промяна на откъсналите се от фундаментите индикатори за търсене и цени на пазара. Както неведнъж е ставало дума, индустрията досега се приспособява към високите цени на първични материали, горива и електрическа енергия с помощта на мощното търсене, което пък разрешава и повдигане на цените към клиентите, без значение дали са други производители или крайни консуматори. При по-съществено закъснение на международната стопанска система обаче този механизъм внезапно ще изчезне. Всъщност, спадът в цените на някой основни първични материали и материали в последните седмици към този момент слагат това предизвикателство – ще оцелеят ли предприятия, плащащи към момента скъпи ток, газ и горива, в случай че би трябвало да продават продукцията си на спадащи цени. И, несъмнено, най-големият риск остава физически дефицит на енергийни запаси – а съдейки от държанието на Русия и слабите очаквания за бърз завършек на войната, подобен сюжет през зимата не е за изключване. Бюджетните опасности са значително свързани с политическата неустойчивост. Накратко, мъчно служебно държавно управление без парламент ще може да пласира 7 милиарда лв. дълг както на интернационалния, по този начин и на вътрешния пазар. А точно толкоз са предстоящите потребности за финансиране на заложения бюджетен недостиг. Никак не е ясно какво държание ще следва държавно управление без ясно управническо болшинство в среда на висока инфлация и засилващ се напън за повече разноски и данъчни преференции.
Анализът е оповестен на.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ