Областният с дарение за дъщерята на Тодор Тончев
Областният шеф Здравко Димитров подари целият тираж от второто издание на книгата на Тодор Тончев „ Основателен ли е у нас антисемитизмът ” на наследниците на създателя.
Книгата излиза от щемпел в София през 1938г., като резултат от мощна хуманна реакция против зараждащия се в този миг държавен антисемитизъм в България. Тогава книгата е инкриминирана, а нейният създател е арестуван и наказан на една година, която излежава в Кюстендилския затвор. Посоченото издание, през днешния ден е библиографска необичайност, което оправдава и неговото наново издание.
Инициативата за преиздаването на книгата е на дъщерята на създателя – доктор Валентина Тончева, която по този метод извършва бащиния завет да резервира загатна от историческите събития от това време и стана факт посредством напъните на господин Здравко Димитров и екипа му.
Авторът Тодор Апостолов Тончев (22.06.1908 – 01.09.1995) е един от тези, малко познати представители на българското общество, които посвещават персоналната си интелектуална сила на значими за социума дела и издигат глас в отбрана на българските евреи още преди да е признат Законът за отбрана на нацията през 1941 година
Той е роден в гр. Хасково, а през 1930 година приключва Военноморското учебно заведение в гр. Варна. Именно там има опция да се сприятели и да поддържа връзка с представители на еврейската общественост, което предопределя и идейните му убеждения против зараждащия се и в България антисемитизъм. Създава Проектантско бюро за механически и градивен надзор, след което поредно работи като инженер в гр. Мадан и гр. Кърджали до пенсионирането си. През 1960 година се открива със фамилията си в гр. Пловдив, където остава до края на живота си.
„ В съдържателно отношение книгата съставлява известно издание, в което е направена къса историческа ретроспекция за еврейската общественост в България. В случая по-важни обаче са идейните послания, посредством които се отстояват и споделят най-общочовешките духовни полезности за приемливост към разликите и споделена обич към индивида, без значение от неговия генезис и вяра.
Предлаганото издание най-добре приказва за себе си и за своя създател. То е адресирано към вниманието на всички тези читатели, които демонстрират интерес освен към трагичната история на евреите, само че и към рефлексиите на тази комплицирана и настояща тематика в българското общество.
В този аспект безспорни са заслугите на представителите на българския нравствен, политически и интелектуален хайлайф за спасението на българските евреи, само че не по-малко значими са и опитите на обособени български жители с изострена сензитивност, които пропагандират надълбоко хуманни хрумвания, ориентирани против антисемитизма “, споделят в предговора към второто издание преподавателите във Философско-историческия факултет на ПУ „ Паисий Хилендарски “ проф. доктор Русалена Пенджекова-Христева и доцент доктор Пламен Славов.
С цел опазване достоверността на авторовия език и жанр, както и духа на епохата, е предпочетено факсимилното възпроизвеждане на текста, за което регионалният шеф изрече своята голяма признателност към екипа на Издателски комплекс ВУСИ.
Гости на събитието бяха доцент доктор Пламен Славов от Философско-историческия факултет на ПУ „ Паисий Хилендарски “, шефът на НБ „ Иван Вазов “ Димитър Минев, шефът на Регионален държавен списък Димитър Севов и шефът на Издателски комплекс ВУСИ Олга Манолова.
Книгата излиза от щемпел в София през 1938г., като резултат от мощна хуманна реакция против зараждащия се в този миг държавен антисемитизъм в България. Тогава книгата е инкриминирана, а нейният създател е арестуван и наказан на една година, която излежава в Кюстендилския затвор. Посоченото издание, през днешния ден е библиографска необичайност, което оправдава и неговото наново издание.
Инициативата за преиздаването на книгата е на дъщерята на създателя – доктор Валентина Тончева, която по този метод извършва бащиния завет да резервира загатна от историческите събития от това време и стана факт посредством напъните на господин Здравко Димитров и екипа му.
Авторът Тодор Апостолов Тончев (22.06.1908 – 01.09.1995) е един от тези, малко познати представители на българското общество, които посвещават персоналната си интелектуална сила на значими за социума дела и издигат глас в отбрана на българските евреи още преди да е признат Законът за отбрана на нацията през 1941 година
Той е роден в гр. Хасково, а през 1930 година приключва Военноморското учебно заведение в гр. Варна. Именно там има опция да се сприятели и да поддържа връзка с представители на еврейската общественост, което предопределя и идейните му убеждения против зараждащия се и в България антисемитизъм. Създава Проектантско бюро за механически и градивен надзор, след което поредно работи като инженер в гр. Мадан и гр. Кърджали до пенсионирането си. През 1960 година се открива със фамилията си в гр. Пловдив, където остава до края на живота си.
„ В съдържателно отношение книгата съставлява известно издание, в което е направена къса историческа ретроспекция за еврейската общественост в България. В случая по-важни обаче са идейните послания, посредством които се отстояват и споделят най-общочовешките духовни полезности за приемливост към разликите и споделена обич към индивида, без значение от неговия генезис и вяра.
Предлаганото издание най-добре приказва за себе си и за своя създател. То е адресирано към вниманието на всички тези читатели, които демонстрират интерес освен към трагичната история на евреите, само че и към рефлексиите на тази комплицирана и настояща тематика в българското общество.
В този аспект безспорни са заслугите на представителите на българския нравствен, политически и интелектуален хайлайф за спасението на българските евреи, само че не по-малко значими са и опитите на обособени български жители с изострена сензитивност, които пропагандират надълбоко хуманни хрумвания, ориентирани против антисемитизма “, споделят в предговора към второто издание преподавателите във Философско-историческия факултет на ПУ „ Паисий Хилендарски “ проф. доктор Русалена Пенджекова-Христева и доцент доктор Пламен Славов.
С цел опазване достоверността на авторовия език и жанр, както и духа на епохата, е предпочетено факсимилното възпроизвеждане на текста, за което регионалният шеф изрече своята голяма признателност към екипа на Издателски комплекс ВУСИ.
Гости на събитието бяха доцент доктор Пламен Славов от Философско-историческия факултет на ПУ „ Паисий Хилендарски “, шефът на НБ „ Иван Вазов “ Димитър Минев, шефът на Регионален държавен списък Димитър Севов и шефът на Издателски комплекс ВУСИ Олга Манолова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ