Годината, в която светът нямаше лято
Обикновено свързваме лятото със слънце, зеленина, синьо небе и топли, дълги дни, само че за хората през 1816 година това време по този начин и не идва. Затова и 1816 година е известна в историята като годината без лято?
Прочетете още
През 1816 година в световен мащаб температурите спадат фрапантно, вследствие на това моделите на времето по света са нарушени. В Съединени американски щати, вместо лятната топлота да размени зимата, остава извънредно студено време. Макар месец май понякога да е малко студен при естествени условия, през 1816 година студът продължава в доста от източните щати. Юни даже вали сняг. Реките в Пенсилвания към момента са замръзнали през юли.
От другата страна на Атлантическия океан Европа е подложена на проливни дъждове - в Ирландия не стопира да вали в продължение на осем поредни седмици. Президентът на Съединени американски щати Джон Куинси Адамс, който по това време е дипломат във Англия и живее в Лондон, се оплаква в дневника си за смразяващите дъждове и гръмотевиците, които го принуждава да напуща къщата си дни наред при започване на юли.
Ефектите от спадането на световната температура се простират даже в Азия, където нормалният сезон на мусоните е нарушен, което води до сериозна суша. Какви са следствията?
В резултат на несъответствуващото време реколтата в няколко района е тотално унищожена. В Съединени американски щати това се дължи главно на продължаващите студове напролет, което води и до гибелта на селскостопански животни, до момента в който в Ирландия наводненията вследствие на проливните дъждове убиват цялата годишна продукция от картофи за годината.
Липсата на дъжд пък е казусът за посевите в Азия, като сушите са породени от забавения сезон на мусоните. В доста от засегнатите региони в Северното полукълбо несполучливата годишна продукция води до огромен апетит.
Какво води до тази година, в която на процедура няма лято
Коренът на това извънредно време ни постанова да пътуваме година обратно до Сумбава, остров в Индонезия. Там на 5 април 1815 година стратовулканът Тамбора стартира да изригва бурно. Вулканичните изригвания могат да повлияят на климата на планетата с месеци. Това нормално се случва, когато дребни, леки частици пепел останат в стратосферата и в последна сметка блокират слънчевата светлина, което води до изстудяване.
Температурните спадове могат също да бъдат резултат от изригвания, изхвърлящи серен диоксид. Това се комбинира с водата в стратосферата, с цел да се получи сярна киселина, отразяваща входящата слънчева радиация, която другояче би затоплила планетата.
Като се има поради мащабът на изригването на планината Тамбора - това беше най-мощното изригване в записаната история, има съмнения, че изискванията, следени през 1816 година, може да са резултат от него, макар че степента, до която то е изиграло роля, не е изцяло ясна. През 2019 година геоученът доктор Андрю Шурер и сътрудниците му употребяват климатични модели, с цел да схванат какво би било времето без въздействието от изригването на вулкана.
Въпреки че резултатът допуска, че 1816 година към момента може да е била извънредно влажна в Европа, моделът демонстрира, че изригването е това, което е направило температурите толкоз ниски.
" Включването на вулканичното форсиране в климатичните модели може да изясни охлаждането и съгласно нас то усилва вероятността от извънредно ниски температури до 100 пъти ", споделя Шурер в изказване. " Без вулканично форсиране е по-малко евентуално да е било толкоз мокро и е малко евентуално да е било толкоз студено ", заключват още учените.
Като цяло 1816 година не е била занимателна година за планетата и хората, живеещи по това време на нея. Вероятно по тази причина някои я назовават " хиляда осемстотин и замръзнали до гибел ", написа IFL Science.
Източник: lifestyle.bg
Снимки: iStock
Прочетете още
През 1816 година в световен мащаб температурите спадат фрапантно, вследствие на това моделите на времето по света са нарушени. В Съединени американски щати, вместо лятната топлота да размени зимата, остава извънредно студено време. Макар месец май понякога да е малко студен при естествени условия, през 1816 година студът продължава в доста от източните щати. Юни даже вали сняг. Реките в Пенсилвания към момента са замръзнали през юли.
От другата страна на Атлантическия океан Европа е подложена на проливни дъждове - в Ирландия не стопира да вали в продължение на осем поредни седмици. Президентът на Съединени американски щати Джон Куинси Адамс, който по това време е дипломат във Англия и живее в Лондон, се оплаква в дневника си за смразяващите дъждове и гръмотевиците, които го принуждава да напуща къщата си дни наред при започване на юли.
Ефектите от спадането на световната температура се простират даже в Азия, където нормалният сезон на мусоните е нарушен, което води до сериозна суша. Какви са следствията?
В резултат на несъответствуващото време реколтата в няколко района е тотално унищожена. В Съединени американски щати това се дължи главно на продължаващите студове напролет, което води и до гибелта на селскостопански животни, до момента в който в Ирландия наводненията вследствие на проливните дъждове убиват цялата годишна продукция от картофи за годината.
Липсата на дъжд пък е казусът за посевите в Азия, като сушите са породени от забавения сезон на мусоните. В доста от засегнатите региони в Северното полукълбо несполучливата годишна продукция води до огромен апетит.
Какво води до тази година, в която на процедура няма лято
Коренът на това извънредно време ни постанова да пътуваме година обратно до Сумбава, остров в Индонезия. Там на 5 април 1815 година стратовулканът Тамбора стартира да изригва бурно. Вулканичните изригвания могат да повлияят на климата на планетата с месеци. Това нормално се случва, когато дребни, леки частици пепел останат в стратосферата и в последна сметка блокират слънчевата светлина, което води до изстудяване.
Температурните спадове могат също да бъдат резултат от изригвания, изхвърлящи серен диоксид. Това се комбинира с водата в стратосферата, с цел да се получи сярна киселина, отразяваща входящата слънчева радиация, която другояче би затоплила планетата.
Като се има поради мащабът на изригването на планината Тамбора - това беше най-мощното изригване в записаната история, има съмнения, че изискванията, следени през 1816 година, може да са резултат от него, макар че степента, до която то е изиграло роля, не е изцяло ясна. През 2019 година геоученът доктор Андрю Шурер и сътрудниците му употребяват климатични модели, с цел да схванат какво би било времето без въздействието от изригването на вулкана.
Въпреки че резултатът допуска, че 1816 година към момента може да е била извънредно влажна в Европа, моделът демонстрира, че изригването е това, което е направило температурите толкоз ниски.
" Включването на вулканичното форсиране в климатичните модели може да изясни охлаждането и съгласно нас то усилва вероятността от извънредно ниски температури до 100 пъти ", споделя Шурер в изказване. " Без вулканично форсиране е по-малко евентуално да е било толкоз мокро и е малко евентуално да е било толкоз студено ", заключват още учените.
Като цяло 1816 година не е била занимателна година за планетата и хората, живеещи по това време на нея. Вероятно по тази причина някои я назовават " хиляда осемстотин и замръзнали до гибел ", написа IFL Science.
Източник: lifestyle.bg
Снимки: iStock
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ