Последната българска подводница отива за скрап, 3 млн. лв. трябват, за да е музей
Обидно и болно е да се гледа по какъв начин ръждясва на кея пред очите ни, настояват от Съюза на подводничарите, оповестява 24 часа.
Собственик на “Слава” еобщина Варна, оттова споделят, че единствено средствата за изваждането ѝ към този момент надвишават милион.
Последната българска подводница “Слава” ръждясва на кея във военноморската база във Варна и в случай че не се вземат незабавни ограничения за съхранението ѝ, отива за скрап. В момента неин притежател е община Варна. От 7 година се разисква концепцията подводницата да стане музей, само че до момента нищо не е направено.
През 2016-а се навършиха 100 година от началото на подводното дело в България, само че юбилеят въобще не бе маркиран в морската столица - военният ни флот няма нито една настояща подводница.
Всъщност същинската “Слава” е нарязана за скрап. Подводницата, която в този момент се назовава по този начин, е “Надежда”. Тъй като тя била в по-добро положение при “пенсионирането” на двете лодки, на 1 ноември 2011 година е дарена за музей Тогава имената са заменени и в този момент “Надежда” е “Слава”.
“Тогава имаше експертен съвет от общината и военни. Ние приехме с наслада решението да бъде направена на музей. Но до съответни дейности по този начин и не се е стигнало още. В края на предходната година имахме три срещи с представители на общината, само че още веднъж се тъпче на едно място. Писали сме писма до Министерския съвет, до Народното събрание, до Министерството на защитата, до Министерството на културата, голям брой писма сме написали до община Варна, само че резултатът е никакъв. Водим си една преписка и толкоз. Проблемът не е единствено въвфинансирането. Имаме възприятието, че просто няма предпочитание това да бъде направено. Обидно и болно еда гледаме тази тъжна панорама. Ние предложихме разновидности за съфинансиране, за дарителски сметки, само че към момента сме на фаза договаряния, които не знаем дали ще приключат в миналото. А в същото време “Слава” безславно се разрушава и ръждата я изяжда”, сподели за “24 часа” секретарят на Съюза на подводничарите в България Павел Димитров.
По негови данни във Варна живеят 60 000 фамилии на някогашни и сегашни военни, които с наслада биха помогнали с каквото могат - средства и труд, за превръщането на “Слава” в музей.
“В един миг се стигна даже да бъде несъмнено място, на което да бъде изтеглена подводницата, само че още веднъж нищо не се направи. Ние предложихме общината да разгласи конкурс за план, след това за финансиране, примерно публично-държавно. Черна гора има две подводници музеи и печели от тях. Това е инвестиция, която има 100-процентова възвръщаемост още първите години. Интересът е огромен. Декларирали сме цялостна подготвеност да възстановим “Слава”безвъзмездно, да ни обезпечат единствено материалите Ние имаме разполагаем някогашни подводничари, механици и всевъзможни експерти, знаем по какъв начин да я създадем. Но както са тръгнали нещата, тя ще отиде за скрап. 1000 тона се режат доста бързо. Ако общината продължава да протака решението си, ние сме подготвени дружно с локалните избори да организираме референдум с един-единствен въпрос до варненци - желаят ли подводница музей. За да видят управниците, че има голям интерес”, добави Димитров.
Подобно е мнението и на доста от служещите в базата, които всеки ден виждат по какъв начин ръждата безусловно изяжда “Слава”.
А преди години военноморските сили се хвалеха, че България е била десетата страна с подводен флот. На 1 февруари 2012 година общинският съвет на Варна приема предлагането на кмета Кирил Йорданов за безплатно придобиване на подводницата “Слава”. Година по-късно - на 29 явуари 2013 година, с акт за приемане на дълготрайни активи подводницата е предадена от Министерството на защитата на община Варна, дирекция “Култура и духовно развитие”. Не са правени никакви предварителни разбори във връзка с организацията, човешкия и експертния запас на работещите в дирекцията.
За по-ефективна защита и предпазване през 2014 година подводницата е предадена в пункта за базиране на Военноморски сили. “Водени са редица срещи с присъединяване на представители на Съюза на подводничарите, Българската морска камара, Военноморския музей по отношение на бъдещето на подводницата. По време на срещите е протоколирано, че за превръщането на подводницата в музей е нужен сериозен финансов запас. Най-ниската подадена оферта е на стойност 1,1 млн. лева единствено за изваждането ѝ на сушата. Продължават анализите, предложенията и диалозите по темата”, изясни за “24 часа” Николай Савов, основен специалист “Естетизация на градската среда” в община Варна. Според него никой от локалната администрация не можел да се ангажира със периоди.
Истинската “Слава” е издигната през 1959 година в някогашния Съветски съюз. Първоначално носи името “Ленински комсомол” до 1991 година, когато е преименувана. В българските Военноморски сили влиза на въоръжение през декември 1985 година Първият ѝ пълководец под български байрак е капитан-лейтенант Дарин Матеев. През 1989 година “Слава” е оповестена за подводна лодка - отличник на Военноморски сили. През 90-те години на предишния век тя не се употребява интензивно заради изчерпване на ресурса на батерията, която е заменена през 1998 година
След влизането на България в НАТО подводницата взе участие в голям брой взаимни учения. През 2007 година да вземем за пример взе участие в обучение за избавяне на екипаж на аварирала подводница, приключило сполучливо. На публична гала през ноември 2011 година подводницата е извадена от състава на Военноморските сили и дарена на община Варна, след което се зараждат проектите да бъде превърната в музей.
Според първичните калкулации преди години изваждането ѝ щеше да коства над 300 000 лева, само че най-малко 2 милиона ще бъдат нужни за превръщането ѝ в музей. С всеки минал месец обаче цената пораства и експертите към този момент настояват, че средствата за изваждането ѝ са надхвърлили милион, тъй като положението на подводницата се утежнява.
Обсъждан е и вид тя да бъде потопена и да стане подводна военноисторическа атракция, само че и в този случай сумата ще е същата. Предложенията за мястото ѝ като музей над вода са две - южната част на канала море - езеро в кв. “Аспарухово” или в зоната за отдих на пристанище Варна. Там обаче нямало нужната и задоволителна устойчивост. Иначе най-логичното ѝ място би било във Военноморския музей в Морската градина, само че 76-метровата подводница не може да се побере там.
Собственик на “Слава” еобщина Варна, оттова споделят, че единствено средствата за изваждането ѝ към този момент надвишават милион.
Последната българска подводница “Слава” ръждясва на кея във военноморската база във Варна и в случай че не се вземат незабавни ограничения за съхранението ѝ, отива за скрап. В момента неин притежател е община Варна. От 7 година се разисква концепцията подводницата да стане музей, само че до момента нищо не е направено.
През 2016-а се навършиха 100 година от началото на подводното дело в България, само че юбилеят въобще не бе маркиран в морската столица - военният ни флот няма нито една настояща подводница.
Всъщност същинската “Слава” е нарязана за скрап. Подводницата, която в този момент се назовава по този начин, е “Надежда”. Тъй като тя била в по-добро положение при “пенсионирането” на двете лодки, на 1 ноември 2011 година е дарена за музей Тогава имената са заменени и в този момент “Надежда” е “Слава”.
“Тогава имаше експертен съвет от общината и военни. Ние приехме с наслада решението да бъде направена на музей. Но до съответни дейности по този начин и не се е стигнало още. В края на предходната година имахме три срещи с представители на общината, само че още веднъж се тъпче на едно място. Писали сме писма до Министерския съвет, до Народното събрание, до Министерството на защитата, до Министерството на културата, голям брой писма сме написали до община Варна, само че резултатът е никакъв. Водим си една преписка и толкоз. Проблемът не е единствено въвфинансирането. Имаме възприятието, че просто няма предпочитание това да бъде направено. Обидно и болно еда гледаме тази тъжна панорама. Ние предложихме разновидности за съфинансиране, за дарителски сметки, само че към момента сме на фаза договаряния, които не знаем дали ще приключат в миналото. А в същото време “Слава” безславно се разрушава и ръждата я изяжда”, сподели за “24 часа” секретарят на Съюза на подводничарите в България Павел Димитров.
По негови данни във Варна живеят 60 000 фамилии на някогашни и сегашни военни, които с наслада биха помогнали с каквото могат - средства и труд, за превръщането на “Слава” в музей.
“В един миг се стигна даже да бъде несъмнено място, на което да бъде изтеглена подводницата, само че още веднъж нищо не се направи. Ние предложихме общината да разгласи конкурс за план, след това за финансиране, примерно публично-държавно. Черна гора има две подводници музеи и печели от тях. Това е инвестиция, която има 100-процентова възвръщаемост още първите години. Интересът е огромен. Декларирали сме цялостна подготвеност да възстановим “Слава”безвъзмездно, да ни обезпечат единствено материалите Ние имаме разполагаем някогашни подводничари, механици и всевъзможни експерти, знаем по какъв начин да я създадем. Но както са тръгнали нещата, тя ще отиде за скрап. 1000 тона се режат доста бързо. Ако общината продължава да протака решението си, ние сме подготвени дружно с локалните избори да организираме референдум с един-единствен въпрос до варненци - желаят ли подводница музей. За да видят управниците, че има голям интерес”, добави Димитров.
Подобно е мнението и на доста от служещите в базата, които всеки ден виждат по какъв начин ръждата безусловно изяжда “Слава”.
А преди години военноморските сили се хвалеха, че България е била десетата страна с подводен флот. На 1 февруари 2012 година общинският съвет на Варна приема предлагането на кмета Кирил Йорданов за безплатно придобиване на подводницата “Слава”. Година по-късно - на 29 явуари 2013 година, с акт за приемане на дълготрайни активи подводницата е предадена от Министерството на защитата на община Варна, дирекция “Култура и духовно развитие”. Не са правени никакви предварителни разбори във връзка с организацията, човешкия и експертния запас на работещите в дирекцията.
За по-ефективна защита и предпазване през 2014 година подводницата е предадена в пункта за базиране на Военноморски сили. “Водени са редица срещи с присъединяване на представители на Съюза на подводничарите, Българската морска камара, Военноморския музей по отношение на бъдещето на подводницата. По време на срещите е протоколирано, че за превръщането на подводницата в музей е нужен сериозен финансов запас. Най-ниската подадена оферта е на стойност 1,1 млн. лева единствено за изваждането ѝ на сушата. Продължават анализите, предложенията и диалозите по темата”, изясни за “24 часа” Николай Савов, основен специалист “Естетизация на градската среда” в община Варна. Според него никой от локалната администрация не можел да се ангажира със периоди.
Истинската “Слава” е издигната през 1959 година в някогашния Съветски съюз. Първоначално носи името “Ленински комсомол” до 1991 година, когато е преименувана. В българските Военноморски сили влиза на въоръжение през декември 1985 година Първият ѝ пълководец под български байрак е капитан-лейтенант Дарин Матеев. През 1989 година “Слава” е оповестена за подводна лодка - отличник на Военноморски сили. През 90-те години на предишния век тя не се употребява интензивно заради изчерпване на ресурса на батерията, която е заменена през 1998 година
След влизането на България в НАТО подводницата взе участие в голям брой взаимни учения. През 2007 година да вземем за пример взе участие в обучение за избавяне на екипаж на аварирала подводница, приключило сполучливо. На публична гала през ноември 2011 година подводницата е извадена от състава на Военноморските сили и дарена на община Варна, след което се зараждат проектите да бъде превърната в музей.
Според първичните калкулации преди години изваждането ѝ щеше да коства над 300 000 лева, само че най-малко 2 милиона ще бъдат нужни за превръщането ѝ в музей. С всеки минал месец обаче цената пораства и експертите към този момент настояват, че средствата за изваждането ѝ са надхвърлили милион, тъй като положението на подводницата се утежнява.
Обсъждан е и вид тя да бъде потопена и да стане подводна военноисторическа атракция, само че и в този случай сумата ще е същата. Предложенията за мястото ѝ като музей над вода са две - южната част на канала море - езеро в кв. “Аспарухово” или в зоната за отдих на пристанище Варна. Там обаче нямало нужната и задоволителна устойчивост. Иначе най-логичното ѝ място би било във Военноморския музей в Морската градина, само че 76-метровата подводница не може да се побере там.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ