Белослава: Сега е тихо, но какво избухване ни чака!
Обичам да я чувам онлайн, обичам музиката и думите й. Сега обаче нито мога да отида на нейно присъединяване, нито можем да си приказваме лице в лице или да обядваме в уютния й ресторант Atelier. Принудителната изолираност като че ли ни остави на тишина. Тишина, от която може би имаме потребност. А може би не. За тя е опция да осъзнае какъв брой огромна потребност е имала от отмора, от оня бутон пауза, който все по-трудно си разрешаваме да натискаме. Как изключителното състояние обаче се отразява на музиката й, на културния живот и на бизнеса й, ни споделя самата тя. Днес в Момичетата от града.
Толкова подиуми опустяха... Мислиш ли, че скоро още веднъж ще можем да се любуваме на музиката, на театъра, на операта по този начин, както го правехме преди?
Белослава: Мисля, че няма да е скоро. Мисля, че даже и да свърши карантината, ще отнеме психическо време хората да застанат един до различен и да пеят, и танцуват дружно.
Аз персонално съм леко стресната от цялата обстановка, само че съм и някак спокойна, тъй като за първи път от 20 години си почивам същински.
Някои реализатори откриха решение в правенето на онлайн live концерти. Това ли ни чака през идващите месеци?
Белослава: Смятам, че това е едно обичайно решение, с цел да не натъжаваме публиката си. Но за мен живата сцена, контакт и всеобщо чувство са незаменими. И смятам да изчакам, като му пристигна времето.
Как съгласно теб ще се отразят всички тези ограничения на културния живот, а и в частност на музикантите? Какво бъдеще ви чака и смееш ли да правиш прогнози?
Белослава: Финансовата страна на нещата е най-неприятна. Ние в действителност живеем основно от концертите и живите ни участия. Всички продажби в интернет, както и отчисленията ни от Мюзикаутор и ПРОФОН са добре пристигнали, само че никога не са задоволителни. От друга страна, всички, които живеят, дишат и туптят в сърцето на културния живот, постоянно ще дишат и обичат този въздух. В сърцевината нищо няма да се промени.
Ти имаш и ресторант, и хотел... бизнес, който е не по-малко ощетен от изключителното състояние. Какви ограничения са нужни, с цел да може да оцелее той?
Белослава: Дано да имаме летен сезон. За мое благополучие хотелът ни е дребен и към този момент е запазен съвсем целия. Друг е въпросът какъв брой ще продължи карантината. Тревожа се всеки ден за чиновниците си. Най-ощетени в ресторантьорството са сервитьорите. Те разчитат на % от оборота и на бакшиши. Сега даже с доставки оборотът е приемлив, а за бакшиши даже и не приказваме.
Дано страната да се включи съответно и ни помогне. Ако това не се случи, доста от дребния и междинен бизнес в страната ще загине.
Твърде крайни ли са ограниченията на държавното управление?
Белослава: Не. Напълно съм съгласна с ограниченията. Даже съм впечатлена от организацията и категоричността. Не можеш да контролираш цяла страна половинчато. А и българите сме купонджии и луди глави, тъй че тъкмо това ни би трябвало. Все отново е за наше положително.
Има още...
Толкова подиуми опустяха... Мислиш ли, че скоро още веднъж ще можем да се любуваме на музиката, на театъра, на операта по този начин, както го правехме преди?
Белослава: Мисля, че няма да е скоро. Мисля, че даже и да свърши карантината, ще отнеме психическо време хората да застанат един до различен и да пеят, и танцуват дружно.
Аз персонално съм леко стресната от цялата обстановка, само че съм и някак спокойна, тъй като за първи път от 20 години си почивам същински.
Някои реализатори откриха решение в правенето на онлайн live концерти. Това ли ни чака през идващите месеци?
Белослава: Смятам, че това е едно обичайно решение, с цел да не натъжаваме публиката си. Но за мен живата сцена, контакт и всеобщо чувство са незаменими. И смятам да изчакам, като му пристигна времето.
Как съгласно теб ще се отразят всички тези ограничения на културния живот, а и в частност на музикантите? Какво бъдеще ви чака и смееш ли да правиш прогнози?
Белослава: Финансовата страна на нещата е най-неприятна. Ние в действителност живеем основно от концертите и живите ни участия. Всички продажби в интернет, както и отчисленията ни от Мюзикаутор и ПРОФОН са добре пристигнали, само че никога не са задоволителни. От друга страна, всички, които живеят, дишат и туптят в сърцето на културния живот, постоянно ще дишат и обичат този въздух. В сърцевината нищо няма да се промени.
Ти имаш и ресторант, и хотел... бизнес, който е не по-малко ощетен от изключителното състояние. Какви ограничения са нужни, с цел да може да оцелее той?
Белослава: Дано да имаме летен сезон. За мое благополучие хотелът ни е дребен и към този момент е запазен съвсем целия. Друг е въпросът какъв брой ще продължи карантината. Тревожа се всеки ден за чиновниците си. Най-ощетени в ресторантьорството са сервитьорите. Те разчитат на % от оборота и на бакшиши. Сега даже с доставки оборотът е приемлив, а за бакшиши даже и не приказваме.
Дано страната да се включи съответно и ни помогне. Ако това не се случи, доста от дребния и междинен бизнес в страната ще загине.
Твърде крайни ли са ограниченията на държавното управление?
Белослава: Не. Напълно съм съгласна с ограниченията. Даже съм впечатлена от организацията и категоричността. Не можеш да контролираш цяла страна половинчато. А и българите сме купонджии и луди глави, тъй че тъкмо това ни би трябвало. Все отново е за наше положително.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ