Любовна аритметика или Светата троица на любовта
Нямам особени математически гении, само че би трябвало да призная, че любовта е чиста аритметика. Не, не е обвързвана с прозорливост или финансово изражение, а се „ пресмята “ с уравнението (х+у)3=Любов. За шерване на обич са нужни двама – това е ясно, само че тази „ проклетница “ разкрива най-скритата си магия единствено в случай че двете единици си паснат добре в три съответни аспекта – физика, страст и психика.
Няма пълноценна фамилиарност без физическо привличане, а интимността е в основата на любовта. Твърдението за същинска обич без допиране и без шерване на телесни сокове и звукови резултати е сантиментално и наивно дрън-дрън. Ако приказваме в числа, потребността от физическата съгласуемост и добър секс в любовните връзки заема към 40%-50% (според жените) и над 70%-80% (според мъжете). При всички положения – към половината, и е основен фактор, когато приказваме за подобен тип другарство.Всички харесваме филми, в които приключилата Харвард госпожица се влюбва в „ неприятното момче “ от гетото и заживяват щастливо, само че в действителността това е мъчно да се случи.Има връзки, които съществуват подържани само от физическото привличане. Случва се те да са доста комфортни и взаимно удовлетворяващи – тогава, когато сътрудниците нямат нужда, друга от физическата или когато това привличане е толкоз мощно, че „ не вижда “ и „ не чува “ всичко останало. Факт е обаче, че тези връзки нямат заряда да просъществуват дълго – те или се трансформират в по-пълноценна и многопластова връзка, или се разпадат, тъй като тялото, колкото и да е привлекателно, омръзва, в случай че е извадено от подтекста на личността. Без досег и разсъбличане обаче не могат да се основат условия за дълбока и „ гола “ обич.
Физическото привличане е първична, биологична и интуитивна функционалност. Мъжете са тези, които първи реагират при съществуването на подобен интерес и това, значително, е поради спецификата, ролята и потребностите на пола, само че точно дамата е онази, която избира и в границите на 5 минути след образен контакт може да реши дали един субект е генетично подобаващ да татко на децата ѝ.
Емоционалната съгласуемост е водеща и доста значима за „ нежните половинки “. Обикновено дамите първо тестват връзката на равнище страсти. Това се случва преди да пристъпят към скотски удоволствия и постоянно води до недоразумения. Сходната емоционалност не значи единиците в двойката да са идентични като мислене, ползи и реакции, а да одобряват, харесват и удовлетворяват разликите си. Казано с други думи, да се допълват в лудостите си или да са „ на един ум “. Емоционалният аспект на връзката е мощно обвързван с уважението и двупосочната грижа при сътрудниците. Една жена, която се интересува от цветарство, не би имала спор с мъж, който обича футбол и противоположното, стига и двамата да не се нервират от ползите да другия и да се усещат комфортно в заедността си.
Върху прочувствената съгласуемост въздействие оказват средата на живот и другарство, образованието и интелигентността на сътрудниците. Макар че всички харесваме филми, в които приключилата Харвард госпожица се влюбва в „ неприятното момче “ от гетото и най-после двамата заживяват щастливо, в действителността това е мъчно да се случи не заради някакъв тип дискриминация, а тъй като те нямат какво да си кажат, откакто се охладят пожарите, породени от половата пристрастеност.
Много двойки с добра физическа и прочувствена съгласуемост основават пълнокръвни и здрави фамилии и имат хармонични връзки. Те биха могли съвсем да не усещат неналичието на душевна единение или в случай че това се случи, то да е пренебрежимо малко. Но от време на време сред тях се вижда лека мъгла от недоизказаност и нещо несподелено.Душевната съгласуемост е онази невидима нишка, което трансформира двойката в едно цяло. Това е съвършената заварка сред физическия и прочувствения аспект на връзката. Когато душите се допрян и се познаят, се случва цялостната естетика и не са нужни думи и обяснения, тъй като даже въздухът се насища с сила. Няма да видите двойка със мощна душевна връзка, която да се гушка или прегръща по улиците – те едвам очевидно се допират, само че сега, в който се погледнат, сред тях стартира да свети толкоз мощна любов, доверие, почитание и предпочитание един за различен, че чак ти идва да им завидиш. Тези хора поддържат връзка между тях с лекост, нямат нужда да преобладават, нямат потребност от уверения, доказателства и пояснения в обич, тъй като те го усещат.
Дори и прилежно да учим уроците на житейското учебно заведение, душевната съгласуемост не може да се изкопира, открадне или сътвори по принудителен метод. Тя участва и пораства. Тя е същинската независимост на любовта, за която доста сме слушали и чийто смисъл мъчно разбираме от време на време. Тези двойки греят, само че също по този начин те бързо могат да бъдат „ засмукани “ от черната дупка на отчаянието ако единицата се трансформира в нула – всички сме чували за фамилии, в които откакто почине единият, другият скоро го е последвал. Може би поради това в природата soulmates са красиво и жадувано, само че прекомерно рядко събитие.
Колкото и да пресмятаме и да „ изчисляваме “ любовта обаче, аз съм надалеч от мисълта, че не можем да се усещаме добре, задоволени и влюбени, в случай че споделяме единствено едни от нейните аспекти. Няма никакъв смисъл да потвърждаваме или да тестваме любовното триединство в личните си връзки, тъй като всеки миг на същинска непосредственост е скъп и без аналог, а и мозъците ни губят своята аналитичност и математически качества при всяко допиране на физическа, умствена или душевна ерогенна зона. Дали ще го назовем „ обич “ е въпрос на миг или на време.
Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.
Няма пълноценна фамилиарност без физическо привличане, а интимността е в основата на любовта. Твърдението за същинска обич без допиране и без шерване на телесни сокове и звукови резултати е сантиментално и наивно дрън-дрън. Ако приказваме в числа, потребността от физическата съгласуемост и добър секс в любовните връзки заема към 40%-50% (според жените) и над 70%-80% (според мъжете). При всички положения – към половината, и е основен фактор, когато приказваме за подобен тип другарство.Всички харесваме филми, в които приключилата Харвард госпожица се влюбва в „ неприятното момче “ от гетото и заживяват щастливо, само че в действителността това е мъчно да се случи.Има връзки, които съществуват подържани само от физическото привличане. Случва се те да са доста комфортни и взаимно удовлетворяващи – тогава, когато сътрудниците нямат нужда, друга от физическата или когато това привличане е толкоз мощно, че „ не вижда “ и „ не чува “ всичко останало. Факт е обаче, че тези връзки нямат заряда да просъществуват дълго – те или се трансформират в по-пълноценна и многопластова връзка, или се разпадат, тъй като тялото, колкото и да е привлекателно, омръзва, в случай че е извадено от подтекста на личността. Без досег и разсъбличане обаче не могат да се основат условия за дълбока и „ гола “ обич.
Физическото привличане е първична, биологична и интуитивна функционалност. Мъжете са тези, които първи реагират при съществуването на подобен интерес и това, значително, е поради спецификата, ролята и потребностите на пола, само че точно дамата е онази, която избира и в границите на 5 минути след образен контакт може да реши дали един субект е генетично подобаващ да татко на децата ѝ.
Емоционалната съгласуемост е водеща и доста значима за „ нежните половинки “. Обикновено дамите първо тестват връзката на равнище страсти. Това се случва преди да пристъпят към скотски удоволствия и постоянно води до недоразумения. Сходната емоционалност не значи единиците в двойката да са идентични като мислене, ползи и реакции, а да одобряват, харесват и удовлетворяват разликите си. Казано с други думи, да се допълват в лудостите си или да са „ на един ум “. Емоционалният аспект на връзката е мощно обвързван с уважението и двупосочната грижа при сътрудниците. Една жена, която се интересува от цветарство, не би имала спор с мъж, който обича футбол и противоположното, стига и двамата да не се нервират от ползите да другия и да се усещат комфортно в заедността си.
Върху прочувствената съгласуемост въздействие оказват средата на живот и другарство, образованието и интелигентността на сътрудниците. Макар че всички харесваме филми, в които приключилата Харвард госпожица се влюбва в „ неприятното момче “ от гетото и най-после двамата заживяват щастливо, в действителността това е мъчно да се случи не заради някакъв тип дискриминация, а тъй като те нямат какво да си кажат, откакто се охладят пожарите, породени от половата пристрастеност.
Много двойки с добра физическа и прочувствена съгласуемост основават пълнокръвни и здрави фамилии и имат хармонични връзки. Те биха могли съвсем да не усещат неналичието на душевна единение или в случай че това се случи, то да е пренебрежимо малко. Но от време на време сред тях се вижда лека мъгла от недоизказаност и нещо несподелено.Душевната съгласуемост е онази невидима нишка, което трансформира двойката в едно цяло. Това е съвършената заварка сред физическия и прочувствения аспект на връзката. Когато душите се допрян и се познаят, се случва цялостната естетика и не са нужни думи и обяснения, тъй като даже въздухът се насища с сила. Няма да видите двойка със мощна душевна връзка, която да се гушка или прегръща по улиците – те едвам очевидно се допират, само че сега, в който се погледнат, сред тях стартира да свети толкоз мощна любов, доверие, почитание и предпочитание един за различен, че чак ти идва да им завидиш. Тези хора поддържат връзка между тях с лекост, нямат нужда да преобладават, нямат потребност от уверения, доказателства и пояснения в обич, тъй като те го усещат.
Дори и прилежно да учим уроците на житейското учебно заведение, душевната съгласуемост не може да се изкопира, открадне или сътвори по принудителен метод. Тя участва и пораства. Тя е същинската независимост на любовта, за която доста сме слушали и чийто смисъл мъчно разбираме от време на време. Тези двойки греят, само че също по този начин те бързо могат да бъдат „ засмукани “ от черната дупка на отчаянието ако единицата се трансформира в нула – всички сме чували за фамилии, в които откакто почине единият, другият скоро го е последвал. Може би поради това в природата soulmates са красиво и жадувано, само че прекомерно рядко събитие.
Колкото и да пресмятаме и да „ изчисляваме “ любовта обаче, аз съм надалеч от мисълта, че не можем да се усещаме добре, задоволени и влюбени, в случай че споделяме единствено едни от нейните аспекти. Няма никакъв смисъл да потвърждаваме или да тестваме любовното триединство в личните си връзки, тъй като всеки миг на същинска непосредственост е скъп и без аналог, а и мозъците ни губят своята аналитичност и математически качества при всяко допиране на физическа, умствена или душевна ерогенна зона. Дали ще го назовем „ обич “ е въпрос на миг или на време.
Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ