КЗП: Сред опасните стоки у нас почти няма български
Няма съществени проблеми със артикули българско произвеждане. Отделни са случаите на установено противоречие с европейските стандарти за сигурност, като са подхванати навременни дейности за изземването им от пазара и тяхната преправка. Това заяви ръководителят на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по БНР. Той добави, че в общия азбучник на забраняваните от контролния орган рискови артикули доминират артикули от трети страни и делът на българските не е огромен.
„ Обикновено става въпрос за детски облекла с по-дълги връзки, шнурове за завързване към кръста или с дребни детайли по тях. Те биха могли да бъдат модифицирани и приведени в сходство със стандартите. Поради обстоятелството и че те не са в огромни количества, по-честият случай е този ”, разясни Маргаритов. И добави, че съответен образец за заличаване на български артикули няма. „ Но има редица случаи, в които е невероятно и по чисто справедливи аргументи стоката да бъде приведена в сходство със стандарта и тогава единственото, което остава след възбраната и изземването на публикуваните на пазара количества, е заличаване. То се прави от търговеца, а в случай че той не го направи – контролният орган пристъпва към тези дейности ”, сподели още ръководителят на КЗП.
Маргаритов изясни, че преди стартирането на пазара, всяка стока би трябвало да бъде изпитана в лаборатория за сходство със стандартите за сигурност. „ При нашите инспекции пожелаваме от производителите и дистрибуторите документи, които удостоверят съответните изпитвания. Ако не бъдат предоставени, стоката се стопира краткотрайно от продажба, с цел да бъде изпитана. Когато се окаже, че има опасности, свързани със здравето и живота на хората, разноските се поемат от търговеца, а ние издаваме заповед за нейната възбрана и заличаване ”, уточни той. В България има разнообразни изпитвателни лаборатории, а когато липсва такава за избран тип стока, изпитванията се правят отвън страната.
Ако рискова стока стигне до потребителя, той има право да я върне на търговеца и да получи назад парите си за нея, в това число да получи подпомагане за това от контролния орган. Освен това, посредством съда може да претендира за обезщетение за породени от използването и вреди.
Държавите-членки на Европейски Съюз, Исландия и Норвегия обменят между тях бърза информация за открити на територията на дадена страна рискова стока посредством системата RAPEX, като контролните органи неотложно подхващат дейности за откриването и изтеглянето и от пазара. Това става посредством така наречен досиета, които съдържат избрани реквизити и описателни характерности, посредством които дадена рискова стока може да бъде разпозната. За потребителите се поддържа обществен указател на неразрешените рискови артикули в Европейски Съюз. „ Там има информация, която разказва и пресъздава стоката. Най-вече родителите могат да се ориентират кои са групите детски артикули, за които повече би трябвало да се внимава ”, уточни Маргаритов и разяснява, че регистърът е потребен, той като по формулировка, съдържащите се в него артикули са неразрешени за продажба, само че би могло да се допусне догадка, в която търговци да се опитат още веднъж да ги пласират.
По данни от годишния отчет на системата RAPEX към 53% от откритите на европейския пазар рискови артикули са от Китай. Техният дял понижава спрямо предишни интервали, когато е надхвърлял 65%. Около 25-26% са с генезис Европейски Съюз. Според Маргаритов това се изяснява с събитието, че в множеството европейски страни се създават коли и аварийни елементи за тях, а те заемат към 20% от всички през предходната година рискови артикули в Евросъюза.
„ Обикновено става въпрос за детски облекла с по-дълги връзки, шнурове за завързване към кръста или с дребни детайли по тях. Те биха могли да бъдат модифицирани и приведени в сходство със стандартите. Поради обстоятелството и че те не са в огромни количества, по-честият случай е този ”, разясни Маргаритов. И добави, че съответен образец за заличаване на български артикули няма. „ Но има редица случаи, в които е невероятно и по чисто справедливи аргументи стоката да бъде приведена в сходство със стандарта и тогава единственото, което остава след възбраната и изземването на публикуваните на пазара количества, е заличаване. То се прави от търговеца, а в случай че той не го направи – контролният орган пристъпва към тези дейности ”, сподели още ръководителят на КЗП.
Маргаритов изясни, че преди стартирането на пазара, всяка стока би трябвало да бъде изпитана в лаборатория за сходство със стандартите за сигурност. „ При нашите инспекции пожелаваме от производителите и дистрибуторите документи, които удостоверят съответните изпитвания. Ако не бъдат предоставени, стоката се стопира краткотрайно от продажба, с цел да бъде изпитана. Когато се окаже, че има опасности, свързани със здравето и живота на хората, разноските се поемат от търговеца, а ние издаваме заповед за нейната възбрана и заличаване ”, уточни той. В България има разнообразни изпитвателни лаборатории, а когато липсва такава за избран тип стока, изпитванията се правят отвън страната.
Ако рискова стока стигне до потребителя, той има право да я върне на търговеца и да получи назад парите си за нея, в това число да получи подпомагане за това от контролния орган. Освен това, посредством съда може да претендира за обезщетение за породени от използването и вреди.
Държавите-членки на Европейски Съюз, Исландия и Норвегия обменят между тях бърза информация за открити на територията на дадена страна рискова стока посредством системата RAPEX, като контролните органи неотложно подхващат дейности за откриването и изтеглянето и от пазара. Това става посредством така наречен досиета, които съдържат избрани реквизити и описателни характерности, посредством които дадена рискова стока може да бъде разпозната. За потребителите се поддържа обществен указател на неразрешените рискови артикули в Европейски Съюз. „ Там има информация, която разказва и пресъздава стоката. Най-вече родителите могат да се ориентират кои са групите детски артикули, за които повече би трябвало да се внимава ”, уточни Маргаритов и разяснява, че регистърът е потребен, той като по формулировка, съдържащите се в него артикули са неразрешени за продажба, само че би могло да се допусне догадка, в която търговци да се опитат още веднъж да ги пласират.
По данни от годишния отчет на системата RAPEX към 53% от откритите на европейския пазар рискови артикули са от Китай. Техният дял понижава спрямо предишни интервали, когато е надхвърлял 65%. Около 25-26% са с генезис Европейски Съюз. Според Маргаритов това се изяснява с събитието, че в множеството европейски страни се създават коли и аварийни елементи за тях, а те заемат към 20% от всички през предходната година рискови артикули в Евросъюза.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ