Няма съмнение, че Brexit е стратегическа катастрофа за Европейския съюз.

Няма подозрение, че Brexit е стратегическа злополука за Европейския съюз. Но малко на брой наподобява схващат, че Европейски Съюз се насочва към друга стратегическа злополука - този път на Балканите, счита някогашният министър председател на Швеция и някогашен специфичен представител на Европейски Съюз за някогашна Югославия Карл Билд в публикация за вестник The Washington Post.
" Франция наложи несъгласие на започването на договарянията за присъединение към Европейски Съюз на Северна Македония предходната седмица, макар многократната позитивна рекомендация на Европейската комисия и волята на други държави-членки. Това може да подкопае дългогодишния стратегически метод на Европейски Съюз към Балканите, предизвестява Билд. От края на балканските спорове през 90-те години, приоритет на Европейски Съюз е установяването на дълготрайна непоклатимост в тази проблематична част на континента ", написа още той.
Бившият специфичен представител на Европейски Съюз за някогашна Югославия обаче акцентира, че прекратяването на войните е едно, само че за построяването на същински мир са нужни дълготрайни старания, изключително към мирната интеграция.
" През 2003 година на срещата на върха в Солун европейските водачи публично дадоха обещание да отворят Европейски Съюз за участие на всички страни от Западните Балкани. Оттогава това е пътеводната светлина, която въодушевява и управлява политиките на страните в района за реформиране на стопанските системи им и обществата им, превъзмогване на раздялите от предишното и подготовка за европейското им бъдеще. Това сигурно не беше елементарно и напредъкът беше муден в доста области. Но в район, в който се пресичат силите на разпада и интеграцията, салдото явно се е изместил от първите към вторите, значително с помощта на европейската вероятност. Но този план е заплашен от решението на Франция за Северна Македония. Никой не мислеше, че участието на Северна Македония в Европейски Съюз ще се случи бързо. Въпросът беше да стартира десетгодишен развой на договаряния и промени, въодушевен от тази вероятност. В края на краищата Договорът от Преспа сред Северна Македония и Гърция, който уреди дългогодишния спор за името на страната, трябваше да бъде фактическата причина за вдишване по европейския път. Сега Париж споделя, че това ще би трябвало да изчака, до момента в който не бъдат осъществени някои промени в Европейски Съюз през идващите години, а може би и десетилетия ", споделя Карл Билд.
Подобна френска позиция съгласно него е неприятна сама по себе си, само че последствията от решението отиват доста по-далеч, е гледната точка на дипломата. Карл Билд акцентира, че френското несъгласие е освен несъгласие против Северна Македония и Албания, само че и против целия развой на разширение към Западните Балкани, който спъва цялата политика на разширение. Възможно е да не е написано категорично, само че неявно, това значи и несъгласие за Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. Това, съгласно Билд, неизбежно ще има последствия върху други нерешени проблеми в района.
" С опцията за европейска интеграция Сърбия трябваше да избира сред своето бъдеще в Европа и предишното си с Косово, като по този метод възстановява връзките сред Белград и Прищина. Ако Европа затвори вратата, това ще стане извънредно мъчно. И с цялото напрежение, бъдещето на Босна сигурно би било доста по-стабилно, в случай че страната беше включена в европейските структури. Френският президент Еманюел Макрон красноречиво приказва за отговорността на Европа, а самият той и желае да се нарежда като фигура, която започва новата траектория на Европейски Съюз с световно значение. Всичко е добре, и е незабавно, и е належащо - само че надали е съвместимо със срутва на доверието към Европейски Съюз вътре в самата Европа ", показва Билд.
Той напомня, че последният опит за по-съществен ремонт на Европейски Съюз беше с опита за единна европейска конституция, само че тя беше отхвърлена на референдум през 2005 година във Франция, както и в Холандия. Оттогава никой не се е осмелил да съживи тези опити. И искреността на Париж за готовността му да се отвори за нови членове в бъдеще, би трябвало да бъде намерено сложена под въпрос. Страхувам се, че малко на брой са подготвени да разчитат на това, споделя Билд.
Бившият специфичен представител на Европейски Съюз за някогашна Югославия обаче твърди, че Франция може би в никакъв случай не е била въодушевен последовател на разширението на Европейски Съюз, само че като цяло е приела процеса и е удовлетворена от резултата.
" Все отново Франция направи всичко допустимо, с цел да блокира вероятностите за присъединение на Турция. Докато други фактори оказаха въздействие, това изигра роля за напредването на Турция в друга посока. Докато Турция в предишното беше стратегическа опция за Европа, в този момент тя се трансформира в стратегическа опасност за Запада. Гледайки напред рискът е, че на Балканите може да се случи същото. И до момента в който балканските страни остават стопански подвластни от Европейски Съюз, неизбежното закъснение на промените и европейската интеграция евентуално ще принудят още повече младежи от Балканите да търсят своето бъдеще в Европейски Съюз. Останалите могат да се окажат привлечени от рисковите политики на национализма и носталгията. Лишени от бъдещето, те могат да търсят връщане към предишното. И в края на краищата това са Балканите. Виждали сме това да се случва и преди ", заявършва Карл Билд.