Няма по-прост народ от българския – под това заглавие Невероятно

" Няма по-прост народ от българския " – под това заглавие " Невероятно инфо " пусна материал, който, въпреки и приказен, взехме решение да публикуваме поради убийствената подигравка в него. Той е неустановен род – етюд, есе или автоинтервю. Текстът на Едуард Стърнс, касаещ България, закупи голяма известност измежду англичаните.

Под заглавието " Няма по-прост народ от българския " той разгласява своите усещания, опит и отчаяние от грешката да си купи парцел в нашата страна.

" Напоследък измежду нас, британците, стана мода да си купуваме парцели в България. От една страна в действителност красивата природа, за каквато ние тук можем единствено да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите предложения на парцели в затворени комплекси, накланяха везните в интерес на решението за една такава на пръв взор преференциална договорка. Но другари, не правете тази неточност, която аз направих, не си купувайте парцел в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава непреклонно простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, рискова, неумолима, потресаваща...!

Българите, аз дръзвам да настоявам, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих желал да направя едно обяснение. Под елементарен народ аз нямам поради народ необразован, необразован и некултурен. Не! Те са грамотни, само че са тъпанари. Те са образовани, само че са кухи. Те са интелигентни, само че са елементарни.

Защото необразован е народ, който не е имал опция да се употребява от актуалното обучение, от достъпа до информация и от опцията да обменя хрумвания с народите от целия свят. Но тези нации аз не бих нарекъл елементарни, тъй като те живеят в някакво, въпреки и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – в противен случай – те имат големи благоприятни условия, образовани са и осведомени, природата им е прелестна, географското състояние – стратегическо, само че всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, тъй като са елементарни.

Те дори не са народ, а пасмина от елементарни хора, тъй като народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а цялост от общи цели, хрумвания и полезности, цялост от общи дейности, целящи развиване на цялото общество, общи дейности за осъществяване на концепциите и запазване на полезностите. Но това при българите не съществува. Аз употребявам думата народ в техния случай, воден само от някакво благовъзпитание, само че в случай че би трябвало да съм прям, бих ги нарекъл пасмина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата.

Аз даже се колебая, че българският народ през днешния ден съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква навалица. Но не, това е неопределено, тъй като тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те даже не са навалица. Не, те са инцидентно попаднали на едно място разнообразни хора, с разнообразни цели, впримчени в географското състояние, което по една случайност обитават, и обременени с историята на хората населявали в миналото това място, за чиито наследници по-незнайно каква логичност се считат.

Какви българи са те? Как тази пасмина си разрешава да петни името на този античен и популярен народ?

Нима е допустимо това, което те творят през днешния ден като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския?

Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото с цел да се наричаш българин не е задоволително единствено да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, мощ. Не единствено да каканижеш имена на исторически персони и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш концепциите им, да осъществяваш фантазиите им за България.

Но по какъв начин по този начин, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да сплотява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има несъмнено, те имат общи черти, само че те не ги вършат общественост, не ги вършат народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е задоволително да се радват на нещастието на другите към тях, а в случай че инцидентно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на достиженията на другите, а търсят метод да ги скапват, окалят и съсипят.

Ако някой реши да направи нещо за обща изгода, те го считат за простак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща мощ, за пари са подготвени да създадат всичко; тук понятията чест, правда, морал са просто празни думи.

Но за какво – ще попитате вие – казваш, че са елементарни? Защото те имат всичко, което е належащо на един човек, с цел да осъзнае къде бърка. Цялата нужна информация по отношение на личното си състояние като нация, по отношение на аргументите да са в това нежелано състояние, по отношение на ограниченията, които би трябвало и могат да подхващат, с цел да се избавят от това състояние, само че все пак, те се надяват да ги оправят точно тези, които са ги докарали до това състояние. Те стачкуват против тези, които ги мамят, грабят, употребяват и потискат, и в това време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на машинация, само че злорадстват, когато излъганият е някой различен.

Българите считат себе си за тарикати, това е дума, която мъчно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е шарлатанин на дребно и на едро, само че нерешителен шарлатанин, нерешителен, изплашен, непрекъснато озъртащ се, само че въпреки всичко горделив, че е шарлатанин. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото лично проваляне.

Какъв, в случай че не елементарен, би трябвало да си, с цел да се радваш на непознатото злощастие, а не да се бориш против него. Как може да злорадстваш, че този или оня чужденец го обрали, измамили и пребили в личната ти страна и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си доста елементарен, с цел да се гордееш с изобретателността на своите нарушители, чиято жертва на следващия ден може да си ти самият.

Трябва да си доста елементарен, с цел да се гордееш, че познаваш нарушители, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и наказани. Трябва да си доста елементарен и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, само че не се съпротивляваш.

Трябва да си доста елементарен, с цел да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им дал своя вот доверие да те ръководят, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще вкарат правда.

Трябва да си доста елементарен, с цел да се радваш, че гърците щели да станат толкоз зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш покорно да потъваш, до момента в който те не престават непреклонно да се борят. Да не виждаш, че те, даже и банкрутирали като страна, като общество са на светлинни години пред теб. Че даже заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите оскъдни подаяния.

Трябва да си доста елементарен, да работиш за хора, които считат, че са над закона, да им разрешаваш да натрупат за твоя сметка тлъсти облаги, да наблюдаваш всекидневно тяхната насмешка с държавността и със самия тебе.

И, в случай че някой непряк наблюдаващ вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си всекидневен очевидец, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш плещи и да кажеш:

" -Ми аз, какво мога да направя? "

Трябва да си доста елементарен, с цел да разчиташ, че тъкмо ти ще минеш сред капките, когато в близост ти вали дъжд от неправди. Че тъкмо ти ще оцелееш от всички към тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой различен би трябвало да поведе някого другиго, с цел да оправи твоя живот. Трябва да си доста елементарен, доста нерешителен, доста безгръбначен.

Трябва да си доста елементарен, с цел да вярваш, че страната ти ще се оправи, до момента в който ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и благополучие там, където го е извоювал някой различен.

Трябва да си доста елементарен, с цел да мислиш, че бъдещето на страната ти зависи не от твоите дейности, а от дейностите на останалите, до момента в който в това време по някаква неуместна логичност имаш голямо мнение за себе си и своите неосъществени и неоценени качества. Трябва да си доста елементарен.

Трябва да си доста елементарен, да живееш в земен парадайс и да го унищожаваш.

Трябва да си доста елементарен с цел да вярваш на тв приемника, да мислиш с тв приемника, да слушаш тв приемника, да възприемаш света посредством тв приемника, а не посредством личната си преценка за протичащото се към теб.

Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един различен и ще спомагат за личното си заличаване. Толкова са прости… "

П.П. Това е единствено мнението на един англичанин. Пребройте до 10 преди да го наплюете и оборвате. Звучи неприятно, само че пък би трябвало да признаем, че доста правилни неща е споделил. По-важно е да помислим по какъв начин да се променим и да покажем положителните черти от националния темперамент. Такива има сигурно.

Текстът публикуваме от от eurochicago.com