Как отварите на вещиците помогнаха на модерната медицина
Няма по-емблематичен облик на магьосничеството от този, който Шекспир ни показва при започване на Макбет. Всеки път когато стане въпрос за вещици, става въпрос и за класическата тропа, където те бъркат казани, цялостни с най-различни цветни съставки: отровни жаби, скотски езици, пръсти на мъртвец…
Въпреки че е имало действителен боязън от вълшебства и окултното, малко евентуално е множеството хора, съдени за вещерство по времето на Шекспир и по-рано през Средновековието, в действителност да са вярвали, че отварите им са за подли цели. Вместо това най-вероятно множеството отвари са били някакви упойки или национална медицина.
Може би най-яркият образец за въздействието на магьосничеството върху медицината идва от психотропните съединения в разнообразни растения, от които се вършат „ радостни мехлеми “, за които пък след това се твърди, че са основани като „ вълшебен “ отвари в разгара на пика в лова на вещици в Европа през 16 и 17 век. През 1545 година испанският доктор Анрес Лагуна показва отчет за един подобен мас, открит в дома на стара двойка, обвинена в магьосничество:
„ … Буркан, на половина запълнен с някаква зелена смес… с която са се помазвали… беше формиран от билки… които са бучиниш, куче грозде, буника и мандрагора. “
Някои от тези растения се оказват отровни във високи дози, само че някои също съдържат и тропанов алкалоид, наименуван хиосцин. Коренните американци употребяват богатия на хиосцин татул (Datura stramonium) като локална анестезия, само че и в религиозни ритуали, защото при по-високи дози хиосцинът може да аргументи делириум и халюцинации. В средновековна Европа асоциацията на хиоскина с магията може да изясни за какво вещиците имат метли.
Предполага се, че вещиците нанасят мехлема върху кожата си – под мишниците или (за по-дръзките) върху гениталиите. Усвояването на химикалите през потните канали един тип заобикаля стомаха и риска от отравяне или осуетяване. Халюцинациите и като цяло психотропното влияние, провокирано от хиосцина, може би основава у средновековните вещици илюзията за полет. Не е ясно какъв брой необятно публикувани са тези мехлеми, а някои и слагат под подозрение истинността на сходни изказвания, защото проверяващите може да са принудили самопризнанията. Едно удостоверение на инквизитора от 1324 година на обвинената магьосница, лейди Алис Кителер, рисува забавна картина на мехлема в деяние:
Днес хиосцинът – именуван още в Съединени американски щати скополамин – е постоянно срещано лекуване при морска болест, защото ниските дози могат да облекчат гаденето и стомашните конвулсии.
Билките буника (Hyoscyamus niger), смъртоносното куче грозде (Atropa belladonna) и мандрагора (Mandragora officinarum) съдържат и други тропанови алкалоиди. От кучето грозде, химиците от 19 век изолират атропин – мускулен релаксант, който по-късно се употребява за усмиряване на пациентите по време на интервенция преди използване на упойка. Атропинът също се употребява като антидот при отравяне с нервни газове. Тропановите алкалоиди по-късно се оказват потребни като химическа основа в основаването на медикаменти през 20 век като от тях се създава най-много антипсихотичното лекарство халоперидол.
Смесите на други вещици евентуално изначално са предопределени да лекуват неразположения (а не да надрусват). Много от дамите и мъжете, които се пробват като вещици в Европа през късното средновековие, а Ренесанса, също са акушерки или доктори. Лекарите са малко и за членовете на по-ниските обществени класове в Европа локалните лечители постоянно са единственият вид. Когато медицината стартира да се контролира през към 1200 година, дамите са лишени от публично здравно образование в университетите, а тези, които не престават да работят като лекари или акушерки, от време на време са обявявани за вещици. Някои от тях даже са съдени за нелегално упражняване на медицина.
Въпреки че някои от отварите и мехлемите, предопределени за лекуване, може да са много неефективни, няколко съставки в шкафа на вещиците, евентуално ги има и в нашия долап с медикаменти под някаква форма. Кората на върба се употребява за лекуване на инфектиране, защото в този момент знаем, че съдържа салицин – съединяване, което дава салицилова киселина и по-късно аспирин. Чесънът се употребява за лекуване на разнообразни болести – от змийски заболявания до язви, а през днешния ден някои съединения от чесън се оферират като инхибитори на съсирването на кръвта.
Растението напръстник също се употребява – билкарят от 17 век Николас Кълпепър го предложи при епилепсия, само че на шотландският доктор Уилям Уидърдинг употребява екстрактите на растението при сърдечни проблеми. През 1775 година пациент с „ капчица “ – термин за отичане, евентуално породен от сърдечно заболяване – идва в Бирмингам при Уидърдинг. Изглежда, че никое лекуване не дава резултат и по тази причина пациентът търси второ мнение от локална циганка, която предписа запарка, съдържаща почти 20 разнообразни растителни съставки, и той е оздравял!
