Няма осъзнаване без прошка за родителите ни
Няма осъзнаване без амнистия за родителите ни.
Независимо дали ни харесва, нашата майка е нашата първична визия за стара жена, а татко ни е нашата съществена визия за възрастен мъж.
Ако съм мъж и тая възмущение против майка си, аз непрестанно ще планирам възприятието за виновност върху другите дами, които влизат в живота ми; а в случай че съм жена, няма да мога да избегна самопрезрението в зрелост.
Ако съм жена и тая възмущение към татко си, аз непрекъснато ще планирам възприятието за виновност върху мъжете, които се появяват в живота ми; а в случай че съм мъж, няма да мога да избегна самопрезрението, когато доближи своята мъжка зряла възраст.
Това е. В избран миг прощаваме, тъй като решаваме да извиним.
Изцелението става в сегашното, а не в предишното.
Назад ни дърпа не любовта, която не сме получили в предишното, а любовта, която не показваме в настоящето…
В наши дни доста се приказва за това, че хората са израснали в погрешно функциониращи фамилии.
Кой не е израснал в погрешно работещ дом?
Целият свят действа погрешно!
Но няма нещо, през което да сме минали или да сме създали, което да не може да се употребява, с цел да създадем живота си по-ценен през днешния ден.
Мериън Уилямсън, „ Завръщане към любовта “