Вижте какви са разликите в симптомите между Омикрон и Делта
Няма потребност от суматоха, задачата на вирусите е да се популяризират, надали имат интерес да си убият гостоприемника. Това съобщи в изявление за " Монитор " специалистът по вирусология от Българска академия на науките проф. Радостина Александрова.
- Знае ли се тъкмо какви са признаците, разнообразни ли са от Делта?
- Първите данни са за относително леки признаци (водеща измежду които е умората). Случаите обаче са прекомерно малко и на този стадий не разрешават извеждането на каквито и да било изводи.
Важно е да разберем по какъв начин ще се държи вирусът, когато доближи до по-възрастни хора и уязвими групи. Междувременно броят на страните, в които е разпознат новият вид, се усилва. Сред тях са Белгия, Англия, Германия, Италия, Нидерландия, Чехия, Дания, Израел, Австралия… И с това описът не се изчерпва.
В множеството случаи става дума за хора, които се завръщат от чужбина (Южна Африка, Египет, Малави, Мозамбик). Интересен е казусът в Хонконг, където вирусът е открит в пасажер, прибиращ се от Южна Африка, а вторият възпален е човек, с който са били настанени в един и същи карантинен хотел.
Предполага се, че разновидността Омикрон е зародил в човек с имунен недостиг (не е изключено това да е нелекувана хронична ХИВ инфекция), в който SARS-CoV-2 е провокирал хронична зараза – имунната система не е била в положение да окаже опозиция на вируса и да го почисти, само че продължителното контактуване сред нея и SARS-CoV-2 е дало опция измежду потомците на интензивно размножаващия се вирус да се натрупат разновидности. Подобна догадка беше изказана в края на предходната година и във връзка с разновидността Алфа.
- Какво тъкмо знаем за новия вид Омикрон и има ли място за безпокойствие? Чуха се разнообразни отзиви...
- Вариантът B.1.1.529 e открит за пръв път на 23 ноември 2021 година в Южна Африка, в проба от Ботсвана, взета на 9 ноември. На 26 ноември, на особено свикано съвещание на Техническата група за оценка на развиването на вируса, след разбор на наличната информация СЗО разгласи В.1.1.529 за вид, които провокира безпокойствие, и му даде наименованието Омикрон.
Предполага се, че точно той стои зад увеличените случаи на COVID-19 в страната през последните дни – те нарастват от 273 на 16 ноември до над 1200 девет дни по-късно. Повече от 80% от тях са в провинция Гаутенг. Според първични данни репродуктивното число на SARS-CoV-2 в Гаутенг e по-високо (R = 2) спрямо останалата част на Южна Африка (където R e към 1.5).
Вариантът Омикрон стремително притегли вниманието на експертите с високия брой разновидности, които носи. Те са повече от 50, като 32 от тях са в S белтъка – той построява „ шипчетата “ на SARS-CoV-2, посредством които той разпознава и се свързва с входната врата на клетката гостоприемник (т.нар. рецептор), след което навлиза в нея (т.е. инфектира я). Десет от разновидностите са в сектора от S белтъка, който непосредствено взаимодейства с рецептора на клетката (т.нар. рецептор-свързващ участък).
За съпоставяне, преобладаващият сега в международен мащаб вид Делта има 10 разновидности в S белтъка, от които 2 са в рецептор-свързващия сектор. При Бета разновидността, който се приема за най-успешно изплъзващата се от имунния отговор версия на вируса, броят на разновидностите в този основен регион е 3. До момента не е прочут различен вид на SARS-CoV-2 с толкоз доста разновидности.
- Какво значи това?
- Това значи, че той доста се разграничава от истинския вид, тръгнал от Ухан в края на 2019 година, както и от останалите познати разновидности на SARS-CoV-2.
Нeслучайно някои средства за всеобща информация съобразително го нарекоха „ супер вирус “ или „ супер мутант “.Част от разновидностите в Омикрон са ни познати от други разновидности (Алфа, Бета, Гама, Делта, Мю, Ламбда), биологичната роля на други обаче следва да бъде конкретизирана. Важно е да разберем и по какъв начин действа целият екип от налични разновидности, защото те въпреки всичко са и групови играчи.
Това, което провокира безпокойството на учените, е, че някои от съдържащите се в Омикрон разновидности евентуално може да му оказват помощ да „ бяга “ от имунния отговор, построен при среща с предходни разновидности и с наличните ваксини, да улеснят предаването му от човек на човек и да отслабят повлияването му при лекуване с моноклонални антитела (например препарата регенерон).
Засега данните за разновидността Омикрон са извънредно лимитирани и се основават на първо място на опита ни с други разновидности, с които той споделя общи разновидности, а не на лабораторни проби и ориентирани изследвания. Науката и медицината почиват на доказателства и би трябвало да ги изчакаме, преди да вършим безапелационни изводи.
- Как се популяризира сред хората, по-бързо ли заразява?
Все още не знаем каква тъкмо е скоростта на напредване на разновидността Омикрон в обществото. Той потегля като огнище измежду студенти и бързо набира движение. Възможно ли е обаче роля да са изиграли и събития на свръхразпространение - т.е. вирусът да е попаднал в човек, който по някакви аргументи е съумял да го съобщи на огромен брой хора?
И дали Омикрон ще успее да се пребори с разновидността Делта? Отговорът на тези и други въпроси ще пристигна от задълбочени епидемиологични изследвания, които към този момент са почнали. Върху ориста на вирусите въздействие оказва комплекс от фактори. Достатъчно е да напомним, че Бета разновидността (който също беше разпознат за пръв път в Южна Африка) не съумя да пусне корени в Европа, а триумфиращият преди месеци на Стария континент Алфа вид по този начин и не се пребори с Бета разновидността на негов терен и не реализира високи равнища в Южна Африка.
- Доколко обаче ще ни защищават имунизациите, ще работят ли и против Омикрон?
Много специалисти, измежду които и доктор Антъни Фаучи, показаха убеденост, че без значение от настъпилите промени в S белтъка имунизациите ще продължат да ни защищават от тежко боледуване, хоспитализация и гибел. Дали това е по този начин, ще научим след минимум две седмици.
През това време учените ще изследват серуми от преболедували и имунизирани, с цел да схванат в каква степен съдържащите се в тях антитела ще разпознаят и обезвреждат вируса. Серумът е течната съставна част на кръвта, от която са отстранени клетките и кръвосъсирващите фактори и в която се намират антителата.
В ролята на вирус пък влизат особено готови за задачата структури, чиято повърхнина е покрита с присъщите за разновидността Омикрон шипчета. В изявленията за разнообразни медии лекари от Южна Африка оповестиха, че инфектираните са най-вече младежи (20-30-годишни), по-голямата част от които не са имунизирани (над 60%), а имунизираните са най-вече с сложена единствено една доза.
Сама по себе си младата възраст на засегнатите не трябва да ни изненадва, тъй като това са представителите на популацията с най-активен обществен живот, минимум склонни да съблюдават ограничаващите ограничения и с най-ниско имунизационно покритие.
- Доколко имунизационното покритие играе роля, като се има поради ниският % ваксинирани в Африка?
Точно по този начин, играе огромна роля. В Африка под 10% от популацията е получило ваксина против COVID-19. Но дано подчертавам на нещо - появяването на разновидността Омикрон е мотив за извънредно нараснало внимание от страна на експертите, институциите и страните, на всички нас, само че никога не е мотив за суматоха. Нужни са ни научни обстоятелства, а не драми.
Да не забравяме, че задачата на вирусите е да се популяризират, да се развъждат и да бягат от имунния ни отговор или прилаганата терапия. И от позиция на еволюцията надали имат интерес да си убият гостоприемника. Специалистите предлагат продължение на имунизационната акция (включително слагането на усилваща доза ваксина, когато пристигна времето за това) и съблюдаване на познатите ни ограничения за ограничение на разпространяването на вируса (маски, отбягване на огромни събирания, проветряване на пространствата, поддържане на добра персонална и социална хигиена).
Проф. Радостина Александрова е приключила с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”
Притежава магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по морфология в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките
Хоноруван учител е в БФ на СУ (от 1998 година към лаборатория ”Вирусология”, 2007 – 2014 година - към катедра „ Генетика”; от 2016 година – към катедра «Биохимия») и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ «Св. Кл. Охридски», както и към Училището за докторанти на Българска академия на науките (от 2012 г.)
Автор и съавтор на повече 180 научни публикации в национални и интернационалните списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни конгреси, 4 глави от книги
- Знае ли се тъкмо какви са признаците, разнообразни ли са от Делта?
- Първите данни са за относително леки признаци (водеща измежду които е умората). Случаите обаче са прекомерно малко и на този стадий не разрешават извеждането на каквито и да било изводи.
Важно е да разберем по какъв начин ще се държи вирусът, когато доближи до по-възрастни хора и уязвими групи. Междувременно броят на страните, в които е разпознат новият вид, се усилва. Сред тях са Белгия, Англия, Германия, Италия, Нидерландия, Чехия, Дания, Израел, Австралия… И с това описът не се изчерпва.
В множеството случаи става дума за хора, които се завръщат от чужбина (Южна Африка, Египет, Малави, Мозамбик). Интересен е казусът в Хонконг, където вирусът е открит в пасажер, прибиращ се от Южна Африка, а вторият възпален е човек, с който са били настанени в един и същи карантинен хотел.
Предполага се, че разновидността Омикрон е зародил в човек с имунен недостиг (не е изключено това да е нелекувана хронична ХИВ инфекция), в който SARS-CoV-2 е провокирал хронична зараза – имунната система не е била в положение да окаже опозиция на вируса и да го почисти, само че продължителното контактуване сред нея и SARS-CoV-2 е дало опция измежду потомците на интензивно размножаващия се вирус да се натрупат разновидности. Подобна догадка беше изказана в края на предходната година и във връзка с разновидността Алфа.
- Какво тъкмо знаем за новия вид Омикрон и има ли място за безпокойствие? Чуха се разнообразни отзиви...
- Вариантът B.1.1.529 e открит за пръв път на 23 ноември 2021 година в Южна Африка, в проба от Ботсвана, взета на 9 ноември. На 26 ноември, на особено свикано съвещание на Техническата група за оценка на развиването на вируса, след разбор на наличната информация СЗО разгласи В.1.1.529 за вид, които провокира безпокойствие, и му даде наименованието Омикрон.
Предполага се, че точно той стои зад увеличените случаи на COVID-19 в страната през последните дни – те нарастват от 273 на 16 ноември до над 1200 девет дни по-късно. Повече от 80% от тях са в провинция Гаутенг. Според първични данни репродуктивното число на SARS-CoV-2 в Гаутенг e по-високо (R = 2) спрямо останалата част на Южна Африка (където R e към 1.5).
Вариантът Омикрон стремително притегли вниманието на експертите с високия брой разновидности, които носи. Те са повече от 50, като 32 от тях са в S белтъка – той построява „ шипчетата “ на SARS-CoV-2, посредством които той разпознава и се свързва с входната врата на клетката гостоприемник (т.нар. рецептор), след което навлиза в нея (т.е. инфектира я). Десет от разновидностите са в сектора от S белтъка, който непосредствено взаимодейства с рецептора на клетката (т.нар. рецептор-свързващ участък).
За съпоставяне, преобладаващият сега в международен мащаб вид Делта има 10 разновидности в S белтъка, от които 2 са в рецептор-свързващия сектор. При Бета разновидността, който се приема за най-успешно изплъзващата се от имунния отговор версия на вируса, броят на разновидностите в този основен регион е 3. До момента не е прочут различен вид на SARS-CoV-2 с толкоз доста разновидности.
- Какво значи това?
- Това значи, че той доста се разграничава от истинския вид, тръгнал от Ухан в края на 2019 година, както и от останалите познати разновидности на SARS-CoV-2.
Нeслучайно някои средства за всеобща информация съобразително го нарекоха „ супер вирус “ или „ супер мутант “.Част от разновидностите в Омикрон са ни познати от други разновидности (Алфа, Бета, Гама, Делта, Мю, Ламбда), биологичната роля на други обаче следва да бъде конкретизирана. Важно е да разберем и по какъв начин действа целият екип от налични разновидности, защото те въпреки всичко са и групови играчи.
Това, което провокира безпокойството на учените, е, че някои от съдържащите се в Омикрон разновидности евентуално може да му оказват помощ да „ бяга “ от имунния отговор, построен при среща с предходни разновидности и с наличните ваксини, да улеснят предаването му от човек на човек и да отслабят повлияването му при лекуване с моноклонални антитела (например препарата регенерон).
Засега данните за разновидността Омикрон са извънредно лимитирани и се основават на първо място на опита ни с други разновидности, с които той споделя общи разновидности, а не на лабораторни проби и ориентирани изследвания. Науката и медицината почиват на доказателства и би трябвало да ги изчакаме, преди да вършим безапелационни изводи.
- Как се популяризира сред хората, по-бързо ли заразява?
Все още не знаем каква тъкмо е скоростта на напредване на разновидността Омикрон в обществото. Той потегля като огнище измежду студенти и бързо набира движение. Възможно ли е обаче роля да са изиграли и събития на свръхразпространение - т.е. вирусът да е попаднал в човек, който по някакви аргументи е съумял да го съобщи на огромен брой хора?
И дали Омикрон ще успее да се пребори с разновидността Делта? Отговорът на тези и други въпроси ще пристигна от задълбочени епидемиологични изследвания, които към този момент са почнали. Върху ориста на вирусите въздействие оказва комплекс от фактори. Достатъчно е да напомним, че Бета разновидността (който също беше разпознат за пръв път в Южна Африка) не съумя да пусне корени в Европа, а триумфиращият преди месеци на Стария континент Алфа вид по този начин и не се пребори с Бета разновидността на негов терен и не реализира високи равнища в Южна Африка.
- Доколко обаче ще ни защищават имунизациите, ще работят ли и против Омикрон?
Много специалисти, измежду които и доктор Антъни Фаучи, показаха убеденост, че без значение от настъпилите промени в S белтъка имунизациите ще продължат да ни защищават от тежко боледуване, хоспитализация и гибел. Дали това е по този начин, ще научим след минимум две седмици.
През това време учените ще изследват серуми от преболедували и имунизирани, с цел да схванат в каква степен съдържащите се в тях антитела ще разпознаят и обезвреждат вируса. Серумът е течната съставна част на кръвта, от която са отстранени клетките и кръвосъсирващите фактори и в която се намират антителата.
В ролята на вирус пък влизат особено готови за задачата структури, чиято повърхнина е покрита с присъщите за разновидността Омикрон шипчета. В изявленията за разнообразни медии лекари от Южна Африка оповестиха, че инфектираните са най-вече младежи (20-30-годишни), по-голямата част от които не са имунизирани (над 60%), а имунизираните са най-вече с сложена единствено една доза.
Сама по себе си младата възраст на засегнатите не трябва да ни изненадва, тъй като това са представителите на популацията с най-активен обществен живот, минимум склонни да съблюдават ограничаващите ограничения и с най-ниско имунизационно покритие.
- Доколко имунизационното покритие играе роля, като се има поради ниският % ваксинирани в Африка?
Точно по този начин, играе огромна роля. В Африка под 10% от популацията е получило ваксина против COVID-19. Но дано подчертавам на нещо - появяването на разновидността Омикрон е мотив за извънредно нараснало внимание от страна на експертите, институциите и страните, на всички нас, само че никога не е мотив за суматоха. Нужни са ни научни обстоятелства, а не драми.
Да не забравяме, че задачата на вирусите е да се популяризират, да се развъждат и да бягат от имунния ни отговор или прилаганата терапия. И от позиция на еволюцията надали имат интерес да си убият гостоприемника. Специалистите предлагат продължение на имунизационната акция (включително слагането на усилваща доза ваксина, когато пристигна времето за това) и съблюдаване на познатите ни ограничения за ограничение на разпространяването на вируса (маски, отбягване на огромни събирания, проветряване на пространствата, поддържане на добра персонална и социална хигиена).
Проф. Радостина Александрова е приключила с отличие Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”
Притежава магистърска и докторска степен по вирусология и е професор по морфология в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките
Хоноруван учител е в БФ на СУ (от 1998 година към лаборатория ”Вирусология”, 2007 – 2014 година - към катедра „ Генетика”; от 2016 година – към катедра «Биохимия») и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ «Св. Кл. Охридски», както и към Училището за докторанти на Българска академия на науките (от 2012 г.)
Автор и съавтор на повече 180 научни публикации в национални и интернационалните списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 500 участия в научни конгреси, 4 глави от книги
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ