Geopolitical Futures: Сърбия не е място за приятелска оръжейна надпревара
Няма нищо извънредно в това сръбски и съветски публични лица дружно да означават Деня на освобождението в Белград. В последна сметка това е годишнината от освобождението на столицата през 1944 година от немската войска, събитие, подкрепено в немалка степен от Червената войска. Но метода, по който стартира тазгодишната гала, беше чудноват: неотдавна Русия продаде изтребители МиГ-29 в Сърбия, а Москва обмисля продажбата на противоракетни системи - евентуално Бук-М1, Бук-М2 и/или Панцир-С2.
Това написа в собствен разбор журналистът Алисън Федирка за Geopolitical Futures.
Разбираемо е за какво Сърбия ще желае тези оръжия. Въздушните удари на НАТО през 1999 година затвърдиха в съзнанието на сръбските публични лица нуждата от съвременна система за противовъздушна защита. А фактът, че даже се разисква придобиването й, допуска, че напъните на Сърбия да се снабди с такава се ускоряват. Но защото Сърбия е страна, в която задграничните сили се борят за въздействие, пазаруването на нови оръжия не е чисто вътрешна спекулация.
Монополист по сигурността
Сърбия се намира в сърцето на Балканския полуостров - кръстопът на европейски, съветски и турски ползи - мястото, където са положени основите на Първата международна война. Местоположението й основава непропорционално въздействие и разрешава на ръководещото държавно управление да флиртува стратегически с всички районни сили в опит да постанова своите национални ползи. Тя се съгласи с пътна карта под егидата на Европейски Съюз, да вземем за пример за усилване на районното икономическо съдействие на Балканите, макар че към този момент е член на зона за свободна търговия с Русия(След икономическия срив в Русия през 2015 година Сърбия се занимава повече с членовете на Европейски Съюз и със страните от Централноевропейското съглашение за свободна търговия). Няколко страни - най-много Турция, която има исторически връзки с района - се интересуват от вложения в Сърбия и Сърбия се радва да вземе парите си, нетърпелива да разшири стопанската система си посредством задгранични вложения.
Въпреки че в Сърбия може да има място за другарска икономическа конкуренция, същото не може да се каже по въпроса на защитата. Подобрените връзки сред Сърбия и Русия в тази посока са изключително проблематични за НАТО, която действаше против Сърбия поради нейната война против Косово през 90-те години (НАТО се въздържа от други спорове, произтекли от разпадането на Югославия, само че взе участие в този, тъй като счита, че дейностите на Белград са геноцид). Това беше исторически миг: това беше първата интервенция на Запада след Студената война за гарантиране сигурността на Европа без поддръжката на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и тя беше сполучлива. Тя отстрани сръбските военни сили от Косово, сътвори мироопазващи сили, улесни връщането на бежанците и сътвори политическа рамка за самостоятелност на Косово. Западът, посредством НАТО, е преобладаваща политическа мощ на Балканите от този момент.
Сръбското придобиване на оръжие от Русия заплашва монопола за сигурност на НАТО. Самото наличие на ракети би нараснало доста разноските за друга интервенция в Сърбия.
И в сходство с неотдавнашните начинания за своето военно подсилване – начинания от страна като Сърбия, която толкоз доста пъти е нахлувала и е окупирала в историята си, счита, наподобява сериозно. За тази цел тя към този момент е почнала да създава и ремонтира своя личен боен хардуер. Тя разгласи в края на предходната година, че ще се стреми към по-добри военни връзки с Русия и ще купува изтребители, ракети " земя-въздух " и бронетанкови транспортни средства. Тя също по този начин даде обещание да усъвършенства връзките си с Беларус, от която се чака Белград да закупи системата С-300 и седем МиГ-29 през ноември.
Нова опора
За Русия продажбите на оръжия са добре пристигнал източник на доходи, само че смисъла на ракетната договорка надвишава финансовата част: става дума за прибавяне на боен детайл към културното и икономическо наличие, което към този момент има на Балканите.
Русия от дълго време поддържа връзки със Сърбия, стратегически значима страна, която е защитавала Русия от сили като Австро-унгарската и Османската империи. След разпадането на Съветския съюз Москва не съумя да резервира въздействието си, защото беше прекомерно стопански слаба и прекомерно световно несъответствуваща, с цел да оказва помощ на Сърбия, както го е правила в миналото. Когато войната избухна на полуострова през 90-те години, Русия не съумя да се намеси на страната на Сърбия или да оспори намесата на НАТО. Намесата й бе сведена значително до политическа и икономическа поддръжка. Тя поддържа позицията на Сърбия за Косово и държавната петролна компания " Газпромнефт " влага в компании, които способстват за бюджета на Сърбия.
Руският президент Владимир Путин се кандидатира частично на платформа, обещаваща да възвърне съветската мощ. Подобно на мнозина в настоящето държавно управление, той си спомни какъв брой импотентна е станала страната му. Следователно не е чудно, че по време на престоя му в кабинета връзките със Сърбия се усъвършенстваха фрапантно. Връзката разрешава на Русия да си възвърне позицията в регион, в който Западът господства от години(Македония и Босна и Херцеговина също не са членове на НАТО, до които Русия може да се домогва).
Това, че Сърбия е сцена за такава конкуренция, я е насърчило да играе и с двете страни, преследвайки опциите, които най-добре дават отговор на нейните ползи. Тя разисква закупуването на оръжия с Русия, част е от Партньорство за мир и работи с НАТО по съответни задачи, беседва с Турция и даже загатва за опцията за определяне на съдействие в региона на защитата с Босна. Това държание е рационално, само че затруднява определянето на неговите дълготрайни цели. Междувременно новото оръжие, което купува, ще помогне за въздържане на офанзивите от тези, които биха употребявали Сърбия за свои цели.
Това написа в собствен разбор журналистът Алисън Федирка за Geopolitical Futures.
Разбираемо е за какво Сърбия ще желае тези оръжия. Въздушните удари на НАТО през 1999 година затвърдиха в съзнанието на сръбските публични лица нуждата от съвременна система за противовъздушна защита. А фактът, че даже се разисква придобиването й, допуска, че напъните на Сърбия да се снабди с такава се ускоряват. Но защото Сърбия е страна, в която задграничните сили се борят за въздействие, пазаруването на нови оръжия не е чисто вътрешна спекулация.
Монополист по сигурността
Сърбия се намира в сърцето на Балканския полуостров - кръстопът на европейски, съветски и турски ползи - мястото, където са положени основите на Първата международна война. Местоположението й основава непропорционално въздействие и разрешава на ръководещото държавно управление да флиртува стратегически с всички районни сили в опит да постанова своите национални ползи. Тя се съгласи с пътна карта под егидата на Европейски Съюз, да вземем за пример за усилване на районното икономическо съдействие на Балканите, макар че към този момент е член на зона за свободна търговия с Русия(След икономическия срив в Русия през 2015 година Сърбия се занимава повече с членовете на Европейски Съюз и със страните от Централноевропейското съглашение за свободна търговия). Няколко страни - най-много Турция, която има исторически връзки с района - се интересуват от вложения в Сърбия и Сърбия се радва да вземе парите си, нетърпелива да разшири стопанската система си посредством задгранични вложения.
Въпреки че в Сърбия може да има място за другарска икономическа конкуренция, същото не може да се каже по въпроса на защитата. Подобрените връзки сред Сърбия и Русия в тази посока са изключително проблематични за НАТО, която действаше против Сърбия поради нейната война против Косово през 90-те години (НАТО се въздържа от други спорове, произтекли от разпадането на Югославия, само че взе участие в този, тъй като счита, че дейностите на Белград са геноцид). Това беше исторически миг: това беше първата интервенция на Запада след Студената война за гарантиране сигурността на Европа без поддръжката на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и тя беше сполучлива. Тя отстрани сръбските военни сили от Косово, сътвори мироопазващи сили, улесни връщането на бежанците и сътвори политическа рамка за самостоятелност на Косово. Западът, посредством НАТО, е преобладаваща политическа мощ на Балканите от този момент.
Сръбското придобиване на оръжие от Русия заплашва монопола за сигурност на НАТО. Самото наличие на ракети би нараснало доста разноските за друга интервенция в Сърбия.
И в сходство с неотдавнашните начинания за своето военно подсилване – начинания от страна като Сърбия, която толкоз доста пъти е нахлувала и е окупирала в историята си, счита, наподобява сериозно. За тази цел тя към този момент е почнала да създава и ремонтира своя личен боен хардуер. Тя разгласи в края на предходната година, че ще се стреми към по-добри военни връзки с Русия и ще купува изтребители, ракети " земя-въздух " и бронетанкови транспортни средства. Тя също по този начин даде обещание да усъвършенства връзките си с Беларус, от която се чака Белград да закупи системата С-300 и седем МиГ-29 през ноември.
Нова опора
За Русия продажбите на оръжия са добре пристигнал източник на доходи, само че смисъла на ракетната договорка надвишава финансовата част: става дума за прибавяне на боен детайл към културното и икономическо наличие, което към този момент има на Балканите.
Русия от дълго време поддържа връзки със Сърбия, стратегически значима страна, която е защитавала Русия от сили като Австро-унгарската и Османската империи. След разпадането на Съветския съюз Москва не съумя да резервира въздействието си, защото беше прекомерно стопански слаба и прекомерно световно несъответствуваща, с цел да оказва помощ на Сърбия, както го е правила в миналото. Когато войната избухна на полуострова през 90-те години, Русия не съумя да се намеси на страната на Сърбия или да оспори намесата на НАТО. Намесата й бе сведена значително до политическа и икономическа поддръжка. Тя поддържа позицията на Сърбия за Косово и държавната петролна компания " Газпромнефт " влага в компании, които способстват за бюджета на Сърбия.
Руският президент Владимир Путин се кандидатира частично на платформа, обещаваща да възвърне съветската мощ. Подобно на мнозина в настоящето държавно управление, той си спомни какъв брой импотентна е станала страната му. Следователно не е чудно, че по време на престоя му в кабинета връзките със Сърбия се усъвършенстваха фрапантно. Връзката разрешава на Русия да си възвърне позицията в регион, в който Западът господства от години(Македония и Босна и Херцеговина също не са членове на НАТО, до които Русия може да се домогва).
Това, че Сърбия е сцена за такава конкуренция, я е насърчило да играе и с двете страни, преследвайки опциите, които най-добре дават отговор на нейните ползи. Тя разисква закупуването на оръжия с Русия, част е от Партньорство за мир и работи с НАТО по съответни задачи, беседва с Турция и даже загатва за опцията за определяне на съдействие в региона на защитата с Босна. Това държание е рационално, само че затруднява определянето на неговите дълготрайни цели. Междувременно новото оръжие, което купува, ще помогне за въздържане на офанзивите от тези, които биха употребявали Сърбия за свои цели.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ