Политико: Голямото предизвикателство за Вучич идва след изборите
Няма с напрежение очакване по въпроса кой ще завоюва изборите в Сърбия. Настоящият президент Александър Вучич ще победи още един път. Но един сериозен въпрос е щръкнал над балканската страна: може ли Вучич да резервира другарските връзки и с Москва, и с Европейски Съюз, на фона на съветската инвазия в Украйна? Това се пита в разбор на "Политико ", съобщи.
В Сърбия през днешния ден се организират избори за президент, парламент и локални органи. Предварителните изследвания сочат, че Вучич и неговата "Сръбска прогресивна партия " изпреварват съществено противниците си, написа изданието.
Вучич е водеща политическа фигура в Сърбия през последното десетилетие. Все по-често той е упрекван в автократично ръководство, подкрепяно от проправителствени медии, както и в шуробаджанащина.
И до момента в който в Сърбия властта му е покрай безспорната, в интернационален проект Вучич се оказва в извънредно неуместна позиция поради съветското навлизане в Украйна. През цялото време на ръководството си Вучич поддържа тесни връзки както с Европейски Съюз, по този начин и с Русия, като силата на лоялността му се трансформира съгласно това, от кое място може да извлече по-големи изгоди и поддръжка за Сърбия. Сега обаче е под напън да избере страна.
След първичното опазване на безмълвие по отношение на войната в Украйна, Белград в последна сметка поддържа резолюцията на Организация на обединените нации, осъждаща нашествието на Путин. Но Сърбия не се причисли към западните наказания против Кремъл.
Европейски Съюз обаче даде да се разбере, че чака от кандидат-членките като Сърбия да следват линията на Съюза във връзка с глобите и външната политика като цяло.
Как Вучич ще се ориентира оттук насетне в този геополитически пейзаж, ще бъде определящото за идния мандат на Вучич, написа още "Политико ".
Някои постоянно бъркат тесните връзки сред Белград и Москва като доказателство за трайна русофилия измежду политическата класа и обществото на Сърбия, написа още изданието. Истината е много по-прагматична: Сърбия е почни изцяло подвластна от съветския газ, който получава на специфична по-ниска цена. Пламенните последователи на Русия са малцинство, което обаче получава съществено медийно внимание.
Това беше регистрирано и в изследване на публичното мнение, което беше оповестено по-рано тази седмица. Сондажът е на основаната в Белград социологическа организация „ Demostat”. Запитани дали Сърбия би трябвало да застане на страната на Русия, или на Европейски Съюз по въпроса с войната в Украйна, 50% от респондентите декларират, че страната би трябвало да остане неутрална, даже в случай че такава позиция би довела до наказания и дефицит на артикули в мащаб, симетричен на този от времето на войните от 90-те. Само 21% поддържат Русия, а 13% Европа.
Социологът от „ Demostat” Сречко Михайлович изяснява, че това предпочитание за неутралитет е надълбоко вкоренено у сърбите още от времето на Югославия и Студената война. Сериозен % от хората постоянно са подкрепяли неутралитета, без значение от следствията, споделя още социологът.
Някои анализатори считат, че проруските настроения измежду хората в действителност значително са резултат от гневното прокремълско отразяване в проправителствени таблоиди, малките екрани и други медии. Ако това е правилно, е допустимо сходни настроения да стихнат, в случай че държавното управление подреди на своите медийни канали да изпращат разнообразни послания, написа "Политико ".
Но дали Вучич би желал да прегърне изцяло Европейски Съюз и Запада, остава отворен въпрос.
Брюксел може да тества желанието му по няколко метода — като предложи на Сърбия по-големи тласъци при прогрес в договарянията за участие в Европейски Съюз или като поддържа страната в това да понижи енергийната си взаимозависимост от Русия.
На политическия фронт по-голямата вероятност за участие на Сърбия в Европейски Съюз би дала на Вучич опция за по-положителни послания, които да насочва към гласоподавателите си. А за блока би било победа, в случай че притегли тази страна към своя лагер.
„ Мисля, че е в полза на Европейски Съюз да си подсигурява, че Сърбия е на страната на ЕС”, сподели Тена Прелец, теоретичен помощник в катедрата по политика и интернационалните връзки в Оксфордския университет, който специализира в Западните Балкани.
„ Морковите би трябвало да са по-големи от пръчките”. Положителните послания би трябвало да са преди всичко и би трябвало да доближат до сръбското общество”, счита Прелец.
Въпреки това, съгласно нея, Съюзът би трябвало да е явен към бъдещите си членове, че няма да си затваря очите, в случай че не извършват основните демократични стандарти.
В Сърбия през днешния ден се организират избори за президент, парламент и локални органи. Предварителните изследвания сочат, че Вучич и неговата "Сръбска прогресивна партия " изпреварват съществено противниците си, написа изданието.
Вучич е водеща политическа фигура в Сърбия през последното десетилетие. Все по-често той е упрекван в автократично ръководство, подкрепяно от проправителствени медии, както и в шуробаджанащина.
И до момента в който в Сърбия властта му е покрай безспорната, в интернационален проект Вучич се оказва в извънредно неуместна позиция поради съветското навлизане в Украйна. През цялото време на ръководството си Вучич поддържа тесни връзки както с Европейски Съюз, по този начин и с Русия, като силата на лоялността му се трансформира съгласно това, от кое място може да извлече по-големи изгоди и поддръжка за Сърбия. Сега обаче е под напън да избере страна.
След първичното опазване на безмълвие по отношение на войната в Украйна, Белград в последна сметка поддържа резолюцията на Организация на обединените нации, осъждаща нашествието на Путин. Но Сърбия не се причисли към западните наказания против Кремъл.
Европейски Съюз обаче даде да се разбере, че чака от кандидат-членките като Сърбия да следват линията на Съюза във връзка с глобите и външната политика като цяло.
Как Вучич ще се ориентира оттук насетне в този геополитически пейзаж, ще бъде определящото за идния мандат на Вучич, написа още "Политико ".
Някои постоянно бъркат тесните връзки сред Белград и Москва като доказателство за трайна русофилия измежду политическата класа и обществото на Сърбия, написа още изданието. Истината е много по-прагматична: Сърбия е почни изцяло подвластна от съветския газ, който получава на специфична по-ниска цена. Пламенните последователи на Русия са малцинство, което обаче получава съществено медийно внимание.
Това беше регистрирано и в изследване на публичното мнение, което беше оповестено по-рано тази седмица. Сондажът е на основаната в Белград социологическа организация „ Demostat”. Запитани дали Сърбия би трябвало да застане на страната на Русия, или на Европейски Съюз по въпроса с войната в Украйна, 50% от респондентите декларират, че страната би трябвало да остане неутрална, даже в случай че такава позиция би довела до наказания и дефицит на артикули в мащаб, симетричен на този от времето на войните от 90-те. Само 21% поддържат Русия, а 13% Европа.
Социологът от „ Demostat” Сречко Михайлович изяснява, че това предпочитание за неутралитет е надълбоко вкоренено у сърбите още от времето на Югославия и Студената война. Сериозен % от хората постоянно са подкрепяли неутралитета, без значение от следствията, споделя още социологът.
Някои анализатори считат, че проруските настроения измежду хората в действителност значително са резултат от гневното прокремълско отразяване в проправителствени таблоиди, малките екрани и други медии. Ако това е правилно, е допустимо сходни настроения да стихнат, в случай че държавното управление подреди на своите медийни канали да изпращат разнообразни послания, написа "Политико ".
Но дали Вучич би желал да прегърне изцяло Европейски Съюз и Запада, остава отворен въпрос.
Брюксел може да тества желанието му по няколко метода — като предложи на Сърбия по-големи тласъци при прогрес в договарянията за участие в Европейски Съюз или като поддържа страната в това да понижи енергийната си взаимозависимост от Русия.
На политическия фронт по-голямата вероятност за участие на Сърбия в Европейски Съюз би дала на Вучич опция за по-положителни послания, които да насочва към гласоподавателите си. А за блока би било победа, в случай че притегли тази страна към своя лагер.
„ Мисля, че е в полза на Европейски Съюз да си подсигурява, че Сърбия е на страната на ЕС”, сподели Тена Прелец, теоретичен помощник в катедрата по политика и интернационалните връзки в Оксфордския университет, който специализира в Западните Балкани.
„ Морковите би трябвало да са по-големи от пръчките”. Положителните послания би трябвало да са преди всичко и би трябвало да доближат до сръбското общество”, счита Прелец.
Въпреки това, съгласно нея, Съюзът би трябвало да е явен към бъдещите си членове, че няма да си затваря очите, в случай че не извършват основните демократични стандарти.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ