Няма как на разливът на амоняк в Сърбия, който е

Няма по какъв начин на разливът на амоняк в Сърбия, който е станал на 30 км от българската граница, да доближи до нашата страна, изясни пулмологът доктор Александър Симидчиев. И даде подробни уточнения.

Т. нар. изсъхнал амоняк, който е създаден в Девня и е превозен в Сърбия, се употребява в селското стопанство и в промишлеността. Той е вещество, което елементарно и бързо се свързва с вода. Част от проблемите произтичат от това, че когато амонякът попадне върху тъканите той безусловно изсмуква водата от тях.

При естествени условия той е газообразен. Течен е под налягане в цистерните или при ниска температура.

При отваряне или припукване на цистерна, се изпарява. Понеже е с към половината тегло на въздуха, се издига в горните пластове на атмосферата, само че може да остане и ниско под формата на мъгла, в случай че има висока мокрота.

Няма по какъв начин човек да не разбере, че вдишва амоняк, тъй като той нервира лигавицата, носа, очите, дихателната система, акцентира пред Радио София експертът.

Ако течен амоняк попадне върху кожата, може да аргументи студови изгаряния.

Когато човек е изгубил схващане, амонякът в ниска централизация се употребява за медицински цели. Вдишването няма дълготрайни резултати, в случай че концентрацията не е доста висока.

Попадайки върху лигавицата, има леко алкална реакция. Може да провокира осапунване, което води до разрушение на част от клетките и възпалителна реакция.

Правилната реакция при попадане на аномяк и дразнене е обилно обливане или измиване с вода. При висока централизация кожата може да се намаже с калциев клюконат.