Какво не им е наред на пандите
Няма животно, по-отдадено на личното си заличаване от панда. С ниската си популация – единствено 1600 екземпляра в природа и 300 по зоологически градини и резервати – и саморазрушителен метод на живот, пандите са застрашени от изгубване. За благополучие, има учени и природозащитници, които се стараят да схванат тайните на държанието на пандата и да намерят новаторски способи за избавяне на типа.
Да вземем, да вземем за пример, прословутото им размножаване. Има малко животни, които са по-зле в размножаването от пандата. Дамите панди са в въодушевление единствено за два до три дни всяка година единствено напролет. Тяхното релативно неплодородие се ускорява в допълнение и от склонността на мъжа да не се чифтосва, изключително когато е в плен. Както отбелязва Pandas International:
Засега изкуственото осеменяване е най-ефективният способ за поощряване на зачеването. Всъщност в изследователския център за отглеждане на панди Ченду в Китай природозащитниците настояват, че са „ усъвършенствали тази сложна задача за разплод, която включва композиция от изкуствено осеменяване и похищение на бебетата “.
При раждането новородените са едвам с размерите на бучка сирене, дълга почти 10 сантиметра и тежаща 110 грама. Малките им размери и инфантилност са положителни предпоставки за висока смъртност през първата година – към 40%. Всъщност, новородените панди постоянно умират в границите на дни след раждането. В Националния зоопарк във Вашингтон, да вземем за пример, 5 дребни, родени сред 1983 и 1989 година, умират в границите на седмица след раждането.
Инфекцията е постоянно срещана причина, само че за жал съществуват и други условия за смъртността на бебетата. Например, през 2012 година пандичка на 6 дни в Националния зоопарк умира от увреждане на черния дроб и белите дробове. Същевременно обаче има и няколко образеца за дребни, които са били смазани до гибел инцидентно от техните майки (които могат да доближат 200 килограма).
През последните 2 до 2,5 милиона години пандите са се развили по този начин, че да живеят основно от една храна – бамбука. Диетата им е толкоз профилирана, че даже са развили един тип палец, който да им оказва помощ да захващат този апетитен, нишковиден деликатес. Оказва се обаче, че бамбукът в действителност не е доста подобаваща храна за пандите.
Първо, бамбукът, който те гълтам (35 кг дневно, когато не са бременни) е релативно нехранителен дотолкоз, че някои учени считат, че това е повода бебетата им да се раждат толкоз дребни – „ За животното е по-лесно да трансформира бамбука в мляко, в сравнение с в животинска тъкан. “
Второ, от генетична позиция, пандата даже няма подобаващите „ храносмилателни гени за целулоза “, с цел да усвоява бамбука. (Нито един бозайник не има тези гени).
Трето, пандите, като членове на фамилията на мечките, в началото са били месоядни (или всеядни), а не тревопасни като други бозайници. Като такива, пандите нямат подобаващия корем на преживните животни, както и микробите, които разграждат жилавите растителни нишки. И защото пандите не са се развили такава система, те могат да усвояват единствено към 20% от бамбука, който поемат. Както един специалист означи: „ тяхната чревна анатомия и микробиомата им към момента не са се приспособили да разграждат бамбуковите нишки “.
Защо тогава изобщо го ядат?
Някои учени считат, че любовта им към бамбука идва от вкусовите им гени. Преди към 2 до 2,5 милиона години пандите изгубват един от първичните си гени (T1R1) за чувство на умами – главният усет на богатите на протеини храни като месо (остават им другите четири усета – горчиви, сладки, солени и кисели). Пандата обаче има спомагателен ген (T2R) за чувство на горчивия усет на влакнестите растения като бамбука.
Други откриватели обаче настояват, че изгубените и развитите гени не са били повода за диетичната промяна, а по-скоро резултат от нея. Те настояват, че кравите и конете към момента имат гена T1R1, само че се въздържат от яденето на храни с умами усет. Те също по този начин означават, че „ даже без способността да вкусват месо, пандите въпреки всичко могат да ядат месо “.
Освен усета, за какво и какво ядем постоянно можем да се дефинира посредством „ пътищата за заплащане в мозъка “. По същия метод, по който патологичните комарджии и алкохолици изпитват прилив на допамин при приложимост на опиата си и ужасна абстиненция, когато той отсъства, някои храни могат основават същите резултати и пристрастяване.
В скорошен опит учени, проучиха 166 гени на пандите и дефинираха, че животните имат недостатъци в метода, по който мозъкът им обработва избрани хормони и невротрансмитери, като допамин. Предположението им е:
