Децата не дължат нищо на своите родители
Няма еднопосочен отговор на въпроса дали децата са длъжни на родителите си с нещо. Всичко е обвързвано с възпитанието и възгледите за живота. В другите страни отношението към възрастните родители е друго.
Например, старческите домове са добре развити в Съединени американски щати. Децата изпращат родителите си там без разкаяние на съвестта и не получават упреци за постъпката си. Въпрос е единствено на цена: колкото по-скъпо е, толкоз по-комфортно ще бъде. Но азиатците са привикнали въобще да не се разделят с родителите си. Старите майка и татко ще живеят дружно със своите внуци и снаха, даже в случай че апартаментът е дребен. Кой е прав и кой крив?
Аз съм към този момент много остарял. Децата не ме заобикалят, само че бих желал по-честа връзка. Все отново с възрастта гледаш на доста неща някак по друг метод. Има задоволително време да се огледаме, да си създадем някои заключения. А вечер скучната телевизия единствено нервира. Липсват ми синът и щерка ми.
Но те към този момент имат собствен живот. Преди това не разбирах и се ядосвах, че не ме посещават по-често. Но в този момент разбирам. Децата не са наша благосъстоятелност. Те би трябвало да се изправят на крайници, да се научат по какъв начин да печелят пари, да основат семейство. Много се веселя, когато дойдат и внуците.
Сега остарелият ми и не доста огромен апартамент ми се коства голям. Имам потребност от малко пространство, както се споделя, от личен ъгъл. Но неотдавна взех решение да стартира свое лично занимание: поминък с кожа. И тази активност ми лиши толкоз доста време, че още веднъж се почувствах млад и зает. Веднъж даже пропуснах позвъняването на сина си, бях толкоз пристрастен. Виждате ли, в случай че той пропусне позвъняването ми, щях да се обидя. Но в този момент разбирам.
Когато децата бяха дребни, имахме проблеми с персоналното пространство. Децата споделяха на мен и жена ми, че им пречим, че желаят да са по-независими. Но в този момент са огромни, стъпиха на краката си и ми оказват помощ.
В момента разбирам, че самотата е неразделна част от старостта. Е, по какъв начин децата могат да изоставят всичко и да забавляват един дъртак? Кой родител би желал подобен живот за децата си? Те не са отговорни, че жена ми си отиде млада. Обаждат ми се, купуват ми дарове, само че ми е малко тъжно.
В момента имам доста занимания и даже срещнах една приятна жена. Спрях да се самосъжалявам и да упреквам самотата за всичко. Помислих си: въпреки всичко има и самотни младежи.
Сега поех живота си в ръце. Често шетам, мия, сготвям. В всекидневието няма и диря от досада. Да, доста е хубаво, когато децата си спомнят за мен. Така би трябвало да бъде. Но да живееш от среща до среща? Не. Оказа се, че човек, въпреки и на възраст, въпреки всичко има какво да прави в този живот. Основното нещо е вярното систематизиране на силите.
Не е нужно да сте подвластни от събитията. Няма да стигнете надалеч с такава философия. Основното нещо е да не губите положителното си въодушевление.
Вижте още: Дъщерята беше изтощена от безконечните прищявки на майка си
Както се споделя, в случай че се чувствате зле сами, тогава ще ви бъде още по-зле с някой различен. Не губете себе си и ценете обичаните си хора.
Наистина, саморазвитието е доста значимо на всяка възраст. То е потребно освен от практическа позиция, само че и оказва помощ да се чувствате по-уверени. А това е доста значимо.
