Няма човек, който да не е извършил грях през живота

Блудният син се завръща

Няма човек, който да не е направил грях през живота си и да не се е опитал да го поправи. Мнозина, които бъркат, се разкайват и получават амнистия.

При тази поредна промяна на духовното положение – грях, смирение, амнистия, всеки постъпва самостоятелно и съгласно обстановката, в която се намира.

Независимо от това ние постоянно се нуждаем от удивителния пример за смирение и амнистия, разказан в Библията, и прибягваме до него с неспокойствие.

Разказът за Блудния наследник

За какво споделя Иисус Христос в Своята алегория?

Един човек имал двама сина. По-младият изискал от татко си полагащото му се от парцела, с което отпътувал за далечна страна, където пропилял всичко.

Останал без пари и без работа, той бил заставен да стане свинар. Живеел при неприятни условия и се хранел доста нищожно: „ Бил петимен да изпълни корема си с рожкове, що свинете яли, само че никой не му давал “.

Това тежко положение стреснало Блудния наследник и му подействало като сигнал за събуждане. Той си спомнил тогава за изобилната храна, която имали наемните служащи в бащиния му дом, сетил се за татко си, който изоставил.

Вероятно тези размишления били доста мъчителни за него, защото осъзнал грешката си и поискал да я признае пред татко си: „ Татко, сгреших срещу небето и пред тебе “.

Блудният наследник тръгнал към бащиния с дом, а пред дома бил посрещнат с огромна наслада от остарелия си татко, който го пременил в хубава дреха и устроил богата гощавка с околните, с цел да отпразнува завръщането му.

Според тази алегория, която се назовава „ бисер на притчите “, индивидът е свободен да избере положителния или неприятния път. Блудният наследник избрал неприятния, само че се осъзнал навреме.

Образът на разкаялия се наследник Иисус Христос разказва психически доста правилно и неазбелязано го доближава до нас, с цел да съпоставим себе си с него.

Начало на духовната смяна

Пробуждането от грешен живот и възвръщането на съзнанието за станалото е начална фаза на смирение и нравствен поврат. Това събуждане е моралната основа на новия живот.

В Стария Завет апелът към смирение е значителен елемен на богооткровеното обучение. Понятието „ духовна смяна “ се е формирало с развиването на визията за прегрешението.

Първоначално, когато прегрешението бил разбиран като групова виновност, а всички несгоди на хората се приемали като наказване от Бога, покаянието имало значение на средство за заглаждане на греховете и усмиряване на Божия яд.

През този интервал покаянието било практикувано основно като обред, т.е. външно. В пророческите книги смисълът на покаянието се задълбочава като персонална и вътрешна смяна на индивида, насочена към положително.

Към външните прояви на покаянието обаче принадлежали оповестяването на греховете, пост, молитва, скъсване на горната дреха, посипване на главата с пепел, принасяне на животни в жертва и други. Тъй като учвството за виновност и прегрешение било доста мощно вкоренено в съзнанието на старозаветните юдеи, покаянието било съществена линия на духовността им.

Според християнската нравственос покаянието е резултат от осъзнаване на виновност и подготвеност за смяна на държанието.

То е и средство за превъзмогване на прегрешението и неговите последствия. Покаянето води до възобновяване на вътрешния ред у индивида и до духовно прояснение. То построява основата за цялостния хриситянски живот.

Освен персонално изпитание на индивида, покаянието е и Божи подарък – за него се изисква огромна мощ. Покаянието се претърпява персонално и доста съкровено в християнството.

То е освободено от старите обичайни външни белези.

Пробуждането от греховността настава по невероятен метод у индивида. То се свързва с волята на отговорния да приключи остарелия метод на живот, с особени събития в живота и с милостта на Бога към неприятния.

И както знаем от опит, тогава се случва нещо, което раздрусва индивида и го разсънва. Подобно нещо претърпява Блудният наследник , когато стартира да се храни с рожкове – плодове от дърветата в Палестина, с които се хранели животни и небогати хора.

Може би няма нищо по-страшно за един човек от това да загуби моралната основа в себе си и да види храма на душата си сринат. А това се случва, когато човек не употребява вярно свободата си и не може да разбере, „ че всичко му е разрешено, но не всичко е потребно “.

Въпреки своето проваляне Блудният наследник съумява да стабилизира прочувственото си положение, да преоцени предишното си и да пожелае различен живот.

Заслужава хвалба този, който успее да доближи този духовен връх, недосегаем за мнозина. Такъв човек се е преборил със злото, само че какъв брой коства вътрешната му битка, никой не знае.

Пробуждането на съзнанието у индивида и готовността му да се промени е нещо доста значимо. Опитът демонстрира също, че в живота преуспяват единствено тези, които имат кураж да признаят грешката си и да молят за амнистия.

Обратно, хората, които в никакъв случай не се извиняват, забавят духовния си напредък, който е несъответстващ с моралното твърдоглавие.

Християнската нравственос прави оценка покаянието като извънреден акт на геройство. Понякога доста по-достоен се оказва грешникът, който изопвядва прегрешението си и се разкайва, от този, който не е сбъркал.

В тъгата си Блудният наследник проговорил със сърцето си: „ Татко, сгреших срещу небето и пред тебе и не съм заслужен да се нарека твой наследник “ и достигнал величието на човек, който търси помиряване с Бога.

Тази е едната страна на смяната, тя е на сбъркалия човек. Другата се показва от оскърбения.

Добрият татко прости пръв

От притчата разбираме, че бащата, който почел волята на сина си и страдал доста за него, не спрял да чака завръщането му. Бащата отдалече забелязал изстрадалия си наследник, домъчняло му в сърцето му пламнала благосклонност и „ като се затекъл, хвърлил се на шията му и го обцелувал “.

Огромна била насладата на бащата поради завръщането на сина, който считал за загубен или мъртъв.

Срещата сред бащата и сина е доста показателна. Бащата не изчаква идването на сина, нито извиненията му, само че потегля да го посрещне и с прегръдката си му прости, преди да е бил помолен за това. Така прости единствено Бог и положителният човек.

Бащата скърбял за изоставилия го наследник и го очаквал, само че желаел завръщането му да се извърши без принуждение. Приел го от обич, а не по състрадание, зачел достолепието му, възвърнал правата му и го сложил измежду изобилието на своя дом. Блудният наследник прекратил греховния си живот и не запомнил неприятното си минало.

Тази алегория разкрива два невероятни облика: на виновник, който желае да се промени, и на засегнат татко, който прости, тъй като обича.

Не е имало време, когато тази алегория да не е била настояща. Но през днешния ден тя е изключително поучителна, тъй като мнозина от нас се пробват да се завърнат в бащиния си дом и това като че ли не им се удава.

Бог също чака всеки, който добива блян към положителното, оказва помощ му. Затова по пътя си към Бога ние виждаме по какъв начин Той върви отсреща, подготвен да ни прегърне.

Искрената амнистия променя връзките сред хората и Бога и сред самите хора. През идващите години тя ще оказва голямо влияние върху доближаването на хората и взаимното им битие.