Георги Вулджев: ББР сега прилича на КТБ от 2012-2013 г.
„ Няма прилика от позиция на това, което се случи в КТБ от позиция на банкрута. ББР не е застрашена сега. Няма индикации да има непосреден риск пред нея. Бих сравнил положението на ББР сега със положението на КТБ през 2013-а или 2012 година, когато към този момент се знаеше, че има голяма централизация на заеми в избрани компании и избрани лица. “ Това сподели Георги Вулджев, икономист в Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП).
" В продължение на години имахме безусловно минимална информация за това по какъв начин Българската банка за развиване води кредитната си политика. В последните две седмици, , се вижда, че става дума за страна в страната ", съобщи Вулджев.
Тази банка по всички индикации изрично не извършва своята функционалност, а финансовата ѝ политика се води по безусловно необмислен метод, акцентира той пред БНР.
Подобна банка не би трябвало да върви съгласно съответната икономическа политика на обещано държавно управление, тъй като има характерна цел, посочи икономистът.
Според Вулджев е добре, че към този момент се приказва за съответни ограничавания в кредитната политика на банката. Той обаче счита декларираното от Кирил Петков ограничаване като таван за заемите за незадоволителна мярка в тази посока. По думите му трябва да има и други ограничавания в кредитната дейност – да вземем за пример какъв брой заеми могат да се отпускат на едни и същи компании, на свързани лица и прочие
Когато става въпрос за насърчителна банка, самите предприятия би трябвало по-късно да рапортуват какво са постигнали, посочи още икономистът. Той добави, че щом самият Надзорен съвет не е имал информация, няма по какъв начин ние да знаем по какъв начин са били употребявани тези пари.
„ Ще би трябвало по някакъв малко по-агресивен метод Министерството на стопанската система да изкопчи тези данни “, сподели Георги Вулджев по отношение на вероятността и откакто вчера членовете на Надзорния съвет на ББР Митко Симеонов и Велина Бурска не се явиха на общественото чуване в отрасловото министерство и бяха уволнени.
Съпротивата против опитите да министър Кирил Петков за изсветли протичащото се към ББР е глупава, счита Георги Вулджев, който чака все пак министърът „ да завоюва тази борба “.
Запитан къде е била Българска народна банка през последните години Вулджев уточни, че „ самият контрол в ББР е в малко сива зона “ и би трябвало да е доста по-ясно кой носи крайната отговорност за надзора.
" Наличието на такава банка постоянно носи корупционен риск и в случай че има такава банка, то това би трябвало да е съпроводено с доста непоколебим надзор ", съобщи Георги Вулджев.
Дори без да гледаме имената на крупните притежатели, над 90% от заемите са отишли за 20 компании – това е огромна централизация в кредитния портфейл - неприемливо за която и да е банка, означи още Вулджев.
„ Такава банка е в нежна, уязвима позиция. Много елементарно може да се окаже във финансови усложнения, внезапно да изпита ликвидни проблеми. Конкретните имена, тъй като са прословути имена, притеглят внимание, само че не това е фундаменталният проблем “, приключи икономистът.
" В продължение на години имахме безусловно минимална информация за това по какъв начин Българската банка за развиване води кредитната си политика. В последните две седмици, , се вижда, че става дума за страна в страната ", съобщи Вулджев.
Тази банка по всички индикации изрично не извършва своята функционалност, а финансовата ѝ политика се води по безусловно необмислен метод, акцентира той пред БНР.
Подобна банка не би трябвало да върви съгласно съответната икономическа политика на обещано държавно управление, тъй като има характерна цел, посочи икономистът.
Според Вулджев е добре, че към този момент се приказва за съответни ограничавания в кредитната политика на банката. Той обаче счита декларираното от Кирил Петков ограничаване като таван за заемите за незадоволителна мярка в тази посока. По думите му трябва да има и други ограничавания в кредитната дейност – да вземем за пример какъв брой заеми могат да се отпускат на едни и същи компании, на свързани лица и прочие
Когато става въпрос за насърчителна банка, самите предприятия би трябвало по-късно да рапортуват какво са постигнали, посочи още икономистът. Той добави, че щом самият Надзорен съвет не е имал информация, няма по какъв начин ние да знаем по какъв начин са били употребявани тези пари.
„ Ще би трябвало по някакъв малко по-агресивен метод Министерството на стопанската система да изкопчи тези данни “, сподели Георги Вулджев по отношение на вероятността и откакто вчера членовете на Надзорния съвет на ББР Митко Симеонов и Велина Бурска не се явиха на общественото чуване в отрасловото министерство и бяха уволнени.
Съпротивата против опитите да министър Кирил Петков за изсветли протичащото се към ББР е глупава, счита Георги Вулджев, който чака все пак министърът „ да завоюва тази борба “.
Запитан къде е била Българска народна банка през последните години Вулджев уточни, че „ самият контрол в ББР е в малко сива зона “ и би трябвало да е доста по-ясно кой носи крайната отговорност за надзора.
" Наличието на такава банка постоянно носи корупционен риск и в случай че има такава банка, то това би трябвало да е съпроводено с доста непоколебим надзор ", съобщи Георги Вулджев.
Дори без да гледаме имената на крупните притежатели, над 90% от заемите са отишли за 20 компании – това е огромна централизация в кредитния портфейл - неприемливо за която и да е банка, означи още Вулджев.
„ Такава банка е в нежна, уязвима позиция. Много елементарно може да се окаже във финансови усложнения, внезапно да изпита ликвидни проблеми. Конкретните имена, тъй като са прословути имена, притеглят внимание, само че не това е фундаменталният проблем “, приключи икономистът.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ