Калин Терзийски: Навсякъде виждам дявола
Някой бързешката ще каже: евентуално развиваш параноидна шизофрения! Това е част от синдрома на Кандинский-Клерамбо (синдром на психологичен автоматизъм), при който се следи точно такова едно извънредно чувство (всъщност – налудни мисли) за овладяност, разкритост и психологичен надзор. Тия, които страдат от него, споделят постоянно, че външни и рискови за тях сили ги владеят, че ги овладяват (обладават) демони, духове или свръхмощни компютри! Чрез токове, посредством вълнови въздействия или посредством телепатия им крадат или влагат в съзнанието мисли, усеща, страхове и стремежи.
Аз развъртвам, ще река, само че вижте и вие също.
Защото аз все имам едно възприятие, че някой непрестанно и тайно желае да ни направи първо на идиоти, а по-късно да си седи, да си пие кайвето и да ни гледа сеира! Ох, че мазно и анадолско се получи това изречение, само че както и да е. Такъв ни е животът, такива ще са ни и думите. Така де – все имам възприятието, че някой върти, суче, и все натам подкарва нещата – да ни оглупи, да ни видиоти, да ни направи комфортни за водене за носа, да ни вдебили и ушие, да ни тури хомотя на нелепостта, с цел да ни води в определена от него посока. Да му орем, да му копаем и да му стоим диван-чапраз.
Кой ще да е това, крещя си, в случай че не дяволът?
Всеки знае: малоумен човек елементарно се кара да прави всякакви неща!
Но някой бързешката ще рече: Напротив, в противен случай! Колаборативността, драги, е присъща за по-умничкия, за по-изискания в мозъка, за по-образования. Простият човек е и див, той е неопитомен, все се дърпа, той не е податлив да сътрудничи, а в противен случай – недоверчив е и ужасно подозрителен – във всяко непознато и външно нещо му се привижда заплаха, всяка оригиналност го плаши и го прави нападателен. Той по този начин се пази от бълващия рискови новости свят!
Да, това е романтически портрет на същинския, достоверен български селяндур. От 19-и век. Не сегашният, който плаче с горчиви сълзи, че е пропуснал промоцията на новия тип смарт телефони и ще би трябвало да чака цели три денонощия до идната промоция – ще чака и ще скърца със зъби, лишен от изконния за всеки български селяндур чисто нов смарт телефон!
Някой върти, суче и ни прави по елементарни!
Защо потеглих да пиша това? То е ясно - всичко в средата ни ме навежда на тая мисъл. Телевизиите, вестниците, фейсбук атмосферата, изобщо – цялото медийно кълбо, в което живеем - незабавно предизвика такава мисъл във всяка чутура, която се пробва да мисли: Някой, дяволите да го вземат, се пробва да ни направи на идиоти. Някой работи за това: да оглупеем...
Но аз не пиша просто за Въобщето, а и по съответен мотив.
Любимата на всеки дървен мъдрец Уикипедия е мястото, откъдето се черпят познанията. Преди, помня, в края на палеозоя, когато бях млад, към момента имаше основни редактори, които споделяха: Не ми цитирайте Уикипедия, не одобрявам за източници такива нелепости като публикации от Уикипедия.
Това време отмина, динозаврите измряха и към този момент Уикипедия се употребява за всичко. Искаш да схванеш по какъв начин се готвят пълнени чушки с фасул – Уикипедия. Искаш да схванеш какво е емпириокритицизъм – Уикипедия. Че кой ще ти върви до Александрийската библиотека, с цел да прави информации?! С същински хартиени книги? Че тя Александрийската, доколкото помним, изгоре!
Някой ще викне бързешката: Тя Уикипедия се промени за тия две три хиляди години откак ти я откри и стартира да я ползваш, простак подобен!
Да, ще кажа, промени се. Вече има и повече публикации, има много неща в нея, има дори публикация за Къци Вапцаров (може и да няма, само че в случай че няма – аз ще напиша). Но надали равнището и надеждността на публикациите внезапно е станало по-високо!
А отново ще повторя (обратно на мацката от комунистическата опозиция от " Ало, ало " ) – Уикипедия, по мои наблюдения, към този момент е един приет, достоверен източник за Всичко.
Но аз не приказвам за това. Не за това дали са меродавни, дали са стоманено-надеждни публикациите в нея! То къде ли нещо човешко е стоманено-надеждно? Ей ти мост в Генуа – строен от италианците, приетите крале на дизайна – падна и мазета сума народ; в този момент се постанова да го взривяват. Но аз говорех още първоначално за видиотяването.
Не е напълно елементарно да го обясня, само че ще опитам: Става въпрос не за фактологически неправилни публикации – то и такива има колкото щеш! Не става въпрос и за груби обърквания на логиката в текста – въпреки че и такива има – също колкото щеш. Става въпрос за една прокрадваща се, лека, минаваща под прага на осезаемото, набиваща се под кожата и пълзяща, лайк а краулинг кинг снейк – идиотия. Несмисленост. Празнота. Неяснота.
Четеш и нещо не схващаш. Четеш и тръсваш глава: Нещо не се схваща!
Казваш си – аз съм глупак! Статиите нормално се пишат от умни и тествани хора, с потвърдени познания и отговорно отношение. Щом е в енциклопедия, значи е нещо отговорно – не е ли по този начин? Е, щом е по този начин – а нищо не се схваща – значи виновността е у мен. И аз съм глупак.
Чета и се притеснявам.
Но ето, коства ми се, един ден сякаш схванах защо става въпрос: доста от публикациите са копирани и пействани в гугъл преводач, а той е приключил останалото! Преводи, скалъпени от машина! И точно заради това неуместно неуместни.
Но остави това, само че с цел да се заловен в размера, който си е планувал писачът на публикации – случайно (намерки) редактирани – на размер. Отрязана една част, пришити двете оставащи елементи и се получил резултат, пред който и речта на шизофреника бледнее и се срами от своята банална смисленост.
Направо - неразгадаеми!
И още по-печално – публикации, писани посредством невежо преписване от остарели учебници. Взети, несъмнено, от библиотека. Вероятно, споделям си, първоизточникът е бил някоя остаряла и благоуханна, леко плесенясала книга; някой пълен учебник по политикономия, взет от библиотеката на Академията за публични науки и обществено ръководство.
С какво откровено и трепетно удивление открих, че куп публикации, отдадени на историята или философията, са написани с кристално чист, пеещ и звънтящ, комунистически език!
Все едно ги е писал, споделих си, комсомолски секретар от 1956-та година! Чиста проба пропаганда и агитация. В публикацията за упоменатия към този момент емпириокритицизъм се говои по какъв начин Владимир Илич Ленин „...разкри корените на емпириокритицизма, разобличи тая философия като консервативен идеализъм и прикрита попщина, разгроми махистките школи, зародили в епохата на столипинската реакция в Русия... ”.
Естествено, аз изтъквам тая публикация не тъй като ми е направила изключително усещане. Тя просто се оказа най-близо, на разположение. В много доста публикации, обвързвана с философия или публични науки, заради повода, че основателите на публикациите са преписвали от остарели учебници от времето на комунизма, има сходни нелепости.
И откакто е преписано механично, постоянно е и редактирано механично (възможно – даже и машинно) и се е получило нещо хем преднамерено, хем объркващо.
А както споделих, Уикипедия към този момент е мястото, от което се черпи познание. Най-малкото – в нея се вършат всички информации. Убеден съм, че и професорите от университета, когато желаят да се оправят по някоя тематика, по която не са напълно способени, не отиват в библиотеката в Бъркли, а цъкват на телефона и влизат в Уикипедия. А там написа, че Ленин разгромява. И аз си представям един свят, в който стройното и просветляващо познание някак лека бавно угасва, логиката – даже и най-базисната – на обвързваното езиково обръщение – логиката на верния синтаксис – изчезват. Получава се някаква каша от полузнания, полуистини за нещата, сумрачни и неразбираеми полуфакти, които постоянно си опонират, а и изобщо – звучат объркващо. И хората губят вярата си в знанието. Хората, ровещи като в сметище за скъпи огризки, развиват алергии от това ерзац познание и стартират да гледат на него с възходящо подозрение.
Идва неграмотността. Която се заключава не в непознаването на буквите, а неразбирането на смислите.
И идва Средновековието. И народ от необразовани бива воден от своите перове – дебели и късоврати феодали, притежатели на вестници и списания, в които е цялостно със стотици чудесни публикации, преведени посредством гугъл преводач от марсиански!
Аз развъртвам, ще река, само че вижте и вие също.
Защото аз все имам едно възприятие, че някой непрестанно и тайно желае да ни направи първо на идиоти, а по-късно да си седи, да си пие кайвето и да ни гледа сеира! Ох, че мазно и анадолско се получи това изречение, само че както и да е. Такъв ни е животът, такива ще са ни и думите. Така де – все имам възприятието, че някой върти, суче, и все натам подкарва нещата – да ни оглупи, да ни видиоти, да ни направи комфортни за водене за носа, да ни вдебили и ушие, да ни тури хомотя на нелепостта, с цел да ни води в определена от него посока. Да му орем, да му копаем и да му стоим диван-чапраз.
Кой ще да е това, крещя си, в случай че не дяволът?
Всеки знае: малоумен човек елементарно се кара да прави всякакви неща!
Но някой бързешката ще рече: Напротив, в противен случай! Колаборативността, драги, е присъща за по-умничкия, за по-изискания в мозъка, за по-образования. Простият човек е и див, той е неопитомен, все се дърпа, той не е податлив да сътрудничи, а в противен случай – недоверчив е и ужасно подозрителен – във всяко непознато и външно нещо му се привижда заплаха, всяка оригиналност го плаши и го прави нападателен. Той по този начин се пази от бълващия рискови новости свят!
Да, това е романтически портрет на същинския, достоверен български селяндур. От 19-и век. Не сегашният, който плаче с горчиви сълзи, че е пропуснал промоцията на новия тип смарт телефони и ще би трябвало да чака цели три денонощия до идната промоция – ще чака и ще скърца със зъби, лишен от изконния за всеки български селяндур чисто нов смарт телефон!
Някой върти, суче и ни прави по елементарни!
Защо потеглих да пиша това? То е ясно - всичко в средата ни ме навежда на тая мисъл. Телевизиите, вестниците, фейсбук атмосферата, изобщо – цялото медийно кълбо, в което живеем - незабавно предизвика такава мисъл във всяка чутура, която се пробва да мисли: Някой, дяволите да го вземат, се пробва да ни направи на идиоти. Някой работи за това: да оглупеем...
Но аз не пиша просто за Въобщето, а и по съответен мотив.
Любимата на всеки дървен мъдрец Уикипедия е мястото, откъдето се черпят познанията. Преди, помня, в края на палеозоя, когато бях млад, към момента имаше основни редактори, които споделяха: Не ми цитирайте Уикипедия, не одобрявам за източници такива нелепости като публикации от Уикипедия.
Това време отмина, динозаврите измряха и към този момент Уикипедия се употребява за всичко. Искаш да схванеш по какъв начин се готвят пълнени чушки с фасул – Уикипедия. Искаш да схванеш какво е емпириокритицизъм – Уикипедия. Че кой ще ти върви до Александрийската библиотека, с цел да прави информации?! С същински хартиени книги? Че тя Александрийската, доколкото помним, изгоре!
Някой ще викне бързешката: Тя Уикипедия се промени за тия две три хиляди години откак ти я откри и стартира да я ползваш, простак подобен!
Да, ще кажа, промени се. Вече има и повече публикации, има много неща в нея, има дори публикация за Къци Вапцаров (може и да няма, само че в случай че няма – аз ще напиша). Но надали равнището и надеждността на публикациите внезапно е станало по-високо!
А отново ще повторя (обратно на мацката от комунистическата опозиция от " Ало, ало " ) – Уикипедия, по мои наблюдения, към този момент е един приет, достоверен източник за Всичко.
Но аз не приказвам за това. Не за това дали са меродавни, дали са стоманено-надеждни публикациите в нея! То къде ли нещо човешко е стоманено-надеждно? Ей ти мост в Генуа – строен от италианците, приетите крале на дизайна – падна и мазета сума народ; в този момент се постанова да го взривяват. Но аз говорех още първоначално за видиотяването.
Не е напълно елементарно да го обясня, само че ще опитам: Става въпрос не за фактологически неправилни публикации – то и такива има колкото щеш! Не става въпрос и за груби обърквания на логиката в текста – въпреки че и такива има – също колкото щеш. Става въпрос за една прокрадваща се, лека, минаваща под прага на осезаемото, набиваща се под кожата и пълзяща, лайк а краулинг кинг снейк – идиотия. Несмисленост. Празнота. Неяснота.
Четеш и нещо не схващаш. Четеш и тръсваш глава: Нещо не се схваща!
Казваш си – аз съм глупак! Статиите нормално се пишат от умни и тествани хора, с потвърдени познания и отговорно отношение. Щом е в енциклопедия, значи е нещо отговорно – не е ли по този начин? Е, щом е по този начин – а нищо не се схваща – значи виновността е у мен. И аз съм глупак.
Чета и се притеснявам.
Но ето, коства ми се, един ден сякаш схванах защо става въпрос: доста от публикациите са копирани и пействани в гугъл преводач, а той е приключил останалото! Преводи, скалъпени от машина! И точно заради това неуместно неуместни.
Но остави това, само че с цел да се заловен в размера, който си е планувал писачът на публикации – случайно (намерки) редактирани – на размер. Отрязана една част, пришити двете оставащи елементи и се получил резултат, пред който и речта на шизофреника бледнее и се срами от своята банална смисленост.
Направо - неразгадаеми!
И още по-печално – публикации, писани посредством невежо преписване от остарели учебници. Взети, несъмнено, от библиотека. Вероятно, споделям си, първоизточникът е бил някоя остаряла и благоуханна, леко плесенясала книга; някой пълен учебник по политикономия, взет от библиотеката на Академията за публични науки и обществено ръководство.
С какво откровено и трепетно удивление открих, че куп публикации, отдадени на историята или философията, са написани с кристално чист, пеещ и звънтящ, комунистически език!
Все едно ги е писал, споделих си, комсомолски секретар от 1956-та година! Чиста проба пропаганда и агитация. В публикацията за упоменатия към този момент емпириокритицизъм се говои по какъв начин Владимир Илич Ленин „...разкри корените на емпириокритицизма, разобличи тая философия като консервативен идеализъм и прикрита попщина, разгроми махистките школи, зародили в епохата на столипинската реакция в Русия... ”.
Естествено, аз изтъквам тая публикация не тъй като ми е направила изключително усещане. Тя просто се оказа най-близо, на разположение. В много доста публикации, обвързвана с философия или публични науки, заради повода, че основателите на публикациите са преписвали от остарели учебници от времето на комунизма, има сходни нелепости.
И откакто е преписано механично, постоянно е и редактирано механично (възможно – даже и машинно) и се е получило нещо хем преднамерено, хем объркващо.
А както споделих, Уикипедия към този момент е мястото, от което се черпи познание. Най-малкото – в нея се вършат всички информации. Убеден съм, че и професорите от университета, когато желаят да се оправят по някоя тематика, по която не са напълно способени, не отиват в библиотеката в Бъркли, а цъкват на телефона и влизат в Уикипедия. А там написа, че Ленин разгромява. И аз си представям един свят, в който стройното и просветляващо познание някак лека бавно угасва, логиката – даже и най-базисната – на обвързваното езиково обръщение – логиката на верния синтаксис – изчезват. Получава се някаква каша от полузнания, полуистини за нещата, сумрачни и неразбираеми полуфакти, които постоянно си опонират, а и изобщо – звучат объркващо. И хората губят вярата си в знанието. Хората, ровещи като в сметище за скъпи огризки, развиват алергии от това ерзац познание и стартират да гледат на него с възходящо подозрение.
Идва неграмотността. Която се заключава не в непознаването на буквите, а неразбирането на смислите.
И идва Средновековието. И народ от необразовани бива воден от своите перове – дебели и късоврати феодали, притежатели на вестници и списания, в които е цялостно със стотици чудесни публикации, преведени посредством гугъл преводач от марсиански!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ