Как да си направите сайт: наръчник на оптимиста
Няколко елементарни правила, които може да усложнявате колкото Ви душа желае и извод, с който сте наясно по рождение, само че обичате да си припомняте.
Правила:
• Трябва да вземете решение какъв уебсайт ще вършиме. Становището Ви несъмнено, предстои на смяна най-малко един път седмично, само че това са детайлности.
• Необходим Ви е офис. Отначало хората ще работят от личните си домове, само че въпреки всичко се нуждаете от помещение, най-малкото за авторитет. Не се съсредоточавайте ненужно върху това – може да наемете първото пространство, което Ви се стори преференциално, пък било и мазе…
• Нуждаете се от служащи несъмнено, за всичко са нужни хора… Пуснете публикация в първия Ви попаднал уебсайт за работа. Няма потребност самите Вие да знаете какви тъкмо хора търсите – при тази безработица все ще се намерят куп заблудени или отчаяни…
• Отсейте претендентите на инцидентен принцип – по този начин както Ви „ падне ”. Имате ли различен избор? Не е допустимо да повикате всички на изявление.
• Не подреждайте CV-тата в реда, в който очаквате да дойдат претендентите – това е ненужно губене на време от Ваша страна. Какво значение има кой кой е? Интервюто минава по този начин: интервюиращият приказва, интервюираният – слуша. В случай, че последният не се изплаши от поставената му трудноизпълнима задача, може да се окаже подобаващ. Ако пък си хване пътя – още по-добре – това ще Ви спести в допълнение отсяване.
• В деня след изявлението ще ви стане ясно, че нямате физическата опция да прегледате всички изпратени материали (повечето от интервюираните незабавно са го осъзнали, но тях кой ги пита). Просто се обадете на хората и ги накарайте да пращат по-рано информацията на порции. Тук още няколко претенденти ще се откажат – толкоз по-добре за Вас! Пак си стестявате отсяване…
• Подберете няколко души въпреки всичко, на правилото “проба – неточност ”. Целият бизнес на тази тактика лежи, ама-ха!
• Обадете се на утвърдените претенденти предния ден, че на идващия са на работа. Най-добре им го кажете към 22:30 часа. Какво по-удобно време от това? Ако някой не вдигне телефона – той губи!
• От изключителна значимост е дебело да наблегнете в диалога, че без значение от длъжността, за която наемате хората, може да ги накарате да мият прозорци. В реалност след това ще ги пратите да разнасят вестници, но то не врат, ами шия…
• В уречения ден елате най-малко половин час след посоченото време. Нека си чакат бъдещите служащи, Вие сте началник и би трябвало да си предадете тежест.
• Отворете вратата на офиса и приветствайте хората с нещо от сорта: „ Добре пристигнали, сътрудници! Сядайте и почвайте да пускате публикации! Ще вършим уебсайт! А, то още няма интернет….ама… вие у дома нали имате? Сега ще проведем една бърза оперативка и отивате да работите от домовете си, че…сайт ще вършим! Вадете си бележниците и химикалките да записвате! Надявам се, носите си такива, нали? Ние тук няма по какъв начин всичко да ви осигурим. ”
• За да снабдите хората с най-елементарното – бележници, не е належащо да имате печатница, само че в случай че инцидентно разполагате с такава – белким там няма по-важни неща за разработване?
• След известно време, когато редакцията към този момент се е сдобила с екстрата, наречена интернет и Вашите публицисти работят от офиса, значи е настъпил моментът да назначите основен редактор.
• Неговият избор е като детска игра – няма нищо общо със комплицирания и непосилен развой на репортерския асортимент. Трябва да следвате единствено две съществени правила: първо– належащо е основният редактор да е цялостен дилетант, сходно на публицистите, и също като тях да няма и най-малка визия от специалността, която ще упражнява. И второ – без значение какъв уебсайт вършиме – градски, районен, държавен …, редакторът Ви наложително не трябва да има никакви знания за съответния град / район / правителство…
• Всеки ден повтаряйте по няколко пъти на Вашите публицисти, че един от тях ще бъде уволнен. Всяването на боязън и напрежение измежду чиновниците е от стратегическо значение за естественото протичане на работния развой.
• В хода на плашене с уволняване, ни в чеп, ни в ръкав, назначете нов човек. Какво пък толкоз, за какво да не го извършите? Вие сте началник, Вие решавате по какъв начин да действате във Вашата компания.
• За новоназначения естествено няма очакван компютър, само че това не трябва ни минимум да Ви тревожи, тъй като служащият ще си донесе персоналния. Защо ли Ви трябваше да осигурявате компютри за останалите?
• Телефони (от най-евтините, схваща се) обаче все в миналото ще се наложи да закупите. Първите месеци репортерите ще употребяват персоналните си, само че друго си е да им звъните по служебния в неделя заран, да речем. Може пък тъкмо тогава инцидентно да сте открили, че някое заглавие, поместено преди два дни в уеб страницата не Ви подхожда особено…
• Забранявайте на чиновниците си да излизат от офиса в работно време, и редом с това изисквайте да отразяват всяко събитие, което се случва в тези часове, с достоверни фотоси, освен това. Как ще се оправят репортерите ли? Ама това си е техен проблем…
• След известно време ще се сетите, че всеки уважаващ себе си уебсайт разгласява реклами. Понеже към момента не разполагате с рекламни сътрудници, за задачата ще употребявате публицистите, несъмнено. Те ще правят тази активност в извънработно време. Възнаграждение ли? Нали си получават полагаемата минималната работна заплата всеки месец!
• Не се изискват особени умствени качества, с цел да установите, че мъчно някой би вложил пари във Вашия към момента световнонеизвестен уебсайт. Затова рекламата ще е безвъзмездна естествено, обаче за по-голяма меродавност ще изисквате от репортерите фотоси на чиновниците на „ рекламираните ” компании. Ако някой не Ви донесе въпросните фотографии, ще го сплашите с уволняване.
• Когато съберете обичайно количество материал за реклама, не мислете, че към този момент би трябвало да го публикувате. Напротив, пристигнало е време да се откажете от тази концепция. Безплатна реклама в уеб страницата ли?! Откъде-накъде? Всичко се заплаща в този живот!
• След рекламите идва време за нещо ново и друго, за нещо супер автентично, а точно: анкети. Пращайте всекидневно публицистите на стратегическо място да задават въпроси на минувачите, като наложително ги снимат. Тази активност е най-добре да се организира при извънредно неподходящи метереологични условия, когато съвсем няма хора по улиците…
• Репортерите ще снимат интервюираните със служебните си телефони, несъмнено. Последните постоянно „ забиват ” и се постанова да се рестартират по няколко пъти дневно, само че в случай че публицистите Ви си правят съзнателно отговорностите, ще съумеят да задържат минувачите. Щом не могат, значи не са за тази работа и просто ще си тръгнат. Чудо огромно – ще наемете други, безработни – бол…
• Когато се убедите, че участниците в питанията са едни и същи лица, а задаването на въпроси всеки ден е безсмислено и така нататък, просто премахнете анкетите от уеб страницата. И без това кой ли ги чете…
• Сега е ред на нещо неповторимо и грандиозно, което…
И по този начин, бизнесът продължава към този момент година… Сайтът върви и хората го четат. Само се чудите за какво, аджеба кандитът, който беше №1 още на състезанието, взе че си потегли във допустимо най-неподходящия миг (като се замислите надали има подобаващ, но..). Причината е в служащия несъмнено – беше порядъчен, проведен и сериозен, по този начин и не се почувства на място измежду цялата организация.
Извод: Вината няма по какъв начин да бъде във Вас, тъй като Вие сте началник, а шефът постоянно е прав (дори и когато е седнал).
Автор: Ивелина ЖЕЛЯЗКОВА
