Ина плете на една кука чудесата на доброто СНИМКИ
Няколко думи с Ина Маринова стигат, с цел да разберете, че си имате работа с сила, способна да задвижи дребна електроцентрала. Освен че е майка, надарен създател, жител с позиция, неуморна бизнес дама и сладкодумна събеседница, тя е основател на нещо, която трансформира животи.
Родената в Мадан Ина дава старт на Facebook групата. Самата тя е майка на незрящо дете с церебрална парализа и разкрива, че за деятелен човек като нея неналичието на работа е нетърпим товар. „ Всяка майка, стоешком с години у дома с детето, а изключително когато мине възрастта на дейните лечения, стартира да се занимава с нещо, я шиене, я плетене, я декупаж, и доста от нас в началото се включват в всякакви благотворителни базари за центрове, за разнообразни дела. Имаме потребност да вършим нещо, тъй като сме хора, липсва ни някаква активност, с цел да не се побъркаме. Обожаваме децата си, само че цялостен живот у дома е убийствено “, споделя тя. Решава да покаже чифт пантофки лично произвеждане пред други майки на деца с увреждания, с цел да се подтикват взаимно и да купуват една от друга. Изправя се обаче пред първия проблем - такава общественост в Интернет няма. Така Ина се взема решение да сътвори фФйсбук група, в която
през днешния ден членуват близо 132 хиляди души - съвсем колкото е популацията на град като Русе или Стара Загора.
Лавината от интерес към групата е неудържима, а в нея могат да бъдат открити ръчно направени дарове на безусловно всякаква тематика. От прелестни плетива и фина бродерия, през картини, бижута, сувенири, картички, предложения за женитба, коледни играчки, мартеници, та даже вкусни изкушения като домашно приготвени торти и веган бонбони. Пратките се изпращат до всяка точка на България и света. Скромната група към този момент е независим организъм, в който царува съгласие, почитание, кипи усърдна работа и се основава постоянно неповторим подарък от майка на дете с увреждания. „ Мога гордо да се нарека работещ човек “, обобщава делото си Ина. В администрирането й оказват помощ още четири девойки и с дружни старания идеята се развива повече от сполучливо.
Прекрасните плетени раници на Ина са шлагер в мрежата
Идеята на групата не е щедрост, а късмет за работа. „ Сега, когато майките работят, все по-често ми пишат -
„ Аз сама заплащам терапиите на детето! “, което за мен е голяма наслада,
те самите са щастливи, че ще се отърват от безконечното унизително молене за дарения към всякакви фондове, „ Българска Коледа “ и така нататък “, споделя Ина. Не са рядко и случаите, в които майки от групата й се обаждат, плачещи от благополучие и изумени от протичащото се в групата. „ Чувстваме се естествени, работещи хора. Всяко известие за мен беше нещо велико, а всяка наша майка го заслужава “, прибавя тя.
" Първоначално хората малко неправилно поясниха концепцията, смятайки я за нещо благотворително, само че първите месеци аз и другите девойки от администраторския екип не спирахме да пишем, че задачата в действителност е работа за нас, да се усещаме работещи и значими. Въпреки това аз правя оценка всеки, подкрепил идеята, тъй като, както и да го кажем, те ни оказват помощ. Поръчвайки дарове от нас, не просто ни оказват помощ да осъществяваме себе си, било то и след 20 години вкъщи, аз да вземем за пример, само че ни оказват помощ и финансово. В последните години някак се наложи, майка на дете с увреждане, дете с увреждане, постоянно се свързва с щедрост, акция и така нататък Сега е друго ", споделя тя.
В групата Ина е една от майсторките на плетивата. „ И двете ми баби плетяха, майка ми също, само че аз някак не проявявах интерес като дребна. Тогава бях разхвърляна, интересувах се от всевъзможни други неща, общо взето бях разпръснат човек, рисувах. Но пък съм сръчна, занимавах се известно време и с декупаж. Плетенето безусловно ме завладя от през днешния ден за на следващия ден, самата аз не мога да си го обясня по какъв начин стана. Сега въвеждам и рисуването в раниците ми, боготворя ги, май те са ми най-голямата пристрастеност сега. Решението това да остане специалността ми беше с стремглавия интерес към групата, тогава взех решение че ще оплитам и ще се развъртвам, тъй че самата аз да съм удовлетворена, поглеждайки продукта, излязъл отдолу под ръцете ми. Имам доста артикули - изхвърлени, до момента в който стане идеално. Не разнищвам, тъй като считам, че в случай че човек купи нещо от мен, то би трябвало да бъде ново, направено същински качествено, а разплетената прежда към този момент не е същата като новата “, споделя майсторката.
В деня, в който се появява групата, се ражда и Facebook страницата. Нея Ина създава дружно с близка другарка и двете комбинират сили и умения. " Всъщност желаех с първия пост, който аз ще слага, да имам страница, където хората да видят труда ми. Въпреки това избрах да не съм първата показала се и го направих след няколко други майки. Месец по-късно, с моята близка другарка от доста години и един от админите на групата, взехме решение да се обединим. Тя също плете, само че моите плетива и нейните са радикално разнообразни и искахме “Плетчици “ да значи всичко плетено. Аз не мога да оплитам на две куки да вземем за пример, както не мога да оплитам и доста други неща, които обаче тя умее, само че пък не може моите. Често се майтапим, че от мен и нея става ЕДИН прелестен човек ", смее се Ина и прибавя, че с дружни старания работата върви добре. " Скоро да вземем за пример имахме поръчка за бебешки комплект – одеялце и рокличка с шапка. Тя плете рокличките, аз - одеялата. Така поръчка не отхвърляме, ние се кооперираме прелестно и клиентът беше удовлетворен, което е значимо за нас ", изяснява Ина.
Пантофките, от които стартира всичко
Пъстрите плетки на Ина са цялостен шлагер в групата.
„ Моя братовчедка подари на щерка ми плетени ботушки, които обаче заради увреждането й бяха необятни. Нейните неходещи крачета са тесни, знаете, някак недоразвити, по тази причина и обувки, пантофки постоянно са необятни. Аз не желаех да обидя братовчедката, по тази причина, знаейки от каква прежда са, погледах малко видео уроци по какъв начин се плетат, с цел да схвана правилото, да ги разплета и оплета още веднъж. Оказа се, че доста бързо разбирах метода и също така ужасно ми хареса да оплитам с пръсти. Оплетох отново и отново, за всички у дома, а по-късно се роди групата “, връща се обратно Ина.
Раниците - шлагер в мрежата
Сред най-впечатляващите произведения на Ина са плетените й раници. „ Аз, с изключение на деятелен съм и човек на цветовете. Исках да покажа нещо радостно, цветно, завладяващо. Смесвам всичко и всячески, а джобовете ми, дръзвам да настоявам, са неповторими, постоянно приключени в средата с връзка като на маратонка “, споделя за чудните си творения майсторката, трансформирала с изключение на своя живот, този на хиляди майки на деца с увреждания.
Освен магьосница на плетивата, Ина не се опасява да изрази гражданска позиция от името на майка на дете с увреждания. " Очаквам в Народното събрание да спрат цирковете, тъй като на българите им писна да гледат кой по какъв начин дърпа чергата към себе си. Не разбирам за какво за 30 години народна власт не се появи някой, който да разбере, че в случай че хората са добре платени, добре стимулирани, ще са по-продуктивни, няма да имат интерес да се крият в сивия бранш, ще си заплащат правилно налози, от което пък и пенсии и помощи ще бъдат задоволителни за обикновено битие и най-важното, няма да бягат на открито. Давам простоват образец от своя персонален фокус - рехабилитаторите в България са с категория на труд, приравнен към санитарите в лечебните заведения. Защо? За да бягат в чужбина, а нашите майки да събират дарителски пари и да заплащат хиляди левове за рехабилитация на открито ли? Нима не може тук да се случва, а спонсорираме непознатите медицински практики? Приоритет няма, тъй като аз считам, че всяко нещо е приоритет, поради, че всичко е обвързвано. Добрата стопанска система влачи след себе си и положителни приходи в бюджета, който се разпределя най-после към уязвимите групи - пенсии, хора с увреждания, малцинства. Всичко е обвързвано и нека един да намерения и за хората, с изключение на за себе си, влизайки в Народното събрание, все в миналото ", пожелава Ина.
Родената в Мадан Ина дава старт на Facebook групата. Самата тя е майка на незрящо дете с церебрална парализа и разкрива, че за деятелен човек като нея неналичието на работа е нетърпим товар. „ Всяка майка, стоешком с години у дома с детето, а изключително когато мине възрастта на дейните лечения, стартира да се занимава с нещо, я шиене, я плетене, я декупаж, и доста от нас в началото се включват в всякакви благотворителни базари за центрове, за разнообразни дела. Имаме потребност да вършим нещо, тъй като сме хора, липсва ни някаква активност, с цел да не се побъркаме. Обожаваме децата си, само че цялостен живот у дома е убийствено “, споделя тя. Решава да покаже чифт пантофки лично произвеждане пред други майки на деца с увреждания, с цел да се подтикват взаимно и да купуват една от друга. Изправя се обаче пред първия проблем - такава общественост в Интернет няма. Така Ина се взема решение да сътвори фФйсбук група, в която
през днешния ден членуват близо 132 хиляди души - съвсем колкото е популацията на град като Русе или Стара Загора.
Лавината от интерес към групата е неудържима, а в нея могат да бъдат открити ръчно направени дарове на безусловно всякаква тематика. От прелестни плетива и фина бродерия, през картини, бижута, сувенири, картички, предложения за женитба, коледни играчки, мартеници, та даже вкусни изкушения като домашно приготвени торти и веган бонбони. Пратките се изпращат до всяка точка на България и света. Скромната група към този момент е независим организъм, в който царува съгласие, почитание, кипи усърдна работа и се основава постоянно неповторим подарък от майка на дете с увреждания. „ Мога гордо да се нарека работещ човек “, обобщава делото си Ина. В администрирането й оказват помощ още четири девойки и с дружни старания идеята се развива повече от сполучливо.
Прекрасните плетени раници на Ина са шлагер в мрежата
Идеята на групата не е щедрост, а късмет за работа. „ Сега, когато майките работят, все по-често ми пишат -
„ Аз сама заплащам терапиите на детето! “, което за мен е голяма наслада,
те самите са щастливи, че ще се отърват от безконечното унизително молене за дарения към всякакви фондове, „ Българска Коледа “ и така нататък “, споделя Ина. Не са рядко и случаите, в които майки от групата й се обаждат, плачещи от благополучие и изумени от протичащото се в групата. „ Чувстваме се естествени, работещи хора. Всяко известие за мен беше нещо велико, а всяка наша майка го заслужава “, прибавя тя.
" Първоначално хората малко неправилно поясниха концепцията, смятайки я за нещо благотворително, само че първите месеци аз и другите девойки от администраторския екип не спирахме да пишем, че задачата в действителност е работа за нас, да се усещаме работещи и значими. Въпреки това аз правя оценка всеки, подкрепил идеята, тъй като, както и да го кажем, те ни оказват помощ. Поръчвайки дарове от нас, не просто ни оказват помощ да осъществяваме себе си, било то и след 20 години вкъщи, аз да вземем за пример, само че ни оказват помощ и финансово. В последните години някак се наложи, майка на дете с увреждане, дете с увреждане, постоянно се свързва с щедрост, акция и така нататък Сега е друго ", споделя тя.
В групата Ина е една от майсторките на плетивата. „ И двете ми баби плетяха, майка ми също, само че аз някак не проявявах интерес като дребна. Тогава бях разхвърляна, интересувах се от всевъзможни други неща, общо взето бях разпръснат човек, рисувах. Но пък съм сръчна, занимавах се известно време и с декупаж. Плетенето безусловно ме завладя от през днешния ден за на следващия ден, самата аз не мога да си го обясня по какъв начин стана. Сега въвеждам и рисуването в раниците ми, боготворя ги, май те са ми най-голямата пристрастеност сега. Решението това да остане специалността ми беше с стремглавия интерес към групата, тогава взех решение че ще оплитам и ще се развъртвам, тъй че самата аз да съм удовлетворена, поглеждайки продукта, излязъл отдолу под ръцете ми. Имам доста артикули - изхвърлени, до момента в който стане идеално. Не разнищвам, тъй като считам, че в случай че човек купи нещо от мен, то би трябвало да бъде ново, направено същински качествено, а разплетената прежда към този момент не е същата като новата “, споделя майсторката.
В деня, в който се появява групата, се ражда и Facebook страницата. Нея Ина създава дружно с близка другарка и двете комбинират сили и умения. " Всъщност желаех с първия пост, който аз ще слага, да имам страница, където хората да видят труда ми. Въпреки това избрах да не съм първата показала се и го направих след няколко други майки. Месец по-късно, с моята близка другарка от доста години и един от админите на групата, взехме решение да се обединим. Тя също плете, само че моите плетива и нейните са радикално разнообразни и искахме “Плетчици “ да значи всичко плетено. Аз не мога да оплитам на две куки да вземем за пример, както не мога да оплитам и доста други неща, които обаче тя умее, само че пък не може моите. Често се майтапим, че от мен и нея става ЕДИН прелестен човек ", смее се Ина и прибавя, че с дружни старания работата върви добре. " Скоро да вземем за пример имахме поръчка за бебешки комплект – одеялце и рокличка с шапка. Тя плете рокличките, аз - одеялата. Така поръчка не отхвърляме, ние се кооперираме прелестно и клиентът беше удовлетворен, което е значимо за нас ", изяснява Ина.
Пантофките, от които стартира всичко
Пъстрите плетки на Ина са цялостен шлагер в групата.
„ Моя братовчедка подари на щерка ми плетени ботушки, които обаче заради увреждането й бяха необятни. Нейните неходещи крачета са тесни, знаете, някак недоразвити, по тази причина и обувки, пантофки постоянно са необятни. Аз не желаех да обидя братовчедката, по тази причина, знаейки от каква прежда са, погледах малко видео уроци по какъв начин се плетат, с цел да схвана правилото, да ги разплета и оплета още веднъж. Оказа се, че доста бързо разбирах метода и също така ужасно ми хареса да оплитам с пръсти. Оплетох отново и отново, за всички у дома, а по-късно се роди групата “, връща се обратно Ина.
Раниците - шлагер в мрежата
Сред най-впечатляващите произведения на Ина са плетените й раници. „ Аз, с изключение на деятелен съм и човек на цветовете. Исках да покажа нещо радостно, цветно, завладяващо. Смесвам всичко и всячески, а джобовете ми, дръзвам да настоявам, са неповторими, постоянно приключени в средата с връзка като на маратонка “, споделя за чудните си творения майсторката, трансформирала с изключение на своя живот, този на хиляди майки на деца с увреждания.
Освен магьосница на плетивата, Ина не се опасява да изрази гражданска позиция от името на майка на дете с увреждания. " Очаквам в Народното събрание да спрат цирковете, тъй като на българите им писна да гледат кой по какъв начин дърпа чергата към себе си. Не разбирам за какво за 30 години народна власт не се появи някой, който да разбере, че в случай че хората са добре платени, добре стимулирани, ще са по-продуктивни, няма да имат интерес да се крият в сивия бранш, ще си заплащат правилно налози, от което пък и пенсии и помощи ще бъдат задоволителни за обикновено битие и най-важното, няма да бягат на открито. Давам простоват образец от своя персонален фокус - рехабилитаторите в България са с категория на труд, приравнен към санитарите в лечебните заведения. Защо? За да бягат в чужбина, а нашите майки да събират дарителски пари и да заплащат хиляди левове за рехабилитация на открито ли? Нима не може тук да се случва, а спонсорираме непознатите медицински практики? Приоритет няма, тъй като аз считам, че всяко нещо е приоритет, поради, че всичко е обвързвано. Добрата стопанска система влачи след себе си и положителни приходи в бюджета, който се разпределя най-после към уязвимите групи - пенсии, хора с увреждания, малцинства. Всичко е обвързвано и нека един да намерения и за хората, с изключение на за себе си, влизайки в Народното събрание, все в миналото ", пожелава Ина.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ