11 трупа под лавина край Мальовица по Коледа - няма друга такава трагедия в световната планинарска история
Няколко дни преди Коледа се навършиха 52 години от нещастието под Мальовица, при която година лавина затрупва 16 алпинисти. 11 от тях умират.
В средата на декември през 1965 година групата от градската школа по алпинизъм в София потегля от връх Малка Мальовица до Злия зъб. Условията са тежки. Има прясно навалял сняг с дебелина 30-40 см., насъбран върху заледена основа, напомня нещастието dir.bg .
Вместо да вървят по долината по зимната маркировка и след това непосредствено да се качат към превала сред Орлето и Мальовица, те потеглят диагонално.
Лавината пада съвсем незабавно. Макар и дребна по мащабите си, от вида „ снежна дъска “ - с размери 57 м. широчина и 79 м. дължина, тя е съдбовна.
Общият размер на снежната маса е 1403 куб.м, които затрупват алпинистите. Най-дълбоко затрупаният е открит на 7 метра дълбочина.
Ето какво споделя един от оживелите в книгата на Спас Малинов " Лавина от мемоари ":
В 6 часа на 16 декември 16 алпинисти тръгнахме от хижата към връх Мальовица. Оттам по ръба през Петлите и Орловец трябваше да стигнем до връх Злия зъб.
Всички, отпред с шефа на Градската школа по алпинизъм Тодор Николов и майсторът на спорта инж. Михаил Угляров, бяха добре готови.
Най-младите бяхме възпитаници, аз – на 18 и половина, и 17-годишният Чавдар Костадинов. Единствената жена в групата бе Мария Тутурилова.
Колоната ни се заизнизва в Мальовишкия циркус и над Еленино езеро. Времето като че ли беше замръзнало в студената ветровита заран. В този миг аз бях четвърти подред в колоната, най-отпред беше Ричо. Когато бях на ъгъла на серпантината, погледнах часовника си – показваше 8.10 часа.
Точно в този момент целият снежен скат, на който бяхме всички, потегли надолу. Снегът падна надолу и се обърна от отсрещния скат, като затрупа доста надълбоко групата. Всичко стана толкоз ненадейно и бързо, че никой нямаше време за никаква реакция.
После ми споделиха, че някой извикал – „ лавина”, само че от вятъра не съм чул нищо. Дори и да бях чул реакцията ми щеше да е същата, не можеш да се направиш нищо. Има големи лавини, които падат повече от 20 минути.
Тази лавина бе едвам 79 м. дълга и 57 м. необятна, обща кубатура сняг – 1403 м. (тези данни са от направеното премерване по-късно от Кирил Петров от ПКСС). Свлече се единствено за десетина секунди, а погуби 11 души.
Няма различен подобен случай в международната планинарска история ".
Трагедията въодушевява Блага Димитрова да напише сюжета за кино лентата „ Лавина”, публикуван и като разказ.
В средата на декември през 1965 година групата от градската школа по алпинизъм в София потегля от връх Малка Мальовица до Злия зъб. Условията са тежки. Има прясно навалял сняг с дебелина 30-40 см., насъбран върху заледена основа, напомня нещастието dir.bg .
Вместо да вървят по долината по зимната маркировка и след това непосредствено да се качат към превала сред Орлето и Мальовица, те потеглят диагонално.
Лавината пада съвсем незабавно. Макар и дребна по мащабите си, от вида „ снежна дъска “ - с размери 57 м. широчина и 79 м. дължина, тя е съдбовна.
Общият размер на снежната маса е 1403 куб.м, които затрупват алпинистите. Най-дълбоко затрупаният е открит на 7 метра дълбочина.
Ето какво споделя един от оживелите в книгата на Спас Малинов " Лавина от мемоари ":
В 6 часа на 16 декември 16 алпинисти тръгнахме от хижата към връх Мальовица. Оттам по ръба през Петлите и Орловец трябваше да стигнем до връх Злия зъб.
Всички, отпред с шефа на Градската школа по алпинизъм Тодор Николов и майсторът на спорта инж. Михаил Угляров, бяха добре готови.
Най-младите бяхме възпитаници, аз – на 18 и половина, и 17-годишният Чавдар Костадинов. Единствената жена в групата бе Мария Тутурилова.
Колоната ни се заизнизва в Мальовишкия циркус и над Еленино езеро. Времето като че ли беше замръзнало в студената ветровита заран. В този миг аз бях четвърти подред в колоната, най-отпред беше Ричо. Когато бях на ъгъла на серпантината, погледнах часовника си – показваше 8.10 часа.
Точно в този момент целият снежен скат, на който бяхме всички, потегли надолу. Снегът падна надолу и се обърна от отсрещния скат, като затрупа доста надълбоко групата. Всичко стана толкоз ненадейно и бързо, че никой нямаше време за никаква реакция.
После ми споделиха, че някой извикал – „ лавина”, само че от вятъра не съм чул нищо. Дори и да бях чул реакцията ми щеше да е същата, не можеш да се направиш нищо. Има големи лавини, които падат повече от 20 минути.
Тази лавина бе едвам 79 м. дълга и 57 м. необятна, обща кубатура сняг – 1403 м. (тези данни са от направеното премерване по-късно от Кирил Петров от ПКСС). Свлече се единствено за десетина секунди, а погуби 11 души.
Няма различен подобен случай в международната планинарска история ".
Трагедията въодушевява Блага Димитрова да напише сюжета за кино лентата „ Лавина”, публикуван и като разказ.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ