Поверия и суеверия, които са характерни само за България
Някои суеверия се срещат в целия свят като да вземем за пример това за черната котка на улицата или за петък 13-ти, само че в случай че чужденец посети България, ще забележи някои странни дейности, жестове и обичаи, които наподобяват необясними в очите на другите. Представяме ви нашето управление за най-често срещаните български поверия, какво значат и от кое място идват.
Монета на улицата не се подминава!
Българите имаме вяра, че в случай че забележим монета на улицата, това си е на шанс и би трябвало наложително да я вземем. Не би трябвало да я подминаваме, защото поверието гласи, че ще страдаме от беднотия или няма да притеглим пари в бъдеще. Това е едно от многото поверия, в което всеки българин има вяра безусловно.
Чукай на дърво да не те чуе Дявола!
Когато приказваме за идни проекти, които с неспокойствие чакаме, суеверието е да чукаме на дърво, с цел да не чуе Дявола. Всъщност никой от нас не мисли, че Дявола се крие в близост, пробвайки се да подслушва проектите ни, само че множеството го вършат по чист табиет, тъй като сме виждали родителите и бабите и дядовците си да го вършат. Понякога хората ще чукат по главите си вместо на дърво, което идва от българската метафора „ дървена глава “, която разказва човек, който е твърдоглав.
Бременна жена, ощипи ме!
Ако се разхождаме на улицата и забележим бременна жена, би трябвало да ощипем ръката на индивида, с който сме. Това се споделя, че носи шанс на ощипания човек.
Вдигни си чантата от пода!
Българските девойки постоянно си припомнят, че не би трябвало да оставят дамските си чанти на пода или ще обеднеят. Както множеството други поверия, произходът и на това е към момента незнаен.
Плюй в пазвата!
Това е може би най-особеното българско поверие и това, което притегля максимален брой стреснати погледи в профил. Освен това е необикновено мъчно да се изясни. Когато някой се е уплашил, само че нищо неприятно не се е случило, той може алегорично да плюе в пазвата си. Смята се, че този акт ги успокоява, само че произходът на жеста наподобява е изгубен във времето.
Червен конец срещу уроки
Връзваме си червени кончета на китките, с цел да се предпазим от „ неприятните очи “. Ако се загледаме в китките на хората към нас, ще видим, че много от тях имат червени влакна, вързани към тях, изключително деца, бебета и бременни дами. Смята се, че аленият конец защищава най-уязвимите хора от „ неприятни очи “, т.е. неприятните мисли на завистливи хора. Важно изискване е индивидът, който връзва нишката, да обича абсолютно носителя, тъй че това постоянно е майката.
Много добре, не е на добре!
Когато обсъждаме предишното, сегашното и бъдещето на България, едно от най-разпространените пояснения за какво не е толкоз проспериращо, колкото може да бъде, че българите сме песимисти и имаме вяра, че прекомерно многото положително може да докара до неприятни неща. Това най-добре се подразбира в поговорката „ Много добре, не е на добре! “, която се споделя, когато в нечий живот се случват единствено хубави неща.