Океани, по-големи от Световния: Къде има морета и реки в Слънчевата система
Някои спътници на Юпитер и Сатурн са толкоз богати на вода, че тя образува там цели морета. На повърхността на Титан в каналите се леят течни въглеводороди, а най-големият контейнер с течност надвишава по повърхност Каспийско море.
Да се срещнем с извънземните океани, в които хипотетично може да съществува живот, а в някои даже можете да плувате.
През 2021 година съветски учени са разкрили големи ресурси от вода на Марс, само че те съществуват под формата на лед. Като цяло търсенето на течна вода на Марс е една от основните задания на откривателите на тази планета, защото точно с водата се свързва пригодността на планетата за живот. Сега учените стигат до извода, че единствено дребни солени, бързо пресъхващи ручеи може да текат по повърхността на Марс, а езерата би трябвало да се търсят под повърхността.
Водата на Марс е затворена в клопки
Междувременно в Слънчевата система има тела, върху които бликат гейзери и съществуват цели морета, само че те са ситуирани по-далеч от Слънцето, в сравнение с е Марс - зад астероидния пояс. Съществуването на някои от тези морета е известно сигурно и учените имат даже приблизителни данни за изискванията в тях.
Различни способи за затопляне
На пръв взор това наподобява необичайно: в случай че даже Марс е прекомерно леден за реките, тогава за какво неземните морета са още по-далеч от Слънцето? Факт е, че слънчевата светлина не е единственият вероятен източник на топлота за планета или сателит. Ако в ядрото на небесно тяло има огромен брой радиоактивни изотопи, те ще обезпечат натоварен топлинен поток от центъра към повърхността. Това се случва и на Земята, където през нейната повърхнина минава поток от 47 теравата, а 70 % от топлинните загуби на ядрото се възвръщат заради радиоактивния разпад на уран, торий и калий-40.
В допълнение към радиогенното нагряване източник на топлота могат да бъдат приливните сили. Гравитацията понижава съразмерно на квадрата на дистанцията от тялото и по тази причина влияе с друга мощ върху близката и далечната страна на спътниците, което ги кара да се разтягат под действието на приливните сили. Ако спътникът се върти не по кръгова, а по елиптична орбита в приливна хватка, то съгласно придвижването по нея приливните сили непрекъснато се трансформират, което предизвиква дисторция на тялото. При деформацията поражда търкане, което създава топлота.
И най-после, моретата може да се състоят освен от вода. Метанът и етанът остават течни до -182 градуса, амонякът - до -77. В горещите светове, въпреки това, океан от сярна киселина може да оцелее при температури над 300 градуса, само че образци за такива планети към този момент не са известни на астрономите.
Къде можете да поплувате Как ще реагира светът на откриването на извънземен живот?
Националната организация по аеронавтика и проучване на галактическото пространство (НАСА) е набрала 24-ма теолози за присъединяване в програмата на...
Прочети повече
Най-известният извънземен океан се намира на Европа - сателит на Юпитер. Размерът на Европа е съвсем като Луната, само че един и половина пъти по-лек от нея. Повърхността на този сателит се състои от лед, под който има океан от течна вода. Това е по този начин, тъй като както радиогенното, по този начин и приливното нагряване работят на тялото от вътрешната страна, а в тази ситуация на Европа второто доста превъзхожда първото. Струва си да се означи, че приливното нагряване на Европа е допустимо единствено с помощта на Йо и Ганимед - други спътници на Юпитер. Европа се намира в орбитален резонанс с тях, т.е. прави един оборот за два оборота на Йо и един оборот за Ганимед. Без това разходът на сила за приливните сили последователно би окръглил орбитата и деформациите на Европа ще престанат.
Снимка: NASA/JPL-Caltech/SETI Institute
Вътрешният океан на Европа може да доближава дълбочина от 100 километра и да превъзхожда два пъти по размер Световния океан на Земята.
Ако пластът лед се съпостави със земната кора, тогава водата под него ще бъде аналог на земната магма. Тази ледена кора плава върху водата, като от време на време образува пукнатини и разломи, които са ясно забележими от орбита, и за 12 хиляди години ледът прави цялостен оборот към недрата на Европа. Под океана се намира тога от скали, а в самия център - железно ядро.
Учените спорят за дебелината на ледената кора на Европа: съгласно разнообразни модели тя може да бъде от 30 километра до няколко хиляди метра. Въпреки това, с цел да се изследва водата, въобще не е належащо да се пробива повърхността - благодарение на телескопа „ Хъбъл “ астрономите са открили, че от Европа бликат гейзери на височина стотици километри. Наистина към момента не е ясно дали бликат непосредствено от океана. По-подробно ще бъде допустимо да се разбере благодарение на апарата Europa Clipper на NASA, който се чака да започва през 2024 година
Япония събира астронавти за полет до Луната
Японският министър председател Фумио Кишида е обявил, че страната ще изпрати свои астронавти на Луната като част от по-широка стратегия за сътру...
Прочети повече
Големи гейзери бликат и от Енцелад - сателит на друга планета колос: Сатурн. Те също доближават до стотици километри височина и се виждат добре на фотоси от апарата Cassini.
По градеж Енцелад наподобява на Европа: той също се състои от ледена кора, пласт течна вода и каменно ядро, само че радиусът на този сателит е единствено 250 километра. Но дебелината на леда на Енцелад в региона на Южния полюс е единствено два километра, а на дъното на океана с дълбочина над 30 километра бликат горещи извори. Освен това, съгласно проучване от 2021 година, световните течения на този океан би трябвало да придвижват топлота от дълбините към повърхността и от полюсите към екватора.
Именно доказаната хидротермална интензивност прави Енцелад толкоз забавен за екзобиолозите. В струите на неговите гейзери учените са разкрили обилни количества водород и метан, които би трябвало да се образуват в горещите източници.
Подобни хидротермални реакции са сходни на тези, които са протичали в античните океани на Земята и са станали източник на сила за първите организми.
При колонизиране на Марс хората евентуално ще стартират да се ядат взаимно
Експерти считат, че в случай че по време на колонизацията на Космоса или Марс хората не съумеят да обезпечат задоволително годишна продукция за храна, няма да...
Прочети повече
В гейзерите са открити и огромни органични молекули, по-специално фрагменти от бензол. Апаратурата на Cassini обаче не е предопределена за търсене на живот и не може да съобщи информация на астробиолозите, задоволителна за уверени заключения.
Ниската гравитация на Енцелад, която е 80 пъти по-слаба от земната, евентуално ще улесни проучвателен апарати да се гмуркат в неговия океан, защото налягането на дъното му е еквивалентно на налягането на дълбочина от 500 метра в земните морета. Засега обаче учените разискват единствено концепциите на сходни задачи.
И къде плуването е невъзможно
Съвсем разнообразни морета се намират на Титан – различен сателит на Сатурн. Титан доближава 5 хиляди километра в диаметър и има плътна, непрозрачна атмосфера от азот, чието незадълбочено налягане е 1,5 атмосфери. За разлика от Европа и Енцелад, течните водоеми на Титан са ситуирани на повърхността, само че са формирани от етан, метан и пропан. Тъй като на този сателит е доста студено (приблизително -180°), на повърхността му не може да има течна вода макар подобаващото атмосферно налягане.
Повърхността на Титан не се вижда от орбита в оптичния диапазон, само че на радарни фотоси се виждат разпознаваеми за жителите на Земята брегови линии.
Космически сираци: Скитащите планети опасност ли са за Земята?
Група астрономи, употребявайки данни от няколко телескопа на Европейската южна обсерватория (ESO) и други принадлежности, откриха минимум...
Прочети повече
Морето Кракен, най-големия контейнер с течност на този сателит, доближава дължина 1000 километра и превъзхожда Каспийско море по повърхност.
Освен морета на Титан има и канали от течащи течни въглеводороди с дължина стотици километри. Учените от НАСА считат, че както и в земните реки, там могат да се образуват бързеи, „ водовъртежи “ и „ водопади “. Но за жалост не може да се плува в моретата и каналите на Титан, или най-малко не без специфичен костюм. В течен етан човек има негативна плаваемост. Отрицателната плаваемост поражда, когато даден обект е по-плътен от течността, която измества. Обектът ще потъне, тъй като тежестта му е по-голямо от плаващата мощ. А температурата от към -170 ° ще докара до мигновена гибел.
През 2005 година сондата Huygens кацнала на Титан и видяла заоблено " камъче " на земята, напомнящо влажен пясък. Повърхността изглеждала по този начин, като че ли е била изложена на течност за дълго време, само че самата течност не се виждала. Вероятно в зоната на кацане, на екватора, водните тела могат да съществуват единствено след редки метанови дъждове.
През 2027 година НАСА възнамерява да изпрати на Титан апарата Dragonfly, осемроторен мултикоптер, захранван от радиоизотопен източник на сила. Има обаче и други хрумвания за проучване на този сателит – благодарение на самостоятелни лодки или даже „ самолетоносачи “, носещи рой от дребни дронове.
Как са се образували Земята и Марс – описват метеоритите
Изследователи са се убедили, че Земята и Марс са се формирали от сливането на планетарни ембриони и планетезимали, а не от тънък прахуляк. За...
Прочети повече
Потенциално течни океани може да съществуват и навътре в Ганимед, Тритон - спътника на Нептун, както и на Плутон и Харон, само че информацията за тях не може да се съпоставя с данните за Европа, Енцелад и Титан във връзка с цялост и меродавност.
Има ли там живот?
Основният източник на сила за живота на Земята е Слънцето. Растенията, бактериите и археите благодарение на фотосинтеза преобразуват светлината в сила, която по-късно се употребява от други организми. Тъй като в тази ситуация с Европа и Титан водата е под дебела ледена кора, в нея не може да се реализира фотосинтеза.
Но с изключение на фотосинтезата има и различен източник на сила - хемосинтеза. Някои хемосинтезиращи бактерии живеят в океана на огромна дълбочина, където светлината не прониква, само че където се отделя сероводород от земната кора. Големи популации от живи същества могат да се поддържат от хемосинтезиращи бактерии и археи в бели и черни пушачи, метанови хидратти и изолирани подземни водни пещери. Според данни от дълбоководни сондажи богат микробен живот съществува на дълбочини от към 1600 метра под морското дъно, където разнообразни термофилни архебактерии живеят при температури над 60 градуса. Освен това хемосинтезата най-вероятно е била първият източник на сила за земния живот и организмите са се научили на фотосинтеза в процеса на еволюция.
Що се отнася до живота в етан-метановите морета на Титан, учените нямат за това никакви данни. Астробиолозите разискват опцията за битие на различна биохимия, където ролята на разтворител вместо вода играят течните въглеводороди, само че за момента няма удостоверение на сходни хипотези.
Още от КОСМОС:
Да се срещнем с извънземните океани, в които хипотетично може да съществува живот, а в някои даже можете да плувате.
През 2021 година съветски учени са разкрили големи ресурси от вода на Марс, само че те съществуват под формата на лед. Като цяло търсенето на течна вода на Марс е една от основните задания на откривателите на тази планета, защото точно с водата се свързва пригодността на планетата за живот. Сега учените стигат до извода, че единствено дребни солени, бързо пресъхващи ручеи може да текат по повърхността на Марс, а езерата би трябвало да се търсят под повърхността.
Водата на Марс е затворена в клопки
Междувременно в Слънчевата система има тела, върху които бликат гейзери и съществуват цели морета, само че те са ситуирани по-далеч от Слънцето, в сравнение с е Марс - зад астероидния пояс. Съществуването на някои от тези морета е известно сигурно и учените имат даже приблизителни данни за изискванията в тях.
Различни способи за затопляне
На пръв взор това наподобява необичайно: в случай че даже Марс е прекомерно леден за реките, тогава за какво неземните морета са още по-далеч от Слънцето? Факт е, че слънчевата светлина не е единственият вероятен източник на топлота за планета или сателит. Ако в ядрото на небесно тяло има огромен брой радиоактивни изотопи, те ще обезпечат натоварен топлинен поток от центъра към повърхността. Това се случва и на Земята, където през нейната повърхнина минава поток от 47 теравата, а 70 % от топлинните загуби на ядрото се възвръщат заради радиоактивния разпад на уран, торий и калий-40.
В допълнение към радиогенното нагряване източник на топлота могат да бъдат приливните сили. Гравитацията понижава съразмерно на квадрата на дистанцията от тялото и по тази причина влияе с друга мощ върху близката и далечната страна на спътниците, което ги кара да се разтягат под действието на приливните сили. Ако спътникът се върти не по кръгова, а по елиптична орбита в приливна хватка, то съгласно придвижването по нея приливните сили непрекъснато се трансформират, което предизвиква дисторция на тялото. При деформацията поражда търкане, което създава топлота.
И най-после, моретата може да се състоят освен от вода. Метанът и етанът остават течни до -182 градуса, амонякът - до -77. В горещите светове, въпреки това, океан от сярна киселина може да оцелее при температури над 300 градуса, само че образци за такива планети към този момент не са известни на астрономите.
Къде можете да поплувате Как ще реагира светът на откриването на извънземен живот?
Националната организация по аеронавтика и проучване на галактическото пространство (НАСА) е набрала 24-ма теолози за присъединяване в програмата на...
Прочети повече
Най-известният извънземен океан се намира на Европа - сателит на Юпитер. Размерът на Европа е съвсем като Луната, само че един и половина пъти по-лек от нея. Повърхността на този сателит се състои от лед, под който има океан от течна вода. Това е по този начин, тъй като както радиогенното, по този начин и приливното нагряване работят на тялото от вътрешната страна, а в тази ситуация на Европа второто доста превъзхожда първото. Струва си да се означи, че приливното нагряване на Европа е допустимо единствено с помощта на Йо и Ганимед - други спътници на Юпитер. Европа се намира в орбитален резонанс с тях, т.е. прави един оборот за два оборота на Йо и един оборот за Ганимед. Без това разходът на сила за приливните сили последователно би окръглил орбитата и деформациите на Европа ще престанат.
Снимка: NASA/JPL-Caltech/SETI Institute
Вътрешният океан на Европа може да доближава дълбочина от 100 километра и да превъзхожда два пъти по размер Световния океан на Земята.
Ако пластът лед се съпостави със земната кора, тогава водата под него ще бъде аналог на земната магма. Тази ледена кора плава върху водата, като от време на време образува пукнатини и разломи, които са ясно забележими от орбита, и за 12 хиляди години ледът прави цялостен оборот към недрата на Европа. Под океана се намира тога от скали, а в самия център - железно ядро.
Учените спорят за дебелината на ледената кора на Европа: съгласно разнообразни модели тя може да бъде от 30 километра до няколко хиляди метра. Въпреки това, с цел да се изследва водата, въобще не е належащо да се пробива повърхността - благодарение на телескопа „ Хъбъл “ астрономите са открили, че от Европа бликат гейзери на височина стотици километри. Наистина към момента не е ясно дали бликат непосредствено от океана. По-подробно ще бъде допустимо да се разбере благодарение на апарата Europa Clipper на NASA, който се чака да започва през 2024 година
Япония събира астронавти за полет до Луната
Японският министър председател Фумио Кишида е обявил, че страната ще изпрати свои астронавти на Луната като част от по-широка стратегия за сътру...
Прочети повече
Големи гейзери бликат и от Енцелад - сателит на друга планета колос: Сатурн. Те също доближават до стотици километри височина и се виждат добре на фотоси от апарата Cassini.
По градеж Енцелад наподобява на Европа: той също се състои от ледена кора, пласт течна вода и каменно ядро, само че радиусът на този сателит е единствено 250 километра. Но дебелината на леда на Енцелад в региона на Южния полюс е единствено два километра, а на дъното на океана с дълбочина над 30 километра бликат горещи извори. Освен това, съгласно проучване от 2021 година, световните течения на този океан би трябвало да придвижват топлота от дълбините към повърхността и от полюсите към екватора.
Именно доказаната хидротермална интензивност прави Енцелад толкоз забавен за екзобиолозите. В струите на неговите гейзери учените са разкрили обилни количества водород и метан, които би трябвало да се образуват в горещите източници.
Подобни хидротермални реакции са сходни на тези, които са протичали в античните океани на Земята и са станали източник на сила за първите организми.
При колонизиране на Марс хората евентуално ще стартират да се ядат взаимно
Експерти считат, че в случай че по време на колонизацията на Космоса или Марс хората не съумеят да обезпечат задоволително годишна продукция за храна, няма да...
Прочети повече
В гейзерите са открити и огромни органични молекули, по-специално фрагменти от бензол. Апаратурата на Cassini обаче не е предопределена за търсене на живот и не може да съобщи информация на астробиолозите, задоволителна за уверени заключения.
Ниската гравитация на Енцелад, която е 80 пъти по-слаба от земната, евентуално ще улесни проучвателен апарати да се гмуркат в неговия океан, защото налягането на дъното му е еквивалентно на налягането на дълбочина от 500 метра в земните морета. Засега обаче учените разискват единствено концепциите на сходни задачи.
И къде плуването е невъзможно
Съвсем разнообразни морета се намират на Титан – различен сателит на Сатурн. Титан доближава 5 хиляди километра в диаметър и има плътна, непрозрачна атмосфера от азот, чието незадълбочено налягане е 1,5 атмосфери. За разлика от Европа и Енцелад, течните водоеми на Титан са ситуирани на повърхността, само че са формирани от етан, метан и пропан. Тъй като на този сателит е доста студено (приблизително -180°), на повърхността му не може да има течна вода макар подобаващото атмосферно налягане.
Повърхността на Титан не се вижда от орбита в оптичния диапазон, само че на радарни фотоси се виждат разпознаваеми за жителите на Земята брегови линии.
Космически сираци: Скитащите планети опасност ли са за Земята?
Група астрономи, употребявайки данни от няколко телескопа на Европейската южна обсерватория (ESO) и други принадлежности, откриха минимум...
Прочети повече
Морето Кракен, най-големия контейнер с течност на този сателит, доближава дължина 1000 километра и превъзхожда Каспийско море по повърхност.
Освен морета на Титан има и канали от течащи течни въглеводороди с дължина стотици километри. Учените от НАСА считат, че както и в земните реки, там могат да се образуват бързеи, „ водовъртежи “ и „ водопади “. Но за жалост не може да се плува в моретата и каналите на Титан, или най-малко не без специфичен костюм. В течен етан човек има негативна плаваемост. Отрицателната плаваемост поражда, когато даден обект е по-плътен от течността, която измества. Обектът ще потъне, тъй като тежестта му е по-голямо от плаващата мощ. А температурата от към -170 ° ще докара до мигновена гибел.
През 2005 година сондата Huygens кацнала на Титан и видяла заоблено " камъче " на земята, напомнящо влажен пясък. Повърхността изглеждала по този начин, като че ли е била изложена на течност за дълго време, само че самата течност не се виждала. Вероятно в зоната на кацане, на екватора, водните тела могат да съществуват единствено след редки метанови дъждове.
През 2027 година НАСА възнамерява да изпрати на Титан апарата Dragonfly, осемроторен мултикоптер, захранван от радиоизотопен източник на сила. Има обаче и други хрумвания за проучване на този сателит – благодарение на самостоятелни лодки или даже „ самолетоносачи “, носещи рой от дребни дронове.
Как са се образували Земята и Марс – описват метеоритите
Изследователи са се убедили, че Земята и Марс са се формирали от сливането на планетарни ембриони и планетезимали, а не от тънък прахуляк. За...
Прочети повече
Потенциално течни океани може да съществуват и навътре в Ганимед, Тритон - спътника на Нептун, както и на Плутон и Харон, само че информацията за тях не може да се съпоставя с данните за Европа, Енцелад и Титан във връзка с цялост и меродавност.
Има ли там живот?
Основният източник на сила за живота на Земята е Слънцето. Растенията, бактериите и археите благодарение на фотосинтеза преобразуват светлината в сила, която по-късно се употребява от други организми. Тъй като в тази ситуация с Европа и Титан водата е под дебела ледена кора, в нея не може да се реализира фотосинтеза.
Но с изключение на фотосинтезата има и различен източник на сила - хемосинтеза. Някои хемосинтезиращи бактерии живеят в океана на огромна дълбочина, където светлината не прониква, само че където се отделя сероводород от земната кора. Големи популации от живи същества могат да се поддържат от хемосинтезиращи бактерии и археи в бели и черни пушачи, метанови хидратти и изолирани подземни водни пещери. Според данни от дълбоководни сондажи богат микробен живот съществува на дълбочини от към 1600 метра под морското дъно, където разнообразни термофилни архебактерии живеят при температури над 60 градуса. Освен това хемосинтезата най-вероятно е била първият източник на сила за земния живот и организмите са се научили на фотосинтеза в процеса на еволюция.
Що се отнася до живота в етан-метановите морета на Титан, учените нямат за това никакви данни. Астробиолозите разискват опцията за битие на различна биохимия, където ролята на разтворител вместо вода играят течните въглеводороди, само че за момента няма удостоверение на сходни хипотези.
Още от КОСМОС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ