Някои хора преживяват дълбоко емоционални периоди, когато силно им е

Някои хора претърпяват надълбоко прочувствени интервали, когато мощно им е липсвала обич

Каквото и да си приказваме, човек има най-голяма потребност от обич. Независимо в кой стадий от живота си се намираме, постоянно се нуждаем от внимание, грижа, протекция, съпричастност и любов, написа „ “.

Някои хора претърпяват надълбоко прочувствени интервали, когато мощно им е липсвала обич. Тези интервали нормално не се не помнят. Дали това се е случило в детството, или на по-късен стадий, само че това постоянно дава отражение на по-нататъшния житейски път.

Липсата на обич, чувството да си подценен и нищожен водят до проблеми в общуването с другите и неспособност да се изградят връзки на по-дълбоко равнище.

Това се случва, тъй като им е доста мъчно да излязат от оня интервал в живота си, когато са били най-уязвими и безпомощни. Това неизбежно се отразява и върху умеенето на тези хора да основат интимна връзка. Обикновено те са пасивните, хората с ниско самочувствие, постоянно подценяващите се, което неизбежно се отразява и на отношението на колегата към тях.

Хората, които са били прочувствено отхвърлени или уязвени, най-често се срещат с проблеми като:

* боязън от неуспех – в случай че непрекъснато са ви подценявали като дете, напълно обикновено е да развиете комплекси за непълноценност и да се съмнявате в способността си да се справите с която и да е задача, да вземете независимо решение;

* проблем с доверието – отхвърлените, необичаните, подценяваните мъчно изпитват доверие към различен човек. Те са привикнали да бъдат на назад във времето, по тази причина не могат да се доверят истински;

* мъчно преодоляват зависимостта си от различен човек – прочувствено отхвърлените нямат самочувствие на зрели хора, които решително вървят по собствен път. Обикновено такива хора търсят по-силен сътрудник, на който да се уповават; в другарството са пасивни и рядко стават водачи или душата на компанията. Имат потребност да търсят закрилата и опората, която им е липсвала в ранните години.

Разбира се, всеки човек е самостоятелен, душeвността е друга – хора с идентични прекарвания имат напълно друг път на съзряване и израстване. Но въпреки всичко е значимо да осъзнаем, когато имаме проблем, с цел да можем да работим върху него, да се надигнем против страховете си и да ги победим, с цел да живеем пълноценно.