Жени показват с таен знак, че са жертва на насилие
Някои ги назовават „ ангелите на мотори “ поради логото, което са си избрали, а и тъй като, когато времето разрешава, това е пожеланият им метод за напредване. А са ангели, тъй като са съпричастни към всяка акция, обвързвана с проблемите на дамите. Официално като регистрация или в обществените мрежи, можете да ги откриете като Сдружение Жените мотористи “Lady Bikers MPowered “.
След София, тази седмица Пловдив стана вторият град, в който дамите на мотори повеждат своята целогодишна акция против домашното принуждение над дами. Нарекли са я „ До теб сме! “, с цел да знаят жертвите, че не са сами и постоянно могат да се извърнат към тях за съвет и поддръжка. За акцията си те събраха адвокати, лекари, психолози, дами които са били жертва на принуждение вкъщи, само че са намерили храброст да потърсят помощ, стъпили са на краката си и са траяли напред. Тайничко на срещата присъстваше и жена, която сега е подложена на тормоз, само че намерила храброст да пристигна. Други следиха сбирката посредством ZOOM.
„ Заедно сме от три години. Освен че споделяме възприятието за независимост, когато сме на моторите, от съществуването си ние се включваме интензивно в акциите против рак на гърдата, с която оказваме помощ да се обезпечат безвъзмездни прегледи на заболели дами, приказваме за разпоредбите на придвижване по пътищата за феновете на мотори, участваме в акцията „ Съхрани българското… Всички са с идеална цел “, споделя организаторката на сдружението Мария Маринова.
Темата за насилието над дами прегърнали незабавно.
„ Ние не сме за еднократни акции - на 25 октомври се отбелязва Международният ден против насилието над дами и след това – безмълвие една година. Не желаеме да означаваме само черна статистика – какво, къде се е случило и по какъв начин се е случило. Нашата цел е да покажем, че тези дами не са статистика. Всяка от тях е обособена орис и има потребност от поддръжка, по тази причина главната ни цел е да сме потребни “, безапелационни са дамите от сдружението.
Една от главните им цели е да създадат известен знакът „ Ръцете приказват “, основан през 2020 година в Канада.
Ако видите, че жена от вашата компания, на улицата или в наличието на мъжа си, прави знак с изпънати четири пръста, а палецът е в дланта, които след това събира в пестник, би трябвало да знаете, че тя не прави извършения за оживление на ръката си. Не успокоява и нервите си. Това е скришен знак, прочут към този момент в доста страни в Европа, че дамата дискретно ви осведоми, че върху нея се ползва принуждение, само че не може да приказва. Това може да се случи на улицата, в кафене, когато сте на посетители - на всички места. И е повече от информация – това е зов за помощ, че дамата против вас се усеща застрашена от колегата си, само че не може да го изрече устно.
Дамите на мотори показаха лист с най-важните препоръки какво би трябвало да вършиме, когато сте в рискова обстановка.
„ Първо – стойте надалеч от кухнята, където има предмети, които да се трансфорат в оръжия. Избягвайте тесните пространства като бани, коридори, сервизни пространства, от които мъчно можете да избягате, тъй като сте по-слаби и приклещени в тясно пространство по-трудно ще се измъкнете. Опитайте да стигнете до прозорец, с цел да можете да извикате за помощ. Телефонът в множеството случаи не е добра алтернатива – няма гаранция, че насреща ще ви вдигнат бързо, а и до момента в който обясните защо става въпрос, може към този момент да е късно, а насилникът ще се ядоса повече и ще стане по-агресивен “, поучават дамите на мотори, някои от които са самите са ставали жертва на принуждение.
Потърсете помощ от съседи или другари, само че не такива, с които мъжът ви си пие ракията, или имат общи ползи. Често насилникът вкъщи, на открито е омайник, който наподобява доста занимателен, готин, почтен и те не могат да позволен, че обвиняванията към него са действителни и по-скоро не имат вяра на дамата, която е мълчала дълго и не е споделяла действителната среда в която живее. От боязън. И от позор.
„ Нашето общество е нетолерантно. Подгответе се, че ще са малко хората, които ще се намесят и ще вземат страна. Ще чуват писъците ви, само че ще мълчат. Няма да вземат страна, въпреки да са наясно защо става въпрос. Общите другари също постоянно избират да остават настрани “, споделя психоложката Елена Атанасова, която от години работи с жертви на домашно принуждение.
Най-важното обаче е жертвите да не мълчат и да са сигурни, че желаят да прекратят съжителството с колегата си. Добре е авансово да приказват с юрист, с другар, където последователно да изнесат най-необходимите си неща, да имат някакви пари и да вземат децата, в случай че са малолетни. Децата постоянно са мотив майката да се върне поради тях и животът й още веднъж да се трансформира в пъкъл. Полицията също би трябвало да бъде известена.
„ Въпреки, че местата, където се нанасят ударите, постоянно стартират да посиняват по-късно, даже след ден – два, незабавно би трябвало насилието да бъде записано в „ Съдебна медицина “, откъдето да се вземе епикриза. Задължително е, когато местата посинеят, да се създадат фотоси “, поучава адв. Мариана Каварджикова. Напълно задоволително е жертвата да разгласи къде е удряна и да опише какво се е случило. Дори, в случай че сте подложени на душевен тормоз, това се приема за принуждение. В закона психическото принуждение е включено като акт на домашно принуждение, само че хората не го знаят, споделя адвокатката и добавя, че е наложително след раздялата да се потърси помощ от психолог.
Когато си сплескан душевен стартират да боледува и тялото.Понякога насилието продължава с години, добавя психоложката Елена Атанасова, която прави психически профили на насилника и жертвата.
„ Насилниците са извънредно страхливи, само че дамите не го осъзнават и се боят от тях. Насилникът подушва страха. Това е задачата му – да смачка жертвата и да я накара да се опасява.Той е добър манипулатор и едно от главните му оръжия е вменяване на виновност – тя си го търси, тя го предизвика … тъй като бягството да признаеш, че грешиш, е да вмениш виновност. Той не може да господства другаде с изключение на вкъщи, където е постоянно неудовлетворен и по този метод оправдава личното си държание. Това са комплексари, които като не знаят по какъв начин да постъпят, се пробват да господстват. Иска им се да са значими, значими – хора, които имат проблеми с одобряването. После се разкайват и постоянно това е откровено, само че не могат да управляват гнева си. Затова желая да се чуе – девойки, не се опасявайте. Говорете без значение дали става въпрос за психическо, прочувствено, полово или физическо принуждение. Емоционалното принуждение е най-страшно. То е напряко злокобно “, споделя Елена Атанасова.
В миг на афект насилникът постоянно се усеща безпомощен и не демонстрира експанзията си целеустремено.
„ Целенасоченият метод е при егоцентриците. Има така наречен „ тъмна триада на любовта “ – егоизъм – егоцентризъм - макиавелизъм. Ако той е тъкмо този профил, те са неповторимо изкусни да вменяват виновност, да изтезават, да манипулират. Те по-рядко се занимават с физическо принуждение, само че изпитват наслаждение от това, което се случва. Когато се прибави и физическото принуждение се стига до психопатия. Това е висшият пилотаж при насилието. Комплексар и егоцентрик в доста случаи е припокриване “, обрисува профилът на насилника психоложката.
За дамите, които се трансформират в жертви Елена Атанасова споделя, че огромният им проблем е, че в доста случаи се пробват да завоюват вниманието и признанието на колегата –насилник.
„ В големия % това са дами с психотравма – „ ще върша всичко, както го искаш, с цел да ме харесаш “. Тези, които работят пък се опасяват да си признаят. По- интелигентните и с позиции в обществото не отреагират първо от боязън и след това, с цел да не се злепоставят, тъй като имат кариера. Срамуват се по какъв начин ще наподобяват в очите на другите и да признаят, че в чисто житейски проект това е неуспех за самите тях. Други пък търпят, тъй като са сложени във финансова взаимозависимост, а имат и деца. При трети е натрапен „ стокхолмският синдром “ – привързват се към насилника и постоянно се връщат при него, тъй като го обичат и се надяват, че нещата ще се трансформират. Насилникът обаче остава принудител, без значение с какъв брой дами е живял или какъв брой връзки е имал. Това е модел на държание “, споделя психоложката.
Когато са измъчвани, множеството дами търпят, тъй като не виждат излаз. Те обаче би трябвало да знаят, че има места за поддръжка и работещ закон, само че липсва задоволително информация и публичност на казуса, единомислещи са психолози и адвокати. Работещ вид, дамите да са осведомени къде могат да получат помощ, е значимите за тях телефони на организации и експерти да бъдат изписани на билбордове, рейсове и основни места. Хора, притежатели на здания, също биха могли да ги слагат върху тях. Изключително значимо е знакът за помощ „ Ръцете приказват “ също да се разпространява, единомислещи бяха участниците в акцията „ До теб сме! “ Защото тези ръце не просто приказват. Те молят. За помощ.
След София, тази седмица Пловдив стана вторият град, в който дамите на мотори повеждат своята целогодишна акция против домашното принуждение над дами. Нарекли са я „ До теб сме! “, с цел да знаят жертвите, че не са сами и постоянно могат да се извърнат към тях за съвет и поддръжка. За акцията си те събраха адвокати, лекари, психолози, дами които са били жертва на принуждение вкъщи, само че са намерили храброст да потърсят помощ, стъпили са на краката си и са траяли напред. Тайничко на срещата присъстваше и жена, която сега е подложена на тормоз, само че намерила храброст да пристигна. Други следиха сбирката посредством ZOOM.
„ Заедно сме от три години. Освен че споделяме възприятието за независимост, когато сме на моторите, от съществуването си ние се включваме интензивно в акциите против рак на гърдата, с която оказваме помощ да се обезпечат безвъзмездни прегледи на заболели дами, приказваме за разпоредбите на придвижване по пътищата за феновете на мотори, участваме в акцията „ Съхрани българското… Всички са с идеална цел “, споделя организаторката на сдружението Мария Маринова.
Темата за насилието над дами прегърнали незабавно.
„ Ние не сме за еднократни акции - на 25 октомври се отбелязва Международният ден против насилието над дами и след това – безмълвие една година. Не желаеме да означаваме само черна статистика – какво, къде се е случило и по какъв начин се е случило. Нашата цел е да покажем, че тези дами не са статистика. Всяка от тях е обособена орис и има потребност от поддръжка, по тази причина главната ни цел е да сме потребни “, безапелационни са дамите от сдружението.
Една от главните им цели е да създадат известен знакът „ Ръцете приказват “, основан през 2020 година в Канада.
Ако видите, че жена от вашата компания, на улицата или в наличието на мъжа си, прави знак с изпънати четири пръста, а палецът е в дланта, които след това събира в пестник, би трябвало да знаете, че тя не прави извършения за оживление на ръката си. Не успокоява и нервите си. Това е скришен знак, прочут към този момент в доста страни в Европа, че дамата дискретно ви осведоми, че върху нея се ползва принуждение, само че не може да приказва. Това може да се случи на улицата, в кафене, когато сте на посетители - на всички места. И е повече от информация – това е зов за помощ, че дамата против вас се усеща застрашена от колегата си, само че не може да го изрече устно.
Дамите на мотори показаха лист с най-важните препоръки какво би трябвало да вършиме, когато сте в рискова обстановка.
„ Първо – стойте надалеч от кухнята, където има предмети, които да се трансфорат в оръжия. Избягвайте тесните пространства като бани, коридори, сервизни пространства, от които мъчно можете да избягате, тъй като сте по-слаби и приклещени в тясно пространство по-трудно ще се измъкнете. Опитайте да стигнете до прозорец, с цел да можете да извикате за помощ. Телефонът в множеството случаи не е добра алтернатива – няма гаранция, че насреща ще ви вдигнат бързо, а и до момента в който обясните защо става въпрос, може към този момент да е късно, а насилникът ще се ядоса повече и ще стане по-агресивен “, поучават дамите на мотори, някои от които са самите са ставали жертва на принуждение.
Потърсете помощ от съседи или другари, само че не такива, с които мъжът ви си пие ракията, или имат общи ползи. Често насилникът вкъщи, на открито е омайник, който наподобява доста занимателен, готин, почтен и те не могат да позволен, че обвиняванията към него са действителни и по-скоро не имат вяра на дамата, която е мълчала дълго и не е споделяла действителната среда в която живее. От боязън. И от позор.
„ Нашето общество е нетолерантно. Подгответе се, че ще са малко хората, които ще се намесят и ще вземат страна. Ще чуват писъците ви, само че ще мълчат. Няма да вземат страна, въпреки да са наясно защо става въпрос. Общите другари също постоянно избират да остават настрани “, споделя психоложката Елена Атанасова, която от години работи с жертви на домашно принуждение.
Най-важното обаче е жертвите да не мълчат и да са сигурни, че желаят да прекратят съжителството с колегата си. Добре е авансово да приказват с юрист, с другар, където последователно да изнесат най-необходимите си неща, да имат някакви пари и да вземат децата, в случай че са малолетни. Децата постоянно са мотив майката да се върне поради тях и животът й още веднъж да се трансформира в пъкъл. Полицията също би трябвало да бъде известена.
„ Въпреки, че местата, където се нанасят ударите, постоянно стартират да посиняват по-късно, даже след ден – два, незабавно би трябвало насилието да бъде записано в „ Съдебна медицина “, откъдето да се вземе епикриза. Задължително е, когато местата посинеят, да се създадат фотоси “, поучава адв. Мариана Каварджикова. Напълно задоволително е жертвата да разгласи къде е удряна и да опише какво се е случило. Дори, в случай че сте подложени на душевен тормоз, това се приема за принуждение. В закона психическото принуждение е включено като акт на домашно принуждение, само че хората не го знаят, споделя адвокатката и добавя, че е наложително след раздялата да се потърси помощ от психолог.
Когато си сплескан душевен стартират да боледува и тялото.Понякога насилието продължава с години, добавя психоложката Елена Атанасова, която прави психически профили на насилника и жертвата.
„ Насилниците са извънредно страхливи, само че дамите не го осъзнават и се боят от тях. Насилникът подушва страха. Това е задачата му – да смачка жертвата и да я накара да се опасява.Той е добър манипулатор и едно от главните му оръжия е вменяване на виновност – тя си го търси, тя го предизвика … тъй като бягството да признаеш, че грешиш, е да вмениш виновност. Той не може да господства другаде с изключение на вкъщи, където е постоянно неудовлетворен и по този метод оправдава личното си държание. Това са комплексари, които като не знаят по какъв начин да постъпят, се пробват да господстват. Иска им се да са значими, значими – хора, които имат проблеми с одобряването. После се разкайват и постоянно това е откровено, само че не могат да управляват гнева си. Затова желая да се чуе – девойки, не се опасявайте. Говорете без значение дали става въпрос за психическо, прочувствено, полово или физическо принуждение. Емоционалното принуждение е най-страшно. То е напряко злокобно “, споделя Елена Атанасова.
В миг на афект насилникът постоянно се усеща безпомощен и не демонстрира експанзията си целеустремено.
„ Целенасоченият метод е при егоцентриците. Има така наречен „ тъмна триада на любовта “ – егоизъм – егоцентризъм - макиавелизъм. Ако той е тъкмо този профил, те са неповторимо изкусни да вменяват виновност, да изтезават, да манипулират. Те по-рядко се занимават с физическо принуждение, само че изпитват наслаждение от това, което се случва. Когато се прибави и физическото принуждение се стига до психопатия. Това е висшият пилотаж при насилието. Комплексар и егоцентрик в доста случаи е припокриване “, обрисува профилът на насилника психоложката.
За дамите, които се трансформират в жертви Елена Атанасова споделя, че огромният им проблем е, че в доста случаи се пробват да завоюват вниманието и признанието на колегата –насилник.
„ В големия % това са дами с психотравма – „ ще върша всичко, както го искаш, с цел да ме харесаш “. Тези, които работят пък се опасяват да си признаят. По- интелигентните и с позиции в обществото не отреагират първо от боязън и след това, с цел да не се злепоставят, тъй като имат кариера. Срамуват се по какъв начин ще наподобяват в очите на другите и да признаят, че в чисто житейски проект това е неуспех за самите тях. Други пък търпят, тъй като са сложени във финансова взаимозависимост, а имат и деца. При трети е натрапен „ стокхолмският синдром “ – привързват се към насилника и постоянно се връщат при него, тъй като го обичат и се надяват, че нещата ще се трансформират. Насилникът обаче остава принудител, без значение с какъв брой дами е живял или какъв брой връзки е имал. Това е модел на държание “, споделя психоложката.
Когато са измъчвани, множеството дами търпят, тъй като не виждат излаз. Те обаче би трябвало да знаят, че има места за поддръжка и работещ закон, само че липсва задоволително информация и публичност на казуса, единомислещи са психолози и адвокати. Работещ вид, дамите да са осведомени къде могат да получат помощ, е значимите за тях телефони на организации и експерти да бъдат изписани на билбордове, рейсове и основни места. Хора, притежатели на здания, също биха могли да ги слагат върху тях. Изключително значимо е знакът за помощ „ Ръцете приказват “ също да се разпространява, единомислещи бяха участниците в акцията „ До теб сме! “ Защото тези ръце не просто приказват. Те молят. За помощ.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ