Голямата заблуда за електромобилите
Някои немски градове лимитират придвижването на дизелови коли. Франция и Англия пък не разрешават дизеловите и бензиновите коли от 2040. Нека не се заблуждаваме: и електроавтомобилите няма да решат казуса.
Това се споделя в коментар от Якоб Бьоме за „ Дойче веле “.
Не ми ги хвалете тези негодници - производителите на коли! Откакто се знае, че този отрасъл - който в Германия даже е именуван примерен - си е направил скришен картел, против автомобилните концерни от Волфсбург, Щутгарт и Мюнхен се изсипват тонове мръсотия. Което е изцяло разбираемо, откакто аферата с манипулираните дизелови мотори подкопа съществено доверието в производителите на коли.
Самите автомобилни компании си мълчат. Което също е разбираемо, защото следствието за сделки към момента е в самото начало, а и за тях важи презумпцията, че са почтени до доказване на противното. И второ: всяка неверна дума може да аргументи вреди за милиони. Затова е по-вероятно по тематиката в бъдеще да се изричат единствено юристите.
А дали е по този начин?
В същото време съперниците на колите и на моторите с вътрешно горене честват: те предусещат края на своя зложелател - бълващата токсини в атмосферата задвижваща система за коли, работеща с изкопаеми горива. Така ли е обаче?
Всичко това доста припомня за сложния енергиен поврат, който коства милиарди и не може да бъде сбъднат без великодушни държавни дотации. Това обаче не пречи на немските производители на слънчеви панели да банкрутират един след различен. Никой от нас не желае в двора си ветрогенератори, нито пък е податлив покрай парцела му да минава магистрален електропровод за високо напрежение. Така е и с мотора с вътрешно горене: въпросът е същият, както и при енергийния поврат: от кое място ще дойдат нужното електричество и топлоенергия, откакто бъдат закрити всички стандартни електроцентрали?
Електроавтомобилите не са решението
При колите въпросът звучи по този начин: с какво ще се придвижваме, в случай че бъдат неразрешени моторите с вътрешно горене? Разбира се, че с електроавтомобили, гласи прибързаният отговор. Но тъкмо тук е заровен ключът: никой към този момент не знае, дали електрическите коли ще се окажат годни да изпълнят тази задача. Защото екологичните изгоди от тях към този момент са доста противоречиви: по този начин да вземем за пример можете да карате една Е-класа на "Мерцедес " цели 8 години, преди да достигнете равнищата на замърсяване на околната среда както при една електрическа "Тесла ". Ако един стандартен мотор с вътрешно горене изразходва под 6 литра бензин, съгласно днешните стандарти той не замърсява околната среда повече, в сравнение с една дребна градска кола "Тесла ". Една от аргументите за това е тежащата към един звук батерия на електроавтомобилите.
Милиони електрически коли значи също и милиони акумулатори. Това от своя страна значи, че ще са ни нужни редки първични материали като литий и най-много кобалт, които се вграждат в батериите. А от кое място идва кобалтът? Основно от Конго - една разтърсвана от революция и проядена от корупцията страна. Още по-лошо даже: в добива на кобалт в Конго са заети главно деца. А без кобалт от Конго няма да излезе нищо от прелестните проекти за електромобилност.
При производството на акумулатори се отделят отровни субстанции и фини прахови частици, както и тонове въглероден двуокис. А когато им свърши животът на всички тези милиони и милиони акумулатори, те би трябвало да бъдат съответно съхранявани или рециклирани, другояче се трансформират в специфичен боклук.
Електрифицирайте аутобаните!
А може би електрическите коли съставляват единствено краткотрайно (преходно) решение. Нищо чудно технологията на бъдещето да се назовава горивна клетка. Може би. Само дето никой не знае това тъкмо - нито един авто корифей, нито някой началник на авто тръст може да подсигурява това. Никой към момента не знае отговора на този въпрос.
Решението на казуса може да се окаже на напълно друго място - повече трамваи и омнибуси в градовете. А за какво да не помислим да вземем за пример за това да електрифицираме аутобаните, а тировете и пътническите рейсове, оборудвани с електродвигатели, да вземат електричество от контактната мрежа над аутобаните? Още повече, че тази технология е измислена от дълго време.
Проблемът се заключава в следното: като гледаме какъв брой дилетантски Германия се пробва да извърши енергийния поврат, губим вяра, че е допустимо да бъде сбъднат и още един поврат - във връзка с подвижността. Дори бих споделил че е безусловно невероятно, до момента в който неприятните момчета от автомобилната мафия не престават да имат думата.
Това се споделя в коментар от Якоб Бьоме за „ Дойче веле “.
Не ми ги хвалете тези негодници - производителите на коли! Откакто се знае, че този отрасъл - който в Германия даже е именуван примерен - си е направил скришен картел, против автомобилните концерни от Волфсбург, Щутгарт и Мюнхен се изсипват тонове мръсотия. Което е изцяло разбираемо, откакто аферата с манипулираните дизелови мотори подкопа съществено доверието в производителите на коли.
Самите автомобилни компании си мълчат. Което също е разбираемо, защото следствието за сделки към момента е в самото начало, а и за тях важи презумпцията, че са почтени до доказване на противното. И второ: всяка неверна дума може да аргументи вреди за милиони. Затова е по-вероятно по тематиката в бъдеще да се изричат единствено юристите.
А дали е по този начин?
В същото време съперниците на колите и на моторите с вътрешно горене честват: те предусещат края на своя зложелател - бълващата токсини в атмосферата задвижваща система за коли, работеща с изкопаеми горива. Така ли е обаче?
Всичко това доста припомня за сложния енергиен поврат, който коства милиарди и не може да бъде сбъднат без великодушни държавни дотации. Това обаче не пречи на немските производители на слънчеви панели да банкрутират един след различен. Никой от нас не желае в двора си ветрогенератори, нито пък е податлив покрай парцела му да минава магистрален електропровод за високо напрежение. Така е и с мотора с вътрешно горене: въпросът е същият, както и при енергийния поврат: от кое място ще дойдат нужното електричество и топлоенергия, откакто бъдат закрити всички стандартни електроцентрали?
Електроавтомобилите не са решението
При колите въпросът звучи по този начин: с какво ще се придвижваме, в случай че бъдат неразрешени моторите с вътрешно горене? Разбира се, че с електроавтомобили, гласи прибързаният отговор. Но тъкмо тук е заровен ключът: никой към този момент не знае, дали електрическите коли ще се окажат годни да изпълнят тази задача. Защото екологичните изгоди от тях към този момент са доста противоречиви: по този начин да вземем за пример можете да карате една Е-класа на "Мерцедес " цели 8 години, преди да достигнете равнищата на замърсяване на околната среда както при една електрическа "Тесла ". Ако един стандартен мотор с вътрешно горене изразходва под 6 литра бензин, съгласно днешните стандарти той не замърсява околната среда повече, в сравнение с една дребна градска кола "Тесла ". Една от аргументите за това е тежащата към един звук батерия на електроавтомобилите.
Милиони електрически коли значи също и милиони акумулатори. Това от своя страна значи, че ще са ни нужни редки първични материали като литий и най-много кобалт, които се вграждат в батериите. А от кое място идва кобалтът? Основно от Конго - една разтърсвана от революция и проядена от корупцията страна. Още по-лошо даже: в добива на кобалт в Конго са заети главно деца. А без кобалт от Конго няма да излезе нищо от прелестните проекти за електромобилност.
При производството на акумулатори се отделят отровни субстанции и фини прахови частици, както и тонове въглероден двуокис. А когато им свърши животът на всички тези милиони и милиони акумулатори, те би трябвало да бъдат съответно съхранявани или рециклирани, другояче се трансформират в специфичен боклук.
Електрифицирайте аутобаните!
А може би електрическите коли съставляват единствено краткотрайно (преходно) решение. Нищо чудно технологията на бъдещето да се назовава горивна клетка. Може би. Само дето никой не знае това тъкмо - нито един авто корифей, нито някой началник на авто тръст може да подсигурява това. Никой към момента не знае отговора на този въпрос.
Решението на казуса може да се окаже на напълно друго място - повече трамваи и омнибуси в градовете. А за какво да не помислим да вземем за пример за това да електрифицираме аутобаните, а тировете и пътническите рейсове, оборудвани с електродвигатели, да вземат електричество от контактната мрежа над аутобаните? Още повече, че тази технология е измислена от дълго време.
Проблемът се заключава в следното: като гледаме какъв брой дилетантски Германия се пробва да извърши енергийния поврат, губим вяра, че е допустимо да бъде сбъднат и още един поврат - във връзка с подвижността. Дори бих споделил че е безусловно невероятно, до момента в който неприятните момчета от автомобилната мафия не престават да имат думата.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ