Духовните преживявания и мнението на невролозите за тях
Някои създатели – като Даниел Големан, Хауърд Гарднър, дефинират духовността като потребност от постигане до по-дълбоко и сензитивно равнище на знание за нашата действителност. Духовният свят е място, на което можем да забележим себе си като част от едно цяло. Място, на което можем да се освободим от егото и обсебеността от материални неща.
Преживяване на нещо, което е оттатък разбирането на петте сетива, мозъка и интелекта, съставлява " духовно прекарване ". Най-общо духовното прекарване може да бъде разказано като възприятие за връзка с нещо доста по-голямо от теб. От антични времена човечеството постоянно се е стремило да превъзмогне всичко, което счита за всекидневно и всекидневно. Нe става дума единствено за класическата потребност да влезем в контакт с божественото и да измолим от него по-хубаво време, повече шанс или амнистия, а за човешката потребност от постигане на „ втора действителност “ – действителност, в която да избягаме, да намерим разтуха, мир, себереализация и себеопознаване, а за какво не и повече мъдрост.
Невролозите назовават тази потребност „ егоистична съвест ” или „ лимбична съвест ”. Защото оттатък мистичното ние приказваме за набор от страсти и умствени процеси, за които е виновен мозъкът. Тази концепция надалеч няма за цел да подценява смисъла на религията или духовността, а единствено да обясни, че онази „ втора действителност ”, към която човечеството се стреми, в действителност се намира в нашия мозък и съставлява набор от структури, които - когато се подтикват, генерират избрани промени в нашето усещане, в резултат на което ние усещаме и възприемаме околната среда по друг метод.
Всъщност усещанията ни се трансформират дотам, че невролози, като Андрю Нюберг да вземем за пример, създател на книгата „ Принципи на невротеологията “, са потвърдили, че в резултат на дългогодишните занимания с медитация, мозъците на будистките монаси остаряват доста по-бавно, а също така те се радват на изключителна памет и са мощно устойчиви на болежка. Така нареченият " нравствен мозък " през днешния ден е фокусът на голям брой проучвания. Не става дума за „ търсене на Бог “ в мозъка. Нито пък се отнася до прославяне или критикуване на практиката на всевъзможен тип вяра или теория. Невролозите имат за цел да схванат по какъв начин духовността въздейства на мозъка и на нашето физическо и прочувствено здраве.
Духовна просветеност
Има нещо любопитно в теорията за множествената просветеност, оповестена през 1983 година от Хауърд Гарднър, професор в Харвардския университет. Според тази доктрина деветият вид просветеност е екзистенциалната, която е тясно обвързвано с концепцията за духовния свят.
Определя се от следните правила:
дарба да се мисли за нереални субекти;
способност за размисъл за себе си;
способност да виждаме света от разнообразни гледни точки;
придобиване на визия за вселената и за нашето лично място в нея.
Според философа Франсеск Торалба духовната просветеност не е религиозно схващане. Тя по-скоро е инструмент, с който можем да преодолеем личната си действителност. Отправната точка постоянно е личното самопознание и запазването на останалата част от нашето знание. Разбира се, не е елементарно да се развие екзистенциалната просветеност, за която приказва Хауърд Гарднър, тъй като постоянно е належащо освен да си осигурим усамотение, само че и да можем вярно да го използваме – под това се има поради да оползотворяваме пълноценно усамотението си, четейки подобаваща литература, в това число философска, медитирайки, слушайки релаксираща музика и въобще, употребявайки всевъзможни запаси, които да ни оказват помощ да бъдем осъзнато в своето " тук и в този момент ".
През 2018 година екип от учени от Йейл оповести, че е разпознал евентуалното местонахождение на духовните прекарвания в мозъка. Според откривателите интензивността в теменната кора - частта от мозъка, обвързвана със съзнанието за себе си и другите, се повтаря при хора, които са имали разнообразни духовни прекарвания.
" Това са положения, които могат мощно да влияят върху живота на хората ", изяснява Марк Потенца, професор по психиатрия в Йелския университет. По думите му проучването на невронните основи на духовните прекарвания може да ни помогне да разберем доста по-добре тяхната роля в устойчивостта и възобновяване на психологичното здраве, включително лекуването на разнообразни зависимости.
Потенца добавя, че без значение от същността на духовните прекарвания - религиозни или не, чувство за единение с природата или за общественост по време на разнообразни събития, те влияят надълбоко на хората и живота им. Откритието може да помогне при бъдещи проучвания, учещи духовните прекарвания и въздействието им върху психологичното здраве.
Духовните прекарвания и неврологията
В мозъка има доста структури, които - когато се подтикват, могат да генерират мистични прекарвания в мозъка. Това е реалност, за който откривателите приказват упорито през последните години, и свързват с измененията в мозъка – в темпоралния лоб, в хипокампуса и амигдалата. Някои учени са на мнение, че даже и електрически подтиквани, тези зони могат да провокират видения и избрани чувства.
В книгата си " Неврокултурата, просвета, учредена на мозъка " физиологът Франсиско Мора твърди, че духовността е доста тясно обвързвана с културата, с другите метафизичен и религиозни практики, които ни оказват помощ да се опознаем по-добре, да се усъвършенстваме и да придобием трансцедентални познания, които могат да бъдат доста обогатяващи в избрани моменти от живота ни. Духовните практики и прекарвания значително са свързани с естественото ни любознание, мотивацията ни, нуждата да създадем нещо с страстите, вилнеещи в нас - като боязън, безпокойствие, стрес, възприятие на самотност и екзистенциална празнина. Човешките същества не търсят единствено вътрешно благоденствие, мисловен мир и прочувствено излекуване. Хората търсят и смисъл в един свят, който нормално предлага доста повече въпроси, в сравнение с отговори.
Неврологията против религията
Неврологията не приема съществуването на свръхестествени същества. Тя се стреми да разбере претекста ни да практикуваме действия, които основават лекост и благоденствие, като йога, медитация, молитва - действия, които освобождават допамин в тялото, покачват свързаността в префронталния кортекс (частта от мозъка, която дава отговор за обмисляне, образуване, ръководство на страстите и контрол) и усилват нашата церебрална гъвкавост.
В актуалния свят духовните практики процъфтяват, а дружно с това ползата на учените към изгодите от тях и вътрешните процеси, които те провокират, се задълбочава. Изследователите са безапелационни, че духовността е път към по-дълбоко възприятие за еднаквост, пътешестване, което оказва помощ да открием разтуха, мир, мъдрост и да живеем в доста по-голямо благозвучие със самите себе си.
Източник: exploringyourmind.com
Преживяване на нещо, което е оттатък разбирането на петте сетива, мозъка и интелекта, съставлява " духовно прекарване ". Най-общо духовното прекарване може да бъде разказано като възприятие за връзка с нещо доста по-голямо от теб. От антични времена човечеството постоянно се е стремило да превъзмогне всичко, което счита за всекидневно и всекидневно. Нe става дума единствено за класическата потребност да влезем в контакт с божественото и да измолим от него по-хубаво време, повече шанс или амнистия, а за човешката потребност от постигане на „ втора действителност “ – действителност, в която да избягаме, да намерим разтуха, мир, себереализация и себеопознаване, а за какво не и повече мъдрост.
Невролозите назовават тази потребност „ егоистична съвест ” или „ лимбична съвест ”. Защото оттатък мистичното ние приказваме за набор от страсти и умствени процеси, за които е виновен мозъкът. Тази концепция надалеч няма за цел да подценява смисъла на религията или духовността, а единствено да обясни, че онази „ втора действителност ”, към която човечеството се стреми, в действителност се намира в нашия мозък и съставлява набор от структури, които - когато се подтикват, генерират избрани промени в нашето усещане, в резултат на което ние усещаме и възприемаме околната среда по друг метод.
Всъщност усещанията ни се трансформират дотам, че невролози, като Андрю Нюберг да вземем за пример, създател на книгата „ Принципи на невротеологията “, са потвърдили, че в резултат на дългогодишните занимания с медитация, мозъците на будистките монаси остаряват доста по-бавно, а също така те се радват на изключителна памет и са мощно устойчиви на болежка. Така нареченият " нравствен мозък " през днешния ден е фокусът на голям брой проучвания. Не става дума за „ търсене на Бог “ в мозъка. Нито пък се отнася до прославяне или критикуване на практиката на всевъзможен тип вяра или теория. Невролозите имат за цел да схванат по какъв начин духовността въздейства на мозъка и на нашето физическо и прочувствено здраве.
Духовна просветеност
Има нещо любопитно в теорията за множествената просветеност, оповестена през 1983 година от Хауърд Гарднър, професор в Харвардския университет. Според тази доктрина деветият вид просветеност е екзистенциалната, която е тясно обвързвано с концепцията за духовния свят.
Определя се от следните правила:
дарба да се мисли за нереални субекти;
способност за размисъл за себе си;
способност да виждаме света от разнообразни гледни точки;
придобиване на визия за вселената и за нашето лично място в нея.
Според философа Франсеск Торалба духовната просветеност не е религиозно схващане. Тя по-скоро е инструмент, с който можем да преодолеем личната си действителност. Отправната точка постоянно е личното самопознание и запазването на останалата част от нашето знание. Разбира се, не е елементарно да се развие екзистенциалната просветеност, за която приказва Хауърд Гарднър, тъй като постоянно е належащо освен да си осигурим усамотение, само че и да можем вярно да го използваме – под това се има поради да оползотворяваме пълноценно усамотението си, четейки подобаваща литература, в това число философска, медитирайки, слушайки релаксираща музика и въобще, употребявайки всевъзможни запаси, които да ни оказват помощ да бъдем осъзнато в своето " тук и в този момент ".
През 2018 година екип от учени от Йейл оповести, че е разпознал евентуалното местонахождение на духовните прекарвания в мозъка. Според откривателите интензивността в теменната кора - частта от мозъка, обвързвана със съзнанието за себе си и другите, се повтаря при хора, които са имали разнообразни духовни прекарвания.
" Това са положения, които могат мощно да влияят върху живота на хората ", изяснява Марк Потенца, професор по психиатрия в Йелския университет. По думите му проучването на невронните основи на духовните прекарвания може да ни помогне да разберем доста по-добре тяхната роля в устойчивостта и възобновяване на психологичното здраве, включително лекуването на разнообразни зависимости.
Потенца добавя, че без значение от същността на духовните прекарвания - религиозни или не, чувство за единение с природата или за общественост по време на разнообразни събития, те влияят надълбоко на хората и живота им. Откритието може да помогне при бъдещи проучвания, учещи духовните прекарвания и въздействието им върху психологичното здраве.
Духовните прекарвания и неврологията
В мозъка има доста структури, които - когато се подтикват, могат да генерират мистични прекарвания в мозъка. Това е реалност, за който откривателите приказват упорито през последните години, и свързват с измененията в мозъка – в темпоралния лоб, в хипокампуса и амигдалата. Някои учени са на мнение, че даже и електрически подтиквани, тези зони могат да провокират видения и избрани чувства.
В книгата си " Неврокултурата, просвета, учредена на мозъка " физиологът Франсиско Мора твърди, че духовността е доста тясно обвързвана с културата, с другите метафизичен и религиозни практики, които ни оказват помощ да се опознаем по-добре, да се усъвършенстваме и да придобием трансцедентални познания, които могат да бъдат доста обогатяващи в избрани моменти от живота ни. Духовните практики и прекарвания значително са свързани с естественото ни любознание, мотивацията ни, нуждата да създадем нещо с страстите, вилнеещи в нас - като боязън, безпокойствие, стрес, възприятие на самотност и екзистенциална празнина. Човешките същества не търсят единствено вътрешно благоденствие, мисловен мир и прочувствено излекуване. Хората търсят и смисъл в един свят, който нормално предлага доста повече въпроси, в сравнение с отговори.
Неврологията против религията
Неврологията не приема съществуването на свръхестествени същества. Тя се стреми да разбере претекста ни да практикуваме действия, които основават лекост и благоденствие, като йога, медитация, молитва - действия, които освобождават допамин в тялото, покачват свързаността в префронталния кортекс (частта от мозъка, която дава отговор за обмисляне, образуване, ръководство на страстите и контрол) и усилват нашата церебрална гъвкавост.
В актуалния свят духовните практики процъфтяват, а дружно с това ползата на учените към изгодите от тях и вътрешните процеси, които те провокират, се задълбочава. Изследователите са безапелационни, че духовността е път към по-дълбоко възприятие за еднаквост, пътешестване, което оказва помощ да открием разтуха, мир, мъдрост и да живеем в доста по-голямо благозвучие със самите себе си.
Източник: exploringyourmind.com
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ