Мистериозното явление „Битката на призраците“
Някога в Англия постоянно се разказвали истории за появяването на цели армии от призраци, които продължавали борбите, в които се били сражавали като живи хора епохи по-рано.
Някои парапсихолози изясняват това необикновено събитие с обстоятелството, че мощните страсти могат да бъдат отпечатани в пространството на материалния свят по някакъв незнаен ни към момента метод – и след известно време причинявали разнообразни призрачни феномени. И в действителност, множеството очевидци на такива „ призрачни борби “ споделят, че това наподобява по-скоро на отражение на съответен военен епизод в „ паметта “ на местността, в сравнение с активност на призраци.
В поддръжка на тази позиция са и показанията на очевидци на мислени борби, които единомислещо декларират, че са следили не някаква злокобна активност на свръхестествени същества – а са били фенове на същински събития, които се повтаряли пред очите им. Остава неразбираемо дали очевидците са се преместили в предишното – или участниците в борбите са навлезли в бъдещето. Но явно никоя от тези варианти не е вярна до дъно.
Най-известната мислена борба се повтаряла няколко пъти след сражението при Еджхил на 23 октомври 1542 г. Няколко месеца след нея се популяризирали толкоз доста разкази за призрачни боеве на същото място, че самият крал Хенри VІІІ се заинтересувал от този въпрос. За да ревизира разказите, той изпратил неколцина офицери, които освен видели странното представление на борбата – само че и познали мнозина свои другари, които били починали в нея.
И на други места в Англия следили аналогични сражения – при град Нейсън в Нортхемптъншир, Седжмур в Съмърсет, Кулоден в Шотландското плато.
През XVII, XVIII и XIX-ти вв. сходни феномени не се прекратили. Много очевидци постоянно виждали кавалерийски отряд, придружаван от пехотинци и фургони, на поход към Южен Фел в уелския район Камбрия. Огромна войска постоянно марширувала от Инвериър към Стретклайд в Шотландия. Викинги с флотилия от дълги кораби неведнъж нападали и грубо избивали група не по-малко призрачни монаси, застанали на брега на остров Йона – това събитие най-вероятно се било случило в края на Х-ти век.
Подобни феномени не престават и през XX век. Една ранна зимна заран през 1951 година госпожа Елизабет Смит, която пътувала към дома си в Летхем (Тайсайд), била леко ранена: по заледения път колата й се плъзнала и паднала в канавката. Тя оставила автомобила и тръгнала пеш към къщата си на осем благи от мястото на случая. По пътя ненадейно срещнала група хора с горящи факли, които не й обърнали никакво внимание, като че ли не я виждали. Според нея тези хора като че ли търсели нещо по земята. После почнали да обръщат и да оглеждат телата на други хора, явно мъртви, които лежали в тревата. Облеклото на всички било старинно англосаксонско. Наблюдаваното събитие на госпожа Смит траяло към 15 минути. По нейния роман историците открили, че сцената, следена от дамата, изобразявала нощта след борбата при Нехтансмер през 685 година, а хората с факли били спечелилите – воини-пикти, предците на днешните шотландци.
През ХХ-ти век такива катастрофи също не били необичайност. При Марстън Мур в Северен Йоркшир нееднократно се повтарял епизод от борба по време на една от гражданските войни. В Ефхем Хил покрай Луис в Източен Съсекс също – там преди 700 години имало грандиозно стълкновение. При Отърбърн в Нортъмбърланд – където се провела борба през 1388 година.
Най-интересният случай обаче е във Франция през 1951 година Той има две забележителни характерности. Първо, освен това събитие нямало какво да се види – а единствено да се чуе. Второ, то отразява епизод от борба, случила се единствено преди 10 години. На 19 август 1942 година съюзническите сили, състоящи се най-вече от канадски и английски елементи, атакували пристанището на Диеп в Нормандия, завладяно от германците. От 6 000 бойци, взели участие в нападението, съвсем 4 000 били убити и ранени в това яростно стълкновение, което траяло 4 часа и половина.
Унищожени кораби с убити канадци на плажа в Диеп
Почти 10 години по-късно две англичанки пристигнали на отмора в селцето Пюи, на няколко километра от Диеп. Около 4 ч. сутринта те се събудили в хотела си от артилерийска канонада. Двете дами ясно чували крясъци на ранени, плача на прелитащи самолети и детонации на бомби. Необичайните звуци траяли докъм 6 ч., след което всичко утихнало. Сутринта се оказало, че през нощта нито гостите, нито личният състав на хотела били чули нещо извънредно.
Но по-късно се схванало, че предходни години някои селяни също чували сходни военни звуци. Изследователите разкрили, че часът, когато странните шумове почнали, съгласно думите на англичанките, доста тъкмо подхожда на първата замяна на оръдейни залпове сред съюзническите атакуващи кораби и немската брегова защита на 19 август 1942 година – след което почнало нанасяне на авиационни удари. За по-сигурно поканили психиатри и историци – само че станало ясно, че те нямали съображение да се съмняват в искреността на двете дами, които били станали свидетелки на звуците от „ призрачна борба “.
