Някога на ул. Марин Дринов“ се намирал Държавния институт за

Някога на ул. „ Марин Дринов “ се намирал Държавния институт за слепи в София. От рано заран до късно вечер се носели нежни звуци - от пиано, флейта, цигулка или тромбон. Незрящите деца се готвели за следващия си концерт. Години наред те подготвяли музикална стратегия, която представяли пред софийската аудитория. Този институт е единствен в България в тези години и се помещавал в две частни здания. Едната се употребила за учебно заведение, а другата – за спални, столова и работилници. В учебното заведение учели към 94 слепи деца от разнообразни краища на България.
На пейките в дребния двор са насядали момиченца, които плетат чорапи, дантели, или нижат мъниста с изумителна умелост. Бързат за галерия, която ще показа ръкоделията им. Други четат книги с Брайлово писмо.

Наблизо са работилниците по кошничарство, където слепи деца вършат пантофи или акордират пиано. Те могат даже да разчитат ноти, осведомени са със зографските специфични карти. В учебното заведение се учи музика от трето поделение, още бързопис и есперанто. Учителите им поставят доста старания, с цел да научат децата на някакво умеене, а изискванията на труд са неприятни.
През 1914-1915 година в Института се дипломира първия випуск. В продължение на 20 години учебното заведение приключват 142 момчета и 56 девойки. Някои от децата се отдават на музика и даже съумяват да завършат музикална академия. Известният композитор Петко Стайнов е един от първите възпитаници на Института.

Негов шеф е Михаил Шекерджиев, който е със едва зрение. Той е съпричастен с всички проблеми на децата и учебното заведение. Изключително работлив човек. Вечер свири в софийските оркестри, взе участие в оперетите на Свободния спектакъл, на спектакъл „ Ренесанс “, в Гвардейския оркестър.
В Института за слепи той преподава цигулка, пеене, доктрина на музиката, Брайловия шрифт за слепи, хор и оркестър. За дългогодишната му и предана работа като преподавател в Института е изпратен от Министерството на националното просвещение на специализация в Мюнхен. Това става през 1925 година. В немския град следва в консерваторията до края на идната година. После се завръща в учебното заведение.

Той слага редица въпроси, свързани с незрящите. В едно негово изявление във връзка построяването на дом и работилница за тях, свързани с сдружение „ Покровител “, повдига обществено въпроса за коренно решение в общественото законодателство на страната ни. Според него грижата за слепите е мерило за публичната съвест на една страна. Необходимо е да се приказва за тях и работоспособността им. Домът за слепи е необходим като „ настойник “ и в него е заложена вярата, че слепите са работоспособни и пълноценни хора. Под неговия покрив би трябвало да бъдат приютени всички слепи служащи, искащи с почтен труд да преминат живота си и дадат доказателство на обществото за креативните си качества.

Според Шекерджиев тяхната опция за труд не трябва да бъде убивана. И предлага в този дом незрящите да се учат на познания, с цел да придобият умелост. Тяхната работа ще им даде опция да имат финансова самостоятелност и сами да печелят хляба си. Необходима е индустриална работилница за възрастните слепи хора, която ще ги приготвя за „ хорото на живота “. Тази работилница ще помогне те да бъдат в „ контакт с живота “. В нея ще се създават четки, въжета, кошници, плетени торбички за пазар, мрежи, люлки и други потребни движимости в всекидневието.

Той слага и въпроса за пласмента на направените предмети и за това по какъв начин ще се ускори продуктивността на слепия човек. „ Кошничарите ще работят писалищен кошчета, куфари или кошове за пране. От това ще завоюва тяхната умелост и производството ще бъде несравнимо по-голямо. Четкарите ще работят четки за конете във войската и т. н. Осигурим ли една естествена продукция, остава най-трудния въпрос – организация на пласмента. Как ще се провежда той? Аз не виждам по-резултатен, по-ефикасен метод от монополизирането на известни предмети или продукти за слепи “.

Представя и концепция по въпроса за издръжката на дома и работилницата. „ Това ще стане от Общинско подкрепяне, общините ще би трябвало да допренесат на Дружество „ Покровител “ за всеки кьорав искащ да постъпи в дом минимум 12 000 лева годишно, другояче издръжката на дома ще бъде проблематична “.

Житейският път на този човек стартира на 5 декември 1889 година в Габрово. Син е на писар в Габровската община. Учи в родния си град до втори прогимназиален клас. Семейството му е огромно и мъчно се обезпечава прехраната му. Затова го взема чичо му от Севлиево, който е преподавател там. Михаил приключва прогимназия. Пари за образованието му не се намирали, а него го влече мощно музиката. Той е добър цигулар. Родителите му упорстват да стане духовник.

Момчето отива в София. Явява се на конкурс за стипендианти в Софийската духовна семинария и го одобряват. А там се преподава музика, както на никое място у нас. Учители са му най-хубавите педагози и актьори. Проф. Петко Наумов и Тодор Торчанов, които му преподават цигулка. Добри Христов и Васил Мирчев по пеене, хорово пеене и доктрина на музиката. Неговите музикални качества се разпростират до край и той приключва с отличие през 1908 година

Шекерджиев отива преподавател в село Червена вода (Русенско). През 1912 година постъпва като преподавател по музика в Института за слепи деца. До пенсионирането си през 1945 година работи в учебното заведение – цели 33 години. Последните осем години от трудовия си стаж е шеф. След пенсионирването си не стопира да композира детски песни, които постоянно се слушат по радиото. Музиката му е самобитна, с характерен български нюанс. Работи и в региона на музикалната рецензия.

Творчеството му е обстойно. Композира най-вече детски песни за два, три и четири гласа, за еднородни и смесени хорове. Между песните му за разбъркан хор са известни „ Катунари “ по текст на П. Славейков, „ Овчарски песни “, по текст на П. Яворов. Но също „ Косачи “, китката „ Загорци “, „ Македонска женитба “, соловата ария с хор „ Израсла е тънка ела “ и габровската ария „ Мари момиченце мънино “.

Много от неговите песни са пръснати в списания и сборници, други са останали в архива му. Сред тях могат да се видят валсове, маршове и концертни пиеси. Създава две детски оперетки – „ Кошер “ и „ Чудото на пролетта “, които отпечатва издателство „ Хр. Данов “.
По мотив „ Кошер “ през февруари 1930 година вестник „ Народ “ написа: „ В неделя прогимназията „ Граф Игнатиев “ даде в салона на спектакъл „ Роял “ оперетката „ Кошер “ от Михаил Шекерджиев по либрето на Чичо Стоян. Макар и едноактна, „ Кошер “ е една от най-сполучливите музикални детски оперетки от български създатели.

Шекерджиев е внесъл огромно многообразие, както във вокалната, по този начин и в оркестровата част на оперетката. Богато инструментирана, колоритно дадена, музиката изцяло дава отговор на концепцията, която илюстрира, година Шекерджиев е вмъкнал доста успешно две балетни сценки Allegretto и на Гавот изпълнени чудесно от балетното учебно заведение на година Пешо Радоев. Мъничките пчелички танцуваха и галеха зрението на публиката “.
През 1955 година излиза от щемпел алманах от детски и младежки песни. Инструментална музика Шекерджиев написа още през 1910 година Това са четири етюда за две цигулки със акомпанимент на китара. Три години по-късно излиза серенада за цигулка и пиано, две солови песни със акомпанимент на пиано. Всички те са отпечатани в Лайпциг.

Композиторът има и оркестрови произведения – „ Танц под източното небе “, маршът „ Розова котловина “, „ Легенда за кокичето “, „ Бяла спретната къщичка “ (по Ран Босилек) за хор и оркестър, ноктюрно за пеене, цигулка и пиано, „ Кавалче “ – солова ария за баритон с пиано.

Но паметен остава неговият марш „ Велик е нашият боец “. През Балканската война Шекерджиев е на фронта като редови войник от 23-ти пехотен Шипченски полк от Казанлък, където тогава служат и други габровци. По време на къса отмора, въодушевен от подвига на българските бойци и по текст на подпоручик Константин Георгиев, той композира известния марш. Това се случва за една нощ. Още на идващия ден мелодията е изпълнена от военния оркестър и прави огромно усещане. Превръща се в военен марш на 23-ти Шипченски полк.

През 1957 година достоверният текст е модифициран и осъвременен от Крум Панев и Тодор Ризников. Маршът звучи на митинги, воененни паради, на тържества и концерти.
През същата година Михаил Шекерджиев е награден с медал „ Кирил и Методий “ II степен. През лятото на 1957 година Бог отнася душата му в по-добрия свят…