Нужни са нов регулаторен модел, ръст на заплащането, нов подход

Нужни са нов регулаторен модел, растеж на заплащането, нов метод в капиталовата политика за „ ВиК “ бранша, „ водни помощи “ за обществено слабите хора, сподели Николай Нанков, ръководител на парламентарната комисия по районна политика, благоустройството и локално самоуправление по време на Националния конгрес „ За почтено възнаграждение на труда и стабилно бъдеще на бранш ВиК в България “, представен от Българска телеграфна агенция. Форумът е проведен от Национален браншови профсъюз (НБС) „ Водоснабдител “ към КНСБ и фондация „ Фридрих Еберт – България “.
Ако до година и половина не се вземат ограничения, проблемите ще са в пъти по-големи, защото секторът е цъкаща бомба в България, уточни той. По думите му аргументите за това са тежката регулация, която трансформира бранша в бранш, в който удовлетворени няма – както потребителите, по този начин и работещите в него, сподели още той. В бранша се влага съвсем два пъти и половина повече спрямо предходното десетилетие, само че темповете, с които са амортизира ВиК структурата, не дават отговор на потребностите на бранша. Заплащането в бранша е най-ниското спрямо останалите обществени браншове и заплатите са с към 30 на 100 по-ниски в съпоставяне със междинната заплата за страната, уточни още Нанков. По думите му са нужни съществени и доста бързи управнически решения.
Мариян Бухов, ръководител на НБС „ Водоснабдител “ към КНСБ уточни, че в съглашение, подписано през 2021 година с КЕВР, се планува повишение с 15% на заплатите всяка последваща година по отношение на миналата, само че инфлацията „ изяде “ този %. Средната брутна заплата за тази година е 1100 лева, което води до отлив на експерти, както и до искащи да се образоват. Средната възраст на заетите в бранша е над 52 год. Липсват съответни политики и дейности от страна на страната, които да водят до решения отсега нататък. Против сме навлизането на частни задгранични или наши вложители, секторът би трябвало да е приоритет на страната, добави той. Сегашният регулаторен модел обаче няма да докара до стабилно развиване на бранша, а заплатите няма да могат да доближат междинните за страната, уточни още Бухов. В края на тази година изтича тактиката за ръководството на бранша, напомни Бухов и изрази подготвеност за експертни диалози. Против сме навлизането на частни задгранични или наши вложители, секторът би трябвало да е приоритет на страната, добави той.
Калина Дренска, представител на фондацията, сподели, че когато става дума за трудови права, се приказва и за обществени права, за обществено търпима цена на водата, за ограничения, допринасящи за това цената на водата да не бъде плащана от по-уязвимите в обществото. Застанахме зад този конгрес, с цел да се търсят обществени решения, обществото да не изоставя свои членове на опашката, сподели още тя. По думите ѝ без единна визия за ръководство на ресурсите,трудно можем да се приказва да резистентен зелен преход.
Притеснителен е отливът от искащи да се образоват като инженери, сподели Ренета Колева, заместник- министър на околната среда и водите. По думите ѝ даже и да има завършващи тази компетентност, те се насочват към работа в ИТ-сектора. Все още нямаме и резултат за обезпечаване на нараснало възнаграждение на фрагментите, работещи в бранша, сподели още тя. Без фрагменти каквито и политики да се вършат, няма по какъв начин те да бъдат изпълнявани, добави Колева.