Социализъм, та дрънка, направо кънти
Новото държавно управление към този момент ръководи и естествено, дейностите му провокират реакции измежду обществеността. Но до момента в който болшинството от наблюдаващите са се фокусирали върху главно вербалните и тук-таме по някой протоколен или имиджов гаф, то аз бих желал да обърна внимание на една доста по-тревожна наклонност. Става дума за прекомерно околните аналогии сред това, което видяхме през последната седмица, и социализма, който сякаш трябваше окончателно да си е отишъл - като политическа система през 1989г. и като стопански модел през 1997г.
Започваме с най-скандалния и фрапиращ образец – мораториумът върху цените на тока и парното за битови потребности. Сещате ли се какво значи този акт? Ако не, да ви напомня, тъй като имам мемоари и от времената преди валутния ръб, когато държавните управления на Беров и Виденов (а и на Луканов преди това) вършеха такива нелепости.
Мораториум върху цената на дадена стока или услуга значи, че плащаме една и съща цена, без значение от индустриалните разноски. И в един миг производителят я продава на загуба. А в идващ миг стопира да я създава. Което в тази ситуация би означавало режим на тока и парното.
Мораториумът води също и до инфлационен напън, което води до такава степен, че на някакъв по-късен стадий цените ще скочат по-рязко, в сравнение с биха се вдигнали в този момент. И вместо след Нова година токът да нарастне с 10-12%, по-нататък ще скочи внезапно с 25%, примерно.
Така преди 1997г., с цел да се поддържа (изкуствено, схваща се) релативно постоянен лев, валутният курс се държеше " на каишка ", като Българска народна банка заливаше пазара с долари от валутния запас. Накрая обаче хем доларът скочи до небесата, хем запасът бе опоскан.
Отгоре на всичко първото гласоподаване на мораториума се случи по предложение на сякаш дясната коалиция ГЕРБ-СДС. Прието от всички политически сили (без Движение за права и свободи, която не участваше в гласуването). Вместо да се обезпечи краткотрайна помощ за най-застрашените обществени групи, без да се срутва пазара на енергоносители, народните представители се ускориха по рисковия надолнище на популизма, подценявайки рисковете в доста близко бъдеще. (Впоследствие, от Министерски съвет желаеха прегласуване, което бе доказано, въпреки и не по този начин единомислещо, а президентът прикани това решение да бъде премислено.)
Политици от ГЕРБ-СДС и техни последователи потеглиха да оправдават този ход с претекста, че хитро са подхлъзнали ръководещите. Дори и да е по този начин, цената е доста висока, тъй като в случай че се стигне до режим на тока, това ще се отрази на цялата нация. А тези политици и партии, които считат това за задоволително решение, в тази ситуация няма и да ги разясня.
Повей на социализъм донесе и едно изявление от парламентарната естрада на Деница Симеонова (депутат от ПП) в жанр „ Другарю Жив., пардон, просто Киро, никой не може да ми забрани да Ви обичам “. Чуха се пламенни слова за младите, които нямали нищо общо с „ демоните от предишното “ (макар че точно те върнаха във властта тъкмо такива „ демони “ като Руменовците Гечев и Овчаров). Което навежда на мисълта, че комсомолщината не е наложително признак на социализма, а по-скоро положение на духа. Дори и измежду тези, които не помнят социализма.
Друга неприятна прилика е мощната обязаност на хора от ръководещото болшинство със Съединени американски щати (да не забравяме обаче и съветската връзка в БСП), което припомня за „ скачеността “ на висшия ешелон на Българска комунистическа партия със Съюз на съветските социалистически републики преди време. За момента нещата стоят на фаза съмнения, към този момент няма съответни плашещи дейности. Но рисковете по никакъв начин не са за подценяване.
Но да излезем от постройката на Народното събрание и да забележим по какъв начин стоят нещата в медиите, да вземем за пример. Премиерът Кирил Петков се радва на медиен комфорт, сравним единствено с този на ранния Бойко Борисов от „ шерифския “ му интервал като основен секретар на Министерство на вътрешните работи. И тук надали става дума единствено за харизма. Медиите (а и обществото като цяло) имат основана неправилна визия за „ първите 100 дни “ на всяка нова власт – това не е време за безкритичност, а период, в който се допуска, че към този момент ще изкристализират главните политически цели.
Услужливостта на най-гледаните малките екрани не се лимитира единствено до премиера, а се разгръща, горе-долу, до цялото държавно управление, на чиито представители неуместни въпроси съвсем не се задават. Това, несъмнено, има просто пояснение – държавното управление е огромен рекламодател (европейски стратегии, национални кампании) и частните малките екрани не желаят да изтърван своя „ къс “ (при националната телевизия обстановката е малко по-различна, по тази причина и тя си разрешава да бъде една концепция по-балансирана). Но не трансформира обстоятелството, че през последната година на кабинета „ Борисов 3 “ бТВ да вземем за пример беше на мощно „ протестни “ позиции.
Апогеят на медийните операции обаче се прави не от малките екрани, а от медиите в демократичния сегмент. „ Дневник “ от ден на ден замязва на „ Работническо дело “, изключително откакто отрази по подобен метод изявлението на Кирил Петков за „ Файненшъл таймс “, че да избегне опцията читателят да остане с други усещания, разнообразни от „ верните “. Българската секция на „ Дойче Веле “ пък на практика подмени разказа на друго негово изявление – за „ Шпигел “, където акцентът се реалокира от желанията на държавното управление към обичайните за тази медия ругатни по България, а неуместните въпроси въобще не бяха упоменати.
И от медиите дано да се пренесем към обществените мрежи, където хунвейбините на властта афишират всеки с по-различно мнение за „ гербаджия “, по метода, по който предшествениците им (нерядко и родствени) са разгласявали всеки несъгласен за „ фашист “. Независимо дали имат учредения – в предишното и през днешния ден.
На фона на всичко изредено, имиджовото „ буксуване “ на новите ръководещи е в действителност бял дерт. „ Продължаваме промяната “ пристигна на власт по революционен, а не по постепенен път. Общественият напън „ по-бързо да се махат гербаджиите “ изхвърли новите на повърхността, още преди даже да са се учредили като партия, камо ли фрагментите им да бъдат подготвени да знаят какво ги чака. Тази небрежно събрана команда естествено, че отстъпва на школуваните и обиграни политици от одобрените партии, що се отнася до обществено говорене. Да, ПР-ите могат да позамажат обстановката (впрочем, предизборната акция на Политическа партия беше извънредно професионална), само че дефицитите няма по какъв начин да се компенсират внезапно.
Истински притеснителното е друго, а точно завръщането на социалистическия дух – освен измежду политическата класа, а в обществото изобщо. Дано скоро да не стартираме да усещаме и битовите му измерения.
Димитър Петров, коментар за
Започваме с най-скандалния и фрапиращ образец – мораториумът върху цените на тока и парното за битови потребности. Сещате ли се какво значи този акт? Ако не, да ви напомня, тъй като имам мемоари и от времената преди валутния ръб, когато държавните управления на Беров и Виденов (а и на Луканов преди това) вършеха такива нелепости.
Мораториум върху цената на дадена стока или услуга значи, че плащаме една и съща цена, без значение от индустриалните разноски. И в един миг производителят я продава на загуба. А в идващ миг стопира да я създава. Което в тази ситуация би означавало режим на тока и парното.
Мораториумът води също и до инфлационен напън, което води до такава степен, че на някакъв по-късен стадий цените ще скочат по-рязко, в сравнение с биха се вдигнали в този момент. И вместо след Нова година токът да нарастне с 10-12%, по-нататък ще скочи внезапно с 25%, примерно.
Така преди 1997г., с цел да се поддържа (изкуствено, схваща се) релативно постоянен лев, валутният курс се държеше " на каишка ", като Българска народна банка заливаше пазара с долари от валутния запас. Накрая обаче хем доларът скочи до небесата, хем запасът бе опоскан.
Отгоре на всичко първото гласоподаване на мораториума се случи по предложение на сякаш дясната коалиция ГЕРБ-СДС. Прието от всички политически сили (без Движение за права и свободи, която не участваше в гласуването). Вместо да се обезпечи краткотрайна помощ за най-застрашените обществени групи, без да се срутва пазара на енергоносители, народните представители се ускориха по рисковия надолнище на популизма, подценявайки рисковете в доста близко бъдеще. (Впоследствие, от Министерски съвет желаеха прегласуване, което бе доказано, въпреки и не по този начин единомислещо, а президентът прикани това решение да бъде премислено.)
Политици от ГЕРБ-СДС и техни последователи потеглиха да оправдават този ход с претекста, че хитро са подхлъзнали ръководещите. Дори и да е по този начин, цената е доста висока, тъй като в случай че се стигне до режим на тока, това ще се отрази на цялата нация. А тези политици и партии, които считат това за задоволително решение, в тази ситуация няма и да ги разясня.
Повей на социализъм донесе и едно изявление от парламентарната естрада на Деница Симеонова (депутат от ПП) в жанр „ Другарю Жив., пардон, просто Киро, никой не може да ми забрани да Ви обичам “. Чуха се пламенни слова за младите, които нямали нищо общо с „ демоните от предишното “ (макар че точно те върнаха във властта тъкмо такива „ демони “ като Руменовците Гечев и Овчаров). Което навежда на мисълта, че комсомолщината не е наложително признак на социализма, а по-скоро положение на духа. Дори и измежду тези, които не помнят социализма.
Друга неприятна прилика е мощната обязаност на хора от ръководещото болшинство със Съединени американски щати (да не забравяме обаче и съветската връзка в БСП), което припомня за „ скачеността “ на висшия ешелон на Българска комунистическа партия със Съюз на съветските социалистически републики преди време. За момента нещата стоят на фаза съмнения, към този момент няма съответни плашещи дейности. Но рисковете по никакъв начин не са за подценяване.
Но да излезем от постройката на Народното събрание и да забележим по какъв начин стоят нещата в медиите, да вземем за пример. Премиерът Кирил Петков се радва на медиен комфорт, сравним единствено с този на ранния Бойко Борисов от „ шерифския “ му интервал като основен секретар на Министерство на вътрешните работи. И тук надали става дума единствено за харизма. Медиите (а и обществото като цяло) имат основана неправилна визия за „ първите 100 дни “ на всяка нова власт – това не е време за безкритичност, а период, в който се допуска, че към този момент ще изкристализират главните политически цели.
Услужливостта на най-гледаните малките екрани не се лимитира единствено до премиера, а се разгръща, горе-долу, до цялото държавно управление, на чиито представители неуместни въпроси съвсем не се задават. Това, несъмнено, има просто пояснение – държавното управление е огромен рекламодател (европейски стратегии, национални кампании) и частните малките екрани не желаят да изтърван своя „ къс “ (при националната телевизия обстановката е малко по-различна, по тази причина и тя си разрешава да бъде една концепция по-балансирана). Но не трансформира обстоятелството, че през последната година на кабинета „ Борисов 3 “ бТВ да вземем за пример беше на мощно „ протестни “ позиции.
Апогеят на медийните операции обаче се прави не от малките екрани, а от медиите в демократичния сегмент. „ Дневник “ от ден на ден замязва на „ Работническо дело “, изключително откакто отрази по подобен метод изявлението на Кирил Петков за „ Файненшъл таймс “, че да избегне опцията читателят да остане с други усещания, разнообразни от „ верните “. Българската секция на „ Дойче Веле “ пък на практика подмени разказа на друго негово изявление – за „ Шпигел “, където акцентът се реалокира от желанията на държавното управление към обичайните за тази медия ругатни по България, а неуместните въпроси въобще не бяха упоменати.
И от медиите дано да се пренесем към обществените мрежи, където хунвейбините на властта афишират всеки с по-различно мнение за „ гербаджия “, по метода, по който предшествениците им (нерядко и родствени) са разгласявали всеки несъгласен за „ фашист “. Независимо дали имат учредения – в предишното и през днешния ден.
На фона на всичко изредено, имиджовото „ буксуване “ на новите ръководещи е в действителност бял дерт. „ Продължаваме промяната “ пристигна на власт по революционен, а не по постепенен път. Общественият напън „ по-бързо да се махат гербаджиите “ изхвърли новите на повърхността, още преди даже да са се учредили като партия, камо ли фрагментите им да бъдат подготвени да знаят какво ги чака. Тази небрежно събрана команда естествено, че отстъпва на школуваните и обиграни политици от одобрените партии, що се отнася до обществено говорене. Да, ПР-ите могат да позамажат обстановката (впрочем, предизборната акция на Политическа партия беше извънредно професионална), само че дефицитите няма по какъв начин да се компенсират внезапно.
Истински притеснителното е друго, а точно завръщането на социалистическия дух – освен измежду политическата класа, а в обществото изобщо. Дано скоро да не стартираме да усещаме и битовите му измерения.
Димитър Петров, коментар за
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ