Чико Цветанов: Разбрах, че това да бъдеш стойкаджия не помага, ако искаш да имаш бъдеще във футбола
Новото попълнение на Локомотив (Пд) - Момчил Цветанов даде любопитно изявление за клубния уебсайт на " смърфовете ", в което приказва за тематики свързани с футболната му кариера и персоналния живот.
Димитър Илиев: Можем да се преборим за шестото място в Първа лига
" Допуснахме доста грешки в отбрана "
Разкажи за детството си и по какъв начин стартира да се занимаваш с футбол?
-Израснал съм в спортно семейство. Баща ми Емил Цветанов е индивидът, който ме възпламени за футбола - той е някогашен футболист, занаятчия на спорта, има 500 мача в професионалния футбол, сега е треньор. Майка ми е някогашна плувкиня, в този момент треньор по плуване. Леля ми също е някогашна състезателка по плуване, вуйчо ми е гребец. Така че - откърмен съм със спорт. Крушата не пада по-далеч от дървото. Целият ми живот мина по стадионите. На 8 години започнах да упражнявам в Спартак (Плевен), а в 8-ми клас, отпътувах да играя в Литекс. Баща ми беше индивидът, който най-вече искаше да стана футболист, виждаше в мен капацитет, качества и единственото, което оставаше, е да откри вярната пътека за мен и мисля, че това се случи, тъй като досега имам една хубава кариера.
Баща ти дава ли ти препоръки, подлага на критика ли те?
-Баща ми гледа мачовете ми, прави ми анализи, дава ми препоръки и постоянно ме подлага на критика, даже и да съм изиграл мощен мач, само че аз съм му признателен за това, тъй като нали знаете - когато един човек ти мисли най-хубавото, той в никакъв случай няма да те тупа по рамото, а постоянно ще ти споделя грешките, с цел да можеш идващият път да дадеш още повече от себе си.
Какви са задачите, които си поставяш в Локомотив Пловдив?
-Много се веселя, че се стигна до този трансфер и пристигнах в тим, който е с обичаи и с име в България. Надявам се с моите качества да допринеса за триумфите на " Локомотив Пловдив " и постигането на задачите, които са ни сложили треньорът ни и нашият президент, да вървим в едно положително русло и почитателите да бъдат удовлетворени от това, което демонстрираме на терена, с цел да сме всички дружно като един пестник. Лично моето предпочитание е тимът да има построен жанр, да играе атрактивен футбол, който да радва окото, тъй като въпреки всичко футболът е и за това - да радва феновете, почитателите, да има зрелищен и атакуващ футбол, да можем да побеждаваме. Но това е работа на треньора, от нас се желае на терена да бъдем биткаджии, да се раздаваме. Повече пот в тренировките и мисля, че нещата ще се получат. Колективът тук е в действителност на доста високо равнище. Приятно съм сюрпризиран от посрещането - беше доста топло, за което благодаря на хората тук. Мисля, че в случай че и отсега нататък всички сме ръка за ръка, единни сме и имаме ясна цел, имаме късмет да влезем в шестицата и да зарадваме нашите почитатели. Надявам се, че ще продължим напред за Купата на България, тъй като ни се падна съперник, по този начин да се каже от " нашата рогозка " - Етър е реализуем тим и считам, че имаме огромни шансове да продължим към полуфинала.
Бруно Акрапович: Бяхме по-качествени от противника
" Не знам в Турция да сме имали мач, който да не е бил недодялан "
Кои са футболистите, от които си се учил?
-Следя доста футболисти от Европа, близкия Изток, виждам доста футбол, въпреки, че в последно време ми е малко по-трудно това, тъй като имам наследник на една годинка и откакто се прибера от подготовка или мач, цялото ми внимание е за него. В тези моменти телефонът се обръща наобратно, изключвам го и се старая колкото се може по-дълго време да посветя на сина ми и на жена ми, тъй като те в действителност имат потребност от мен и аз виждам какво значи да си татко. Чувството е неописуемо. И мога да кажа, че това, което върша всеки ден, го върша за тях. За хората от които съм се учил във футбола - професионалната ми кариера стартира още като доста млад. Благодарен съм на господин Ганчев, който видя в мен блестящо бъдеще, по този начин се стигна до привличането ми в Литекс, където изкарах 9 години и там срещнах блестящи, феноменални футболисти. Не мога да кажа, че съм имал толкоз идоли като футболисти, колкото като хора, тъй като е по-важно да бъдеш човек, в сравнение с да подражаваш на някой на терена. Така че - учил съм се от Ивайло Петков, Радостин Кишишев, Светльо Тодоров, от Пламен Николов, който мога да кажа, че е доста добър човек и огромен експерт, Христо Янев, който ми беше треньор в ЦСКА - това са хора, от които съм научил доста. Разбрах, че това да бъдеш " стойкаджия " не е добре за теб, не е добре, в случай че искаш да имаш бъдеще. Видях, че колкото по-човечен си, колкото повече се усмихваш, толкоз по-лесно ти се случват нещата. Колкото по-позитивно мислиш, нещата рано или късно се получават, постоянно изгрява слънце и на твоята улица.
Ако един ден твоят наследник пожелае да тръгне по стъпките ти и да стане футболист, какво би го посъветвал?
-Да работи повече и да не се осланя единствено на гений. Да работи доста и да не се предава в никакъв случай, тъй като ще среща доста компликации, ще се сблъска с доста характери, само че в никакъв случай да не бяга от себе си, с цел да се хареса на някого. Да бъде себе си.
Жена ти е от Пловдив, разкажи малко за нея...
-Избягвам да приказвам за персоналния ми живот и единственото, което ще кажа е, че желая да благодаря за това, че е до мен, за това, че беше до мен, когато претърпях интервенция, когато имах доста сложни моменти- тя беше и е моята опора, за което благодаря и желая да кажа, че доста я обичам.
Червен картон, дузпа и четири гола в първата контрола на Локомотив (Пловдив) на турска земя
Равенство за тима против Динамо (Тбилиси)
Кое е най-важното, което ти е дал футболът и има ли нещо, което усещаш, че ти лишава?
-От 14 годишен съм отвън Плевен и не можах да бъда повече време с майка ми и татко ми, да им дам повече внимание и това може би е нещото, което в най-голяма степен ми е взел футболът. Но ми е дал неведнъж повече - да бъда порядъчен, да намеря баланса- да давам всичко от себе си в работата и да намирам време за фамилията и детето ми. Даде ми това, което постоянно доста съм желал - да бъда измежду хора, да сътворявам контакти, да играя пред цялостни трибуни и хората да ми ръкопляскат, даде ми самочувствие. Играл съм за огромни тимове, пред многочислена аудитория, пътувал съм в чужбина.
Как се виждаш след 10 години?
-Интересен въпрос. Надявам се, макар, че е доста оптимистично от моя страна, още да върша това, което най-вече обичам - да играя футбол. Това зависи от мен самия, дали имам травми, по какъв начин се усещам и най-много дали ще мога да бъда потребен. Но се надявам да съм във футбола - без значение дали като футболист, или като треньор. Надявам се да съм покрай фамилията си. Жена ми доста желае да си създадем кафе или ресторант, само че към момента го обсъждаме и това е другата ми фантазия - да имам личен дребен ресторант. Интересувам се доста в тази сфера, а има и от кое място да черпя опит - вуйчо ми има три ресторанта и два хотела, вуйна ми се занимава с ресторантьорство.
Преди да излезеш на терена за мач, имаш ли някакъв обред?
-Да. Моят обред е да си класифицирам бутилките, които са до мен по един характерен метод и това е единственото, което върша.
Имаш опция да пожелаеш нещо или да се обърнеш към почитателите на Локомотив Пловдив...
-Нека бъдат живи и здрави - те и фамилиите им! Без тях " Локомотив " няма да е този тим, който е с почитателите зад тила си. Когато сме единни, вършим един огромен, пестник и тогава доста мъчно могат да ни разбият, а когато сме пет разперени пръста, е доста елементарно да минат през нас. Дори и да не побеждаваме всякога, когато се раздаваме на терена, мисля, че почитателите го виждат и правят оценка. Знаят, че не са дали на вятъра парите си за билет и ще дойдат да ни поддържат още веднъж. Когато те са зад нас, където и да било-дали на Лаута,или на друго място, и усещаме тяхната обич и поддръжка, всичко е доста по-лесно. Когато се обърнеш и видиш на трибуните няколко хиляди души, пристигнали да те поддържат, ти поникват криле.
Етър и Славия с интерес към Симеон Райков
Двата клуба могат да привлекат футболиста
Димитър Илиев: Можем да се преборим за шестото място в Първа лига
" Допуснахме доста грешки в отбрана "
Разкажи за детството си и по какъв начин стартира да се занимаваш с футбол?
-Израснал съм в спортно семейство. Баща ми Емил Цветанов е индивидът, който ме възпламени за футбола - той е някогашен футболист, занаятчия на спорта, има 500 мача в професионалния футбол, сега е треньор. Майка ми е някогашна плувкиня, в този момент треньор по плуване. Леля ми също е някогашна състезателка по плуване, вуйчо ми е гребец. Така че - откърмен съм със спорт. Крушата не пада по-далеч от дървото. Целият ми живот мина по стадионите. На 8 години започнах да упражнявам в Спартак (Плевен), а в 8-ми клас, отпътувах да играя в Литекс. Баща ми беше индивидът, който най-вече искаше да стана футболист, виждаше в мен капацитет, качества и единственото, което оставаше, е да откри вярната пътека за мен и мисля, че това се случи, тъй като досега имам една хубава кариера.
Баща ти дава ли ти препоръки, подлага на критика ли те?
-Баща ми гледа мачовете ми, прави ми анализи, дава ми препоръки и постоянно ме подлага на критика, даже и да съм изиграл мощен мач, само че аз съм му признателен за това, тъй като нали знаете - когато един човек ти мисли най-хубавото, той в никакъв случай няма да те тупа по рамото, а постоянно ще ти споделя грешките, с цел да можеш идващият път да дадеш още повече от себе си.
Какви са задачите, които си поставяш в Локомотив Пловдив?
-Много се веселя, че се стигна до този трансфер и пристигнах в тим, който е с обичаи и с име в България. Надявам се с моите качества да допринеса за триумфите на " Локомотив Пловдив " и постигането на задачите, които са ни сложили треньорът ни и нашият президент, да вървим в едно положително русло и почитателите да бъдат удовлетворени от това, което демонстрираме на терена, с цел да сме всички дружно като един пестник. Лично моето предпочитание е тимът да има построен жанр, да играе атрактивен футбол, който да радва окото, тъй като въпреки всичко футболът е и за това - да радва феновете, почитателите, да има зрелищен и атакуващ футбол, да можем да побеждаваме. Но това е работа на треньора, от нас се желае на терена да бъдем биткаджии, да се раздаваме. Повече пот в тренировките и мисля, че нещата ще се получат. Колективът тук е в действителност на доста високо равнище. Приятно съм сюрпризиран от посрещането - беше доста топло, за което благодаря на хората тук. Мисля, че в случай че и отсега нататък всички сме ръка за ръка, единни сме и имаме ясна цел, имаме късмет да влезем в шестицата и да зарадваме нашите почитатели. Надявам се, че ще продължим напред за Купата на България, тъй като ни се падна съперник, по този начин да се каже от " нашата рогозка " - Етър е реализуем тим и считам, че имаме огромни шансове да продължим към полуфинала.
Бруно Акрапович: Бяхме по-качествени от противника
" Не знам в Турция да сме имали мач, който да не е бил недодялан "
Кои са футболистите, от които си се учил?
-Следя доста футболисти от Европа, близкия Изток, виждам доста футбол, въпреки, че в последно време ми е малко по-трудно това, тъй като имам наследник на една годинка и откакто се прибера от подготовка или мач, цялото ми внимание е за него. В тези моменти телефонът се обръща наобратно, изключвам го и се старая колкото се може по-дълго време да посветя на сина ми и на жена ми, тъй като те в действителност имат потребност от мен и аз виждам какво значи да си татко. Чувството е неописуемо. И мога да кажа, че това, което върша всеки ден, го върша за тях. За хората от които съм се учил във футбола - професионалната ми кариера стартира още като доста млад. Благодарен съм на господин Ганчев, който видя в мен блестящо бъдеще, по този начин се стигна до привличането ми в Литекс, където изкарах 9 години и там срещнах блестящи, феноменални футболисти. Не мога да кажа, че съм имал толкоз идоли като футболисти, колкото като хора, тъй като е по-важно да бъдеш човек, в сравнение с да подражаваш на някой на терена. Така че - учил съм се от Ивайло Петков, Радостин Кишишев, Светльо Тодоров, от Пламен Николов, който мога да кажа, че е доста добър човек и огромен експерт, Христо Янев, който ми беше треньор в ЦСКА - това са хора, от които съм научил доста. Разбрах, че това да бъдеш " стойкаджия " не е добре за теб, не е добре, в случай че искаш да имаш бъдеще. Видях, че колкото по-човечен си, колкото повече се усмихваш, толкоз по-лесно ти се случват нещата. Колкото по-позитивно мислиш, нещата рано или късно се получават, постоянно изгрява слънце и на твоята улица.
Ако един ден твоят наследник пожелае да тръгне по стъпките ти и да стане футболист, какво би го посъветвал?
-Да работи повече и да не се осланя единствено на гений. Да работи доста и да не се предава в никакъв случай, тъй като ще среща доста компликации, ще се сблъска с доста характери, само че в никакъв случай да не бяга от себе си, с цел да се хареса на някого. Да бъде себе си.
Жена ти е от Пловдив, разкажи малко за нея...
-Избягвам да приказвам за персоналния ми живот и единственото, което ще кажа е, че желая да благодаря за това, че е до мен, за това, че беше до мен, когато претърпях интервенция, когато имах доста сложни моменти- тя беше и е моята опора, за което благодаря и желая да кажа, че доста я обичам.
Червен картон, дузпа и четири гола в първата контрола на Локомотив (Пловдив) на турска земя
Равенство за тима против Динамо (Тбилиси)
Кое е най-важното, което ти е дал футболът и има ли нещо, което усещаш, че ти лишава?
-От 14 годишен съм отвън Плевен и не можах да бъда повече време с майка ми и татко ми, да им дам повече внимание и това може би е нещото, което в най-голяма степен ми е взел футболът. Но ми е дал неведнъж повече - да бъда порядъчен, да намеря баланса- да давам всичко от себе си в работата и да намирам време за фамилията и детето ми. Даде ми това, което постоянно доста съм желал - да бъда измежду хора, да сътворявам контакти, да играя пред цялостни трибуни и хората да ми ръкопляскат, даде ми самочувствие. Играл съм за огромни тимове, пред многочислена аудитория, пътувал съм в чужбина.
Как се виждаш след 10 години?
-Интересен въпрос. Надявам се, макар, че е доста оптимистично от моя страна, още да върша това, което най-вече обичам - да играя футбол. Това зависи от мен самия, дали имам травми, по какъв начин се усещам и най-много дали ще мога да бъда потребен. Но се надявам да съм във футбола - без значение дали като футболист, или като треньор. Надявам се да съм покрай фамилията си. Жена ми доста желае да си създадем кафе или ресторант, само че към момента го обсъждаме и това е другата ми фантазия - да имам личен дребен ресторант. Интересувам се доста в тази сфера, а има и от кое място да черпя опит - вуйчо ми има три ресторанта и два хотела, вуйна ми се занимава с ресторантьорство.
Преди да излезеш на терена за мач, имаш ли някакъв обред?
-Да. Моят обред е да си класифицирам бутилките, които са до мен по един характерен метод и това е единственото, което върша.
Имаш опция да пожелаеш нещо или да се обърнеш към почитателите на Локомотив Пловдив...
-Нека бъдат живи и здрави - те и фамилиите им! Без тях " Локомотив " няма да е този тим, който е с почитателите зад тила си. Когато сме единни, вършим един огромен, пестник и тогава доста мъчно могат да ни разбият, а когато сме пет разперени пръста, е доста елементарно да минат през нас. Дори и да не побеждаваме всякога, когато се раздаваме на терена, мисля, че почитателите го виждат и правят оценка. Знаят, че не са дали на вятъра парите си за билет и ще дойдат да ни поддържат още веднъж. Когато те са зад нас, където и да било-дали на Лаута,или на друго място, и усещаме тяхната обич и поддръжка, всичко е доста по-лесно. Когато се обърнеш и видиш на трибуните няколко хиляди души, пристигнали да те поддържат, ти поникват криле.
Етър и Славия с интерес към Симеон Райков
Двата клуба могат да привлекат футболиста
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ