Пациент М: Човекът, който беше прострелян в главата и се събуди, виждайки света наобратно
Новопубликувано изследване преоткрива един от най-странните случаи на мозъчна контузия в историята: казусът на пациент М, който е прострелян в главата през 1938 година по време на Гражданската война в Испания и се разсънва, виждайки света наопаки.
Хората и предметите изглеждали на Пациент М като идващи от противоположната страна на тази, на която се намират в реалност – нещо, което се отнасяло и до слуха и възприятието му за досег.
Той можел да чете букви и числа, отпечатани както обикновено, по този начин и в обратна посока, без мозъкът му да вижда разлика сред двете.
Светът можел да наподобява извърнат наобратно за пациент М: да вземем за пример той се обърквал от мъже, работещи на скеле с главата надолу.
Пациент М можел също по този начин да разчита времето на ръчен часовник под всевъзможен ъгъл.
Това е в действителност чудноват набор от признаци, само че имало и други. Те включвали виждане на цветове, „ отлепени “ от обектите си, обекти, появяващи се в три повторения, и цветна слепота.
Съобщава се обаче, че пациент М се е справил с всичко това напълно умерено.
Пациент М е проучен в продължение на съвсем 50 години от испанския невролог Хусто Гонсало и неговият разбор води до забележителна смяна в метода, по който виждаме мозъка – това надалеч не е единственият случай, когато необичайно пострадване е помогнало на учените да схванат по-добре човешкия мозък.
През 40-те години на предишния век Гонсало предлага мозъкът да не е общ брой от обособени елементи, а вместо това другите му функционалности да са разпределени в градиенти по целия орган – концепция, която опонира на общоприетото знание по това време.
„ Мозъкът се възприемаше като дребни кутийки “, споделя пред El País невропсихологът Алберто Гарсия Молина от Института Гутман в Испания.
„ Когато се променяше една кутия, се предполагаше, че има съответен недостиг. За доктор Гонсало модулните теории не могли да обяснят въпросите, които пораждат при пациент М, по тази причина той стартира да основава своя доктрина за мозъчната динамичност, скъсвайки с хегемонното виждане за това по какъв начин работи мозъкът. “
При проучването на пациент М и други пациенти с мозъчни увреждания Гонсало изрича догатката, че последствията от мозъчното увреждане зависят от размера и позицията на увреждането.
Той също по този начин демонстрира, че тези увреждания не унищожават характерни функционалности, а засягат салдото на разнообразни функционалности – какъвто е казусът с пациент М.
Гонсало разпознава три синдрома: централен (смущения в голям брой сетива), парацентрален (като централния, само че с резултати, които не са отмерено разпределени) и краен (засягащ мозъчните пътища за характерни сетива).
Това е пионерска работа, основана на необикновен случай, само че тя не е толкоз известна, колкото би трябвало да бъде – и в този момент дъщерята на Гонсало, Исабел Гонсало-Фонродона, е работила с Гарсия Молина по новото изследване, в което се разказват проучванията, включващи пациент М.
Както се споделя в проучването, изследванията на единични случаи ни учат на мозъчните функционалности от стотици години, предоставяйки скъп различен източник на научни доказателства на актуалните мета-анализи и огромни клинични изследвания.
Фактът, че хрумвания за мозъка, сходни на тези на Гонсало, не престават да са известни, е доказателство, че той е имал нещо поради при интерпретацията на пострадванията и противоположното виждане на пациент М.
Изследването е оповестено в Neurologia.
