Ами ако черните дупки всъщност изобщо не са черни, нито дори дупки?!
Ново изследване допуска, че черните дупки може да са просто звезди с екзотична физика в техните ядра. Ядрата могат да накарат „ тъмните звезди ” да излъчват тъмна материя във Вселената.
Проучването може също да изясни произхода и на бързите радио прояви.
Новата доктрина допуска, че черните дупки може да са тъмни звезди със сърца от извънредно плътна, екзотична материя. Това може да помогне да се изясни една от най-големите загадки на Вселената: произходът и природата на тъмната материя.
Черните дупки са действителни образци за общата доктрина на относителността на Алберт Айнщайн. Те са места във Вселената, където извънредно плътни количества материя разтягат тъканта на пространството и времето до неговата граница, образувайки безпределно дълбока гравитационна яма, от която даже светлината не може да избяга, отсам и името – „ черната дупка “.
Учените имат вяра, че в центъра на всяка черна дупка се намира безпределно дребна и плътна точка, наречена сингулярност. Гравитацията е толкоз мощна при сингулярността, че образува небосвод на събитията, който я заобикаля, където гравитацията надвишава даже скоростта на светлината.
При безпределно дребни стойности законите на физиката се разпадат. Тогава две видимо противоположни области на физиката – квантовата механика (описваща свръхмалките обекти) и общата доктрина на относителността (описващи доста огромните обекти) – се изправят лице в лице една с друга. Изследвайки природата на черните дупки, откривателите се надяват да комбинират двете полета в единна доктрина за квантовата гравитация.
Сингулярността наподобява физически невъзможна, тъй като материята не е в положение да се концентрира в безпределно дребна точка.
Физиците хитро са избегнали този проблем, като са измислили свои лични черни дупки без сингулярност, които те назовават „ тъмни звезди “. Тези мислени творения наподобяват като черни дупки извън, само че вътре съдържат извънредно (но не безкрайно) компактно ядро от материя, компресирано до допустимо най-малкия мащаб, или „ ядро на Планк “. То заимства името си от необикновено дребната фундаментална мерна единица, наречена дължина на Планк, която е от порядъка на 10 -35 метра или почти 100 трилиона пъти по-малка от протон.
Без сингулярност в центъра си, тъмна звезда теоретично би могла да разреши на светлината да избяга от мощното гравитационно улавяне. Всяка светлина, която би избягала от черната дупка, ще бъде опъната като приплъзнала се от гравитационното привличане на тъмната звезда – следено събитие, което учените назовават червено изместване.
„ В мощни гравитационни полета тъмните звезди се държат забавно “, написа физикът Игор Никитин от немския Институт за научни логаритми и изчисления„ Фраунхофер “в новия си отчет, който се появява на сървъра за предпечат arXiv:
„ Първо, хоризонтът на събитията, характерен за същински черни дупки, е заличен. Вместо това се образува бездънен гравитационен бунар, където стойностите на аленото изместване стават извънредно огромни. В резултат на това за външен наблюдаващ звездата наподобява черна, като същинска черна дупка. „
Ако това събитие съществува, Никитин споделя, че то може да помогне да се изясни същинската същина на тъмната материя. Астрономите откриват за първи път съществуването на тъмна материя, когато следят, че въртенето на звездите към галактиките е прекомерно бързо, като се има поради количеството материя, което те могат да видят. Сега се знае, че почти 85 % от масата във Вселената е тъмна материя, която е изцяло невидима за хората. Въпреки че знаят, че тъмната материя е там, учените към момента не знаят в действителност от кое място идва.
Според проучванията на Никитин, в случай че черните дупки съдържат ядра на Планк, те могат да бъдат евентуален източник на тъмна материя. Изследването му допуска, че тъмните звезди могат непрестанно да излъчват поток от частици под формата на тъмна материя – задоволително, с цел да обяснят бързото въртене на звездите към галактиките.
„ Още една очарователна опция е тъмната материя да се състои от известни частици, сложени в извънредно положение “, споделя Никитин. „ Частиците могат да бъдат толкоз елементарни, колкото частици светлина или фотони, които са били алено изместени до дължини на вълните, които са толкоз необятни, че биха били на практика невидими за актуалните радиотелескопи “, споделя той. „ Това е извънредно огромна дължина на вълната, към 4 светлинни дни, 16 пъти по-голямо от дистанцията Слънце-Плутон. “
Енергията на тези фотони би била извънредно дребна, само че те биха могли да бъдат в задоволително обилие, с цел да обяснят необикновеното придвижване на звездите към техните галактики.
Никитин също по този начин споделя, че неговата доктрина може да изясни друга неразгадана тайнственост на космоса: произходът на бързите радиовзривове (FRB).
Астрономите откриха за първи път тези мощни, краткотрайни прояви на радиовълни през 2007 година, само че техният генезис и природа остават скрити за учените. Ако обект като метеорит попадне в ядрото на Планк, споделя Ниткин, може да се освободи мълния от високоенергийни светлинни талази. Мощната гравитация на тъмната звезда би изместила аленото на светлината, създавайки забележим FRB, откриваем на Земята.
Въпреки че тъмните звезди могат да оказват помощ за решаването на две от най-големите загадки на Вселената, към момента има планина от наблюдения, които концепцията на Ниткин ще би трябвало да изясни, с цел да размени необятно признатата доктрина за черните дупки. Неговата доктрина обаче демонстрира, че ексцентричното мислене може да обезпечи изобретателни решения на видимо невъзможни проблеми.
