Голяма заплаха се крие под морския лед в Арктика
Ново изследване на екип откриватели от Германия, Англия и Канада откри, че водорасли, които порастват под морския лед в Арктика , са „ мощно нечисти “ с микропластмаси , което съставлява опасност за хората по хранителната верига , оповестява Юнайтед прес интеренешънъл.
Гъсти водорасли, известни като Melosira arctica , съдържат приблизително 31 000 микропластмасови частици на пространствен метър, което е към 10 пъти повече от концентрацията в околната вода, откриха откривателите. Според тях междинната стойност варира към 19 000, което значи, че в някои скупчвания може да е имало до 50 000 микропластмасови частици на пространствен метър.
Изследването е извършено в Центъра за полярни и морски проучвания Хелмхолц към института „ Алфред Вегенер “ въз основа на проби, събрани по време на експедиция с изследователския транспортен съд „ Поларщерн “ през 2021 година Резултатите от работата на интернационалния екип са оповестени в петък в списание „ Енвайръментъл сайънс енд текнолъджи “.
„ Нишковидните водорасли имат слузеста, лепкава текстура, тъй че евентуално събират микропластмаса от атмосферните отлагания върху морето, от самата морска вода, от околния лед и от всеки различен източник, около който минават “, споделя в известие за медиите Деони Алън от Университета в Кентърбъри и Бирмингамския университет, която е част от изследователския екип.
Рибите , като да вземем за пример треската, се хранят с водораслите и на собствен ред се употребяват от други животни, в това число и от хората , като по този метод се предава „ многообразие от пластмаси “, в това число полиетилен, полиестер, полипропилен, найлон и акрил, които след това се откриват в човешките тела.
„ Хората в Арктика са изключително подвластни от морската хранителна мрежа за снабдяването си с протеини, да вземем за пример посредством лов или лов на риба “, споделя биологът Мелани Бергман, началник на проучването. „ Това значи, че те също са изложени на въздействието на микропластмасата и съдържащите се в нея химикали. Микропластмаса към този момент е открита в човешките вътрешности, кръвта, вените, белите дробове, плацентата и кърмата и може да провокира възпалителни реакции, само че цялостните последствия до момента съвсем не са изследвани “, прецизира Бергман.
Струпванията на мъртви водорасли също придвижват микропластмасите изключително бързо в морските дълбини, което изяснява високите концентрации на микропластмаси в седимента - различен основен извод от новото изследване. Водораслите порастват бързо под морския лед през пролетните и летните месеци и там образуват дълги с метри клетъчни вериги, които се трансформират в скупчвания, когато клетките умрат. В рамките на един ден те могат да потънат на хиляди метри до дъното на дълбоките морски води. „ Най-накрая намерихме правдоподобно пояснение за какво постоянно измерваме най-големи количества микропластмаси в дълбоководните седименти “, споделя Бергман. Тя добави, че проучванията демонстрират, че намаляването на производството на пластмаса е най-ефективният метод за понижаване на този вид замърсяване.
„ Ето за какво това несъмнено би трябвало да бъде приоритет в световното съглашение за пластмасите , което се договаря сега “, сподели Бергман. Тя ще участва на идващия кръг от договаряния за създаване на контракт на Организация на обединените нации за понижаване на замърсяването с пластмаса. Преговорите би трябвало да стартират в Париж в края на май.
Гъсти водорасли, известни като Melosira arctica , съдържат приблизително 31 000 микропластмасови частици на пространствен метър, което е към 10 пъти повече от концентрацията в околната вода, откриха откривателите. Според тях междинната стойност варира към 19 000, което значи, че в някои скупчвания може да е имало до 50 000 микропластмасови частици на пространствен метър.
Изследването е извършено в Центъра за полярни и морски проучвания Хелмхолц към института „ Алфред Вегенер “ въз основа на проби, събрани по време на експедиция с изследователския транспортен съд „ Поларщерн “ през 2021 година Резултатите от работата на интернационалния екип са оповестени в петък в списание „ Енвайръментъл сайънс енд текнолъджи “.
„ Нишковидните водорасли имат слузеста, лепкава текстура, тъй че евентуално събират микропластмаса от атмосферните отлагания върху морето, от самата морска вода, от околния лед и от всеки различен източник, около който минават “, споделя в известие за медиите Деони Алън от Университета в Кентърбъри и Бирмингамския университет, която е част от изследователския екип.
Рибите , като да вземем за пример треската, се хранят с водораслите и на собствен ред се употребяват от други животни, в това число и от хората , като по този метод се предава „ многообразие от пластмаси “, в това число полиетилен, полиестер, полипропилен, найлон и акрил, които след това се откриват в човешките тела.
„ Хората в Арктика са изключително подвластни от морската хранителна мрежа за снабдяването си с протеини, да вземем за пример посредством лов или лов на риба “, споделя биологът Мелани Бергман, началник на проучването. „ Това значи, че те също са изложени на въздействието на микропластмасата и съдържащите се в нея химикали. Микропластмаса към този момент е открита в човешките вътрешности, кръвта, вените, белите дробове, плацентата и кърмата и може да провокира възпалителни реакции, само че цялостните последствия до момента съвсем не са изследвани “, прецизира Бергман.
Струпванията на мъртви водорасли също придвижват микропластмасите изключително бързо в морските дълбини, което изяснява високите концентрации на микропластмаси в седимента - различен основен извод от новото изследване. Водораслите порастват бързо под морския лед през пролетните и летните месеци и там образуват дълги с метри клетъчни вериги, които се трансформират в скупчвания, когато клетките умрат. В рамките на един ден те могат да потънат на хиляди метри до дъното на дълбоките морски води. „ Най-накрая намерихме правдоподобно пояснение за какво постоянно измерваме най-големи количества микропластмаси в дълбоководните седименти “, споделя Бергман. Тя добави, че проучванията демонстрират, че намаляването на производството на пластмаса е най-ефективният метод за понижаване на този вид замърсяване.
„ Ето за какво това несъмнено би трябвало да бъде приоритет в световното съглашение за пластмасите , което се договаря сега “, сподели Бергман. Тя ще участва на идващия кръг от договаряния за създаване на контракт на Организация на обединените нации за понижаване на замърсяването с пластмаса. Преговорите би трябвало да стартират в Париж в края на май.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ