40% от българите оценяват отрицателно работата на правителството, 39% – положително
Новият кабинет на Кирил Петков се употребява с поддръжката на 39% от всички запитани, като съвсем толкоз – 40%, са и тези, които са на противоположната позиция. Това демонстрират данни от изследване на „Тренд“ по поръчка на в. „24 часа“ измежду 1004 души.
Стойностите са изцяло сходни с тези, с които стартира и първото служебно държавно управление на Стефан Янев през май предходната година. Симпатизантите на „ Продължаваме промяната “ съвсем единомислещо показват поддръжка към кабинета, до момента в който тези на Българска социалистическа партия, „ ИТН “ и „ Демократична България “ са по-колебливи – към две трети от тях дават позитивна оценка, а към една пета негативна.
Традиционно изборите презареждат главните институции с избрана доза доверие. Това се записва и в първото национално представително изследване на „ Тренд “ за тази година, което е извършено в интервала 12-19 януари.
През 2021 година оценката за работата на Народното събрание падна на сериозно ниски равнища, най-много поради невъзможността да излъчи кабинет. Положителните оценки се движиха към 15%, като даже през септември стигнаха до 12%. Отрицателните пък означиха равнища от 77%. Изборите за 47-то Народно заседание и триумфът му в съставянето на държавно управление водят до растеж в поддръжката към Народното събрание до 29%, а негативните оценки падат до 51%.
През втората половина на 2021 година президентът Румен Радев беше влезнал в наклонност на повишение на негативните оценки за неговата работа. Това се дължеше най-много на отговорността, която той носеше за служебното държавно управление. Неминуемо част от общественото неодобрение по отношение на властта, рефлектираше и върху оценките за работата на президента, показват социолозите.
Президентските избори през ноември съумяха да презаредят в избрана степен доверието към президента и да го възстановят на равнища от преди назначението на служебния кабинет. През януари позитивната оценката за неговата работа е 49%, а негативната 36%.
Само два месеца след последните предварителни парламентарни избори, предстоящо електоралната картина е структурно идентична с изборния резултат.
„ Продължаваме промяната “ е първа политическа мощ с 26.4% от деклариралите, че ще гласоподават на възможни избори. ГЕРБ остават близо до изборния си резултат с 22.3%. Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са сходни като резултат надлежно с 11.5% и 10.9%. Проучването се организира на територията на страната и не се регистрира капацитетът на обединенията от чужбина, което може да размести позициите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, прецизират от „Тренд“.
Пета политическа мощ остава „ ИТН “ с 8.1% от деклариралите, че ще гласоподават, а шести са „ Демократична България “ с 6.8%. Регистриран е лек растеж при „ Възраждане “ спрямо изборния им резултат, като партията се употребява с поддръжката на 5.9% от деклариралите, че ще упражнят правото си на глас при нови избори. Под парламентарната преграда остават „ Изправи се БГ! Ние идваме “ с 1.9% и Вътрешна македонска революционна организация с 1.1%.
Данните са от изследване на „ Тренд “ по поръчка на вестник „24 часа“, отдадено на настройките на българите по отношение на главните институции, партии и настоящи проблеми. Изследването е осъществено в интервала сред 12 и 19 януари 2022 година посредством директно полустандартизирано изявление „лице в лице“ посредством таблет измежду 1004 души на възраст 18+.
Стойностите са изцяло сходни с тези, с които стартира и първото служебно държавно управление на Стефан Янев през май предходната година. Симпатизантите на „ Продължаваме промяната “ съвсем единомислещо показват поддръжка към кабинета, до момента в който тези на Българска социалистическа партия, „ ИТН “ и „ Демократична България “ са по-колебливи – към две трети от тях дават позитивна оценка, а към една пета негативна.
Традиционно изборите презареждат главните институции с избрана доза доверие. Това се записва и в първото национално представително изследване на „ Тренд “ за тази година, което е извършено в интервала 12-19 януари.
През 2021 година оценката за работата на Народното събрание падна на сериозно ниски равнища, най-много поради невъзможността да излъчи кабинет. Положителните оценки се движиха към 15%, като даже през септември стигнаха до 12%. Отрицателните пък означиха равнища от 77%. Изборите за 47-то Народно заседание и триумфът му в съставянето на държавно управление водят до растеж в поддръжката към Народното събрание до 29%, а негативните оценки падат до 51%.
През втората половина на 2021 година президентът Румен Радев беше влезнал в наклонност на повишение на негативните оценки за неговата работа. Това се дължеше най-много на отговорността, която той носеше за служебното държавно управление. Неминуемо част от общественото неодобрение по отношение на властта, рефлектираше и върху оценките за работата на президента, показват социолозите.
Президентските избори през ноември съумяха да презаредят в избрана степен доверието към президента и да го възстановят на равнища от преди назначението на служебния кабинет. През януари позитивната оценката за неговата работа е 49%, а негативната 36%.
Само два месеца след последните предварителни парламентарни избори, предстоящо електоралната картина е структурно идентична с изборния резултат.
„ Продължаваме промяната “ е първа политическа мощ с 26.4% от деклариралите, че ще гласоподават на възможни избори. ГЕРБ остават близо до изборния си резултат с 22.3%. Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са сходни като резултат надлежно с 11.5% и 10.9%. Проучването се организира на територията на страната и не се регистрира капацитетът на обединенията от чужбина, което може да размести позициите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, прецизират от „Тренд“.
Пета политическа мощ остава „ ИТН “ с 8.1% от деклариралите, че ще гласоподават, а шести са „ Демократична България “ с 6.8%. Регистриран е лек растеж при „ Възраждане “ спрямо изборния им резултат, като партията се употребява с поддръжката на 5.9% от деклариралите, че ще упражнят правото си на глас при нови избори. Под парламентарната преграда остават „ Изправи се БГ! Ние идваме “ с 1.9% и Вътрешна македонска революционна организация с 1.1%.
Данните са от изследване на „ Тренд “ по поръчка на вестник „24 часа“, отдадено на настройките на българите по отношение на главните институции, партии и настоящи проблеми. Изследването е осъществено в интервала сред 12 и 19 януари 2022 година посредством директно полустандартизирано изявление „лице в лице“ посредством таблет измежду 1004 души на възраст 18+.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ