Любомир Кючуков: Румъния е доста по-активна от България за Шенген
Новият български еврокомисар Илиана бе на първото си посещаване в България, откакто беше определена за този пост. А първите й срещи бяха с премиера Николай Денков и с предшественичката й на поста Мария Габриел, в този момент вицепремиер и министър на външните работи. Бяха разисквани две тематики, стана ясно от брифинга, който дадоха Илиана Иванова и Николай Денков, първата са целите на българското държавно управление. А втората, по какъв начин да употребяват опцията на позицията като еврокомисар на госпожа Илиана Иванова, тази позиция, която е обвързвана с образованието, културата, науката и нововъведенията, която може да даде опция на България да се възползва оптимално от европейските фондове, както и от всички принадлежности, които могат да бъдат употребявани от Европейския съюз. Стана ясно също по този начин, че се разисква една-единствена опция за влизането на страната ни в Шенген, а точно декември 2023 година Темата обсъждаме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с Любомир Кючуков, някогашен заместник-министър на външните работи, сегашен шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки
Г-н Кючуков, по какъв начин гледате на опцията България да влезе в Шенген декември 2023 година, реалистично ли ви се коства това?
Шанс несъмнено има и то сериозен, без да се фиксира, несъмнено, каквато и да било последна дата. И този късмет се назовава “прозорец за опция ". Тук става дума за интернационалната обстановка сега, която е удобна и това е обвързвано с войната в Украйна, колкото и да наподобява парадоксално това.
Да, казвате удобна, а в това време войната в Украйна, за какво е по този начин? Обяснете ни.
Защото Европейския съюз прави всичко допустимо да бъде оптимално консолидиран в изискванията на продължаваща война и да изглажда всички съществуващи вътрешни несъгласия в границите на Съюза и разграничителни линии в него, които биха могли да работят разединяващо и противопоставящо. А несъмнено въпросът с участието на България и Румъния в Шенген е една от тези линии, които основават несъгласие вътре в Съюза.
Трябва ли обаче това, съгласно вас, да се случи едновременно или би трябвало да има някакво градуиране. Тоест, приоритет да бъдат в началото да речем летищата, пристанищата, а по-късно да се случи на по-късен стадий всичко останало. Как би трябвало да се случи? Как ще бъде по-ефективно, съгласно вас?
Естествено, че по-удачно за страната ни е това България и Румъния да бъдат пълноправни членове на Шенген във всички аспекти, макар, че действително не се изключва и другата опция това да стане поетапно. Първо, с летищата и пристанищата, по-късно и със сухопътните граници на страната.
Това, което обаче и в двата случая допуска е работа, тъй като няма смисъл даже да се повтаря всичко непрестанно казвано до тук за готовността на България и Румъния за Шенген и да се единствено убеждаваме, че сме подготвени, както и да се окайваме в националните медии какъв брой незаслужено постъпват по отношение на нас. Това няма да реши казуса, още по-малко пък, в случай че по вътрешно-политически подбуди слагаме под въпрос самата си подготвеност за участие. Иначе казано, не става дума за заклинания и заклеймявания, а за работа. Именно тъй като в този момент има такава опция е належащо интензивно и най-много целеустремено политическо изпитание в интернационален проект, който да търси решаването на въпроса през идващите години. И тук има няколко вероятни полета за деяние.
Кажете в този момент кои са тези благоприятни условия.
Аз приказвам за полета за деяние, които са наложителни да бъдат употребявани. Първото, естествено е европейските институции. Вие започнахте анонса с българския комисар. Когато приказвам за европейски институции имам поради Европейската комисия и Европейския парламент, те и двете са се произнесли неведнъж в интерес на България, т.е. акцентът сега е работа не в тях, а посредством тях.
Но пък българският еврокомисар сподели на акад. Денков, че би трябвало българското държавно управление да обезпечи непоклатимост, както и взимането на бързи и съответни решения. Обещаха си непрестанно да споделят между тях с българските управляващи, несъмнено, само че несъмнено тя му загатна, че има какво да се желае.
Безспорно има какво да прави българското държавно управление, само че аз бих споделил, че това още веднъж е в посока работа с сътрудниците, защото от позиция на тези официални, наложителни условия, за които постоянно е ставало дума, България ги е изпълнила. Но когато приказвам за работа в европейските институции, аз имам поради, че това се отнася изключително в Европейския парламент измежду евродепутатите от Австрия и Нидерландия, знаем, че това са двете страни, които на процедура блокират присъединението ни. И това ни води към второто поле на деяние, което има директно отношение към едно днешно изявление на нидерландската депутатка София ин`Т Велд.
Беше доста изненадващо в действителност. Да “абсолютен позор ", сподели тя. “България и Румъния би трябвало да бъдат признати неотложно ".
Това е преобладаващото мнение в Европейския парламент, забавното тук е, че това идва от нидерландска страна, от нидерландски евродепутат, освен това от нидерландския евродепутат, който принадлежи на същото европейско семейство, приказвам за либералите, към което принадлежи ръководещата партия в Нидерландия. И когато приказвам за второто поле, става дума за един аспект, който съвсем не се визира, само че който, съгласно мен, е основен точно през призмата на това, че блокирането е резултат от вътрешно-политическа обстановка в Нидерландия и Австрия. Става дума за работата освен на междудържавно, само че и на партийно равнище, в границите на европейските политически фамилии, като отчитаме още повече, че предстоят избори за Европейски парламент през юни 2024 година И когато приказвам за работа на партийно равнище, става дума и в Европейския парламент, и на двустранно равнище. Тук би трябвало да се регистрира, че българската делегация на социалистите в Екологичен потенциал през предходната година към този момент съумяха да предотвратят присъединението на Швеция към Австрия и Нидерландия като трета блокираща страна. Тогава на власт в Швеция беше ляво държавно управление.
Наблюдаваме доста дейна работа от страна на ръководителя на АЛДЕ, партията на европейските либерали Илхан Кючук измежду това политическо семейство, в това число в Австрия. Но би трябвало да се регистрира, че държавното управление в Нидерландия е център-дясно, а в Австрия е дясно, т.е. и в двете страни на власт са политически обединения и партии, които принадлежат към ЕНП. Тук, несъмнено, в българското държавно управление съществува прочут проблем, доколкото “Продължаваме смяната " не членува в нито едно европейско политическо семейство по-голямо. Но за сметка на това, още по-голяма е ролята от партията на ГЕРБ като ръководеща от Европейската национална партия, точно предвид на политическите обстановки и ръководещите в Австрия и Нидерландия. И точно по тази причина споделям, че е положително, че София ин`Т Велд принадлежейки към същото европейско политическо семейство “Обнови Европа " в която членува ръководещата в Нидерландия Народна партия на свободата и демокрацията, приканва към абсолютно приемане на двете страни.
Дали обаче нейният глас ще бъде припознат и от останалите членове в нейната партия, както казахте, въпросът тук е партиен по-скоро.
Тя даже не принадлежи към ръководещата партия, тя принадлежи към друга партия, която е член на същото европейско политическо семейство.
Така е, по този начин е.
И надали нейният глас ще бъде задоволителен, само че натрупването на гласове в самата Нидерландия в поддръжка на приема на България и Румъния, несъмнено е значимо. Има и трето поле, на което би трябвало да се работи, това е работата с авторитетните сътрудници, приказвам за страни в и отвън Европейски Съюз, преди всичко Германия, Франция.
Г-н Кючуков, може би огромна част от решенията се взимат в Берлин и в Париж, а не толкоз в Брюксел и в Страсбург, ще се съгласите ли с мен?
Това в действителност е третото поле за работа, за което ставаше дума, точно от работата с авторитетните сътрудници, преди всичко, несъмнено, в Европейски Съюз това са Германия и Франция, които също за много дълъг интервал бяха скептични по отношение на присъединението на България и Румъния към Шенген, само че в този момент поддържат това присъединение и това би следвало да се употребява. А също по този начин и работата със Съединените щати, без значение, че те не са част от Европейски Съюз. Тук имам поради даже и обстоятелството, по какъв начин Хърватия беше призната в Шенген, изпреварвайки България и Румъния.
Което значително беше обезпечено точно с помощта на позициите и бих споделил даже натиска на тези три страни, за нейното бързо консолидиране в Шенген. И тук би следвало да се добави още едно поле, последното, само че може би даже най-важно. Всичко това, би следвало да се реализира в съгласуваност с Румъния. За дълъг интервал от време двете страни се състезаваха и се опитваха да се профилират положително, за сметка на другата страна.
Сега ми се коства, че към този момент няма място за сходно състезание, а се постанова да се работи доста интензивно взаимно. Тук би трябвало да кажем, че Румъния е много по-активна от България, най-малко очевидно по този начин наподобява, и бих споделил даже по-настъпателна, в това число посредством пряк напън и асиметрични дейности по отношение на Австрия, тъй като Румъния е спирана единствено от Австрия, до момента в който Нидерландия е страната, която стопира и България. Когато приказвам за пряк напън, имам поради обществената поръчка на държавно равнище от румънска страна, че ще прибегнат към интернационалните правни дейности, по отношение на Австрия, в случай че бъдат блокирани още веднъж. Асиметрични, имам поради даже блокирането във времето на акредитацията на австрийски представители, на австрийски наблюдаващи в работата на НАТО, която сега Румъния реализира. Тоест, в случай че би трябвало да обобщаваме, в този момент фактически е моментът, в който България би трябвало да направи оптимално вероятното, с цел да влезе в Шенген. И бих споделил, че крах би било, в случай че не реализираме това.
Казахте какво прави Румъния, а по нейния образец България може ли да предприеме сходни ограничения, с цел да убеди Австрия и Нидерландия, че сме подготвени?
Какви тъкмо ограничения би трябвало да се подхващат по двустранна линия, това е преценка, несъмнено, на българските управляващи. Но аз мисля, че тук имаме първо, спектърът от благоприятни условия е задоволително необятен и той включва в това число и такива ограничения, за които стана въпрос. И второ, мисля, че това за което към този момент говорихме, това би трябвало да бъде в съгласуваност с Румъния.
Скоро някогашен министър на околната среда и водите разяснява в една друга медия, че в случай че Урсула фон дер Лайен е желала България да е в Шенген, то и Нидерландия и Австрия са щели да се съгласят доста от дълго време. Какво мислите вие за това? Става въпрос за Нено Димов, някогашен министър на околната среда и водите.
Мисля, че България и Румъния от дълго време имат поддръжката на Европейска комисия и че тази поддръжка е откровена. И тук става дума, по-скоро за метода на действие на Европейски Съюз, защото решението се взима не от комисията, т.е. от органа управляван от Фон дер Лайен, а от Съвета, т.е. от всички държави-членски. От тази позиция, естествено, че Комисията не може да наложи решение на държавите-членки. Впрочем, когато става дума за решение на държави-членки, постоянно би трябвало да се има поради тези ат хок съюзи, краткотрайни съюзи по обособени тематики, по ползи, които се образуват сред обособените страни и тук България трябваше да търси тъкмо това, за жалост, тя в известна степен затвори пред себе си вратата за сходни съюзи с метода по който тя пък от своя страна блокира едно значимо за Европейския съюз решение и политика. Говоря за блокирането началото на договарянията на Република Северна Македония за участие в Европейски Съюз, когато България се оказа в изолираност.
Г-н Кючуков, по какъв начин гледате на опцията България да влезе в Шенген декември 2023 година, реалистично ли ви се коства това?
Шанс несъмнено има и то сериозен, без да се фиксира, несъмнено, каквато и да било последна дата. И този късмет се назовава “прозорец за опция ". Тук става дума за интернационалната обстановка сега, която е удобна и това е обвързвано с войната в Украйна, колкото и да наподобява парадоксално това.
Да, казвате удобна, а в това време войната в Украйна, за какво е по този начин? Обяснете ни.
Защото Европейския съюз прави всичко допустимо да бъде оптимално консолидиран в изискванията на продължаваща война и да изглажда всички съществуващи вътрешни несъгласия в границите на Съюза и разграничителни линии в него, които биха могли да работят разединяващо и противопоставящо. А несъмнено въпросът с участието на България и Румъния в Шенген е една от тези линии, които основават несъгласие вътре в Съюза.
Трябва ли обаче това, съгласно вас, да се случи едновременно или би трябвало да има някакво градуиране. Тоест, приоритет да бъдат в началото да речем летищата, пристанищата, а по-късно да се случи на по-късен стадий всичко останало. Как би трябвало да се случи? Как ще бъде по-ефективно, съгласно вас?
Естествено, че по-удачно за страната ни е това България и Румъния да бъдат пълноправни членове на Шенген във всички аспекти, макар, че действително не се изключва и другата опция това да стане поетапно. Първо, с летищата и пристанищата, по-късно и със сухопътните граници на страната.
Това, което обаче и в двата случая допуска е работа, тъй като няма смисъл даже да се повтаря всичко непрестанно казвано до тук за готовността на България и Румъния за Шенген и да се единствено убеждаваме, че сме подготвени, както и да се окайваме в националните медии какъв брой незаслужено постъпват по отношение на нас. Това няма да реши казуса, още по-малко пък, в случай че по вътрешно-политически подбуди слагаме под въпрос самата си подготвеност за участие. Иначе казано, не става дума за заклинания и заклеймявания, а за работа. Именно тъй като в този момент има такава опция е належащо интензивно и най-много целеустремено политическо изпитание в интернационален проект, който да търси решаването на въпроса през идващите години. И тук има няколко вероятни полета за деяние.
Кажете в този момент кои са тези благоприятни условия.
Аз приказвам за полета за деяние, които са наложителни да бъдат употребявани. Първото, естествено е европейските институции. Вие започнахте анонса с българския комисар. Когато приказвам за европейски институции имам поради Европейската комисия и Европейския парламент, те и двете са се произнесли неведнъж в интерес на България, т.е. акцентът сега е работа не в тях, а посредством тях.
Но пък българският еврокомисар сподели на акад. Денков, че би трябвало българското държавно управление да обезпечи непоклатимост, както и взимането на бързи и съответни решения. Обещаха си непрестанно да споделят между тях с българските управляващи, несъмнено, само че несъмнено тя му загатна, че има какво да се желае.
Безспорно има какво да прави българското държавно управление, само че аз бих споделил, че това още веднъж е в посока работа с сътрудниците, защото от позиция на тези официални, наложителни условия, за които постоянно е ставало дума, България ги е изпълнила. Но когато приказвам за работа в европейските институции, аз имам поради, че това се отнася изключително в Европейския парламент измежду евродепутатите от Австрия и Нидерландия, знаем, че това са двете страни, които на процедура блокират присъединението ни. И това ни води към второто поле на деяние, което има директно отношение към едно днешно изявление на нидерландската депутатка София ин`Т Велд.
Беше доста изненадващо в действителност. Да “абсолютен позор ", сподели тя. “България и Румъния би трябвало да бъдат признати неотложно ".
Това е преобладаващото мнение в Европейския парламент, забавното тук е, че това идва от нидерландска страна, от нидерландски евродепутат, освен това от нидерландския евродепутат, който принадлежи на същото европейско семейство, приказвам за либералите, към което принадлежи ръководещата партия в Нидерландия. И когато приказвам за второто поле, става дума за един аспект, който съвсем не се визира, само че който, съгласно мен, е основен точно през призмата на това, че блокирането е резултат от вътрешно-политическа обстановка в Нидерландия и Австрия. Става дума за работата освен на междудържавно, само че и на партийно равнище, в границите на европейските политически фамилии, като отчитаме още повече, че предстоят избори за Европейски парламент през юни 2024 година И когато приказвам за работа на партийно равнище, става дума и в Европейския парламент, и на двустранно равнище. Тук би трябвало да се регистрира, че българската делегация на социалистите в Екологичен потенциал през предходната година към този момент съумяха да предотвратят присъединението на Швеция към Австрия и Нидерландия като трета блокираща страна. Тогава на власт в Швеция беше ляво държавно управление.
Наблюдаваме доста дейна работа от страна на ръководителя на АЛДЕ, партията на европейските либерали Илхан Кючук измежду това политическо семейство, в това число в Австрия. Но би трябвало да се регистрира, че държавното управление в Нидерландия е център-дясно, а в Австрия е дясно, т.е. и в двете страни на власт са политически обединения и партии, които принадлежат към ЕНП. Тук, несъмнено, в българското държавно управление съществува прочут проблем, доколкото “Продължаваме смяната " не членува в нито едно европейско политическо семейство по-голямо. Но за сметка на това, още по-голяма е ролята от партията на ГЕРБ като ръководеща от Европейската национална партия, точно предвид на политическите обстановки и ръководещите в Австрия и Нидерландия. И точно по тази причина споделям, че е положително, че София ин`Т Велд принадлежейки към същото европейско политическо семейство “Обнови Европа " в която членува ръководещата в Нидерландия Народна партия на свободата и демокрацията, приканва към абсолютно приемане на двете страни.
Дали обаче нейният глас ще бъде припознат и от останалите членове в нейната партия, както казахте, въпросът тук е партиен по-скоро.
Тя даже не принадлежи към ръководещата партия, тя принадлежи към друга партия, която е член на същото европейско политическо семейство.
Така е, по този начин е.
И надали нейният глас ще бъде задоволителен, само че натрупването на гласове в самата Нидерландия в поддръжка на приема на България и Румъния, несъмнено е значимо. Има и трето поле, на което би трябвало да се работи, това е работата с авторитетните сътрудници, приказвам за страни в и отвън Европейски Съюз, преди всичко Германия, Франция.
Г-н Кючуков, може би огромна част от решенията се взимат в Берлин и в Париж, а не толкоз в Брюксел и в Страсбург, ще се съгласите ли с мен?
Това в действителност е третото поле за работа, за което ставаше дума, точно от работата с авторитетните сътрудници, преди всичко, несъмнено, в Европейски Съюз това са Германия и Франция, които също за много дълъг интервал бяха скептични по отношение на присъединението на България и Румъния към Шенген, само че в този момент поддържат това присъединение и това би следвало да се употребява. А също по този начин и работата със Съединените щати, без значение, че те не са част от Европейски Съюз. Тук имам поради даже и обстоятелството, по какъв начин Хърватия беше призната в Шенген, изпреварвайки България и Румъния.
Което значително беше обезпечено точно с помощта на позициите и бих споделил даже натиска на тези три страни, за нейното бързо консолидиране в Шенген. И тук би следвало да се добави още едно поле, последното, само че може би даже най-важно. Всичко това, би следвало да се реализира в съгласуваност с Румъния. За дълъг интервал от време двете страни се състезаваха и се опитваха да се профилират положително, за сметка на другата страна.
Сега ми се коства, че към този момент няма място за сходно състезание, а се постанова да се работи доста интензивно взаимно. Тук би трябвало да кажем, че Румъния е много по-активна от България, най-малко очевидно по този начин наподобява, и бих споделил даже по-настъпателна, в това число посредством пряк напън и асиметрични дейности по отношение на Австрия, тъй като Румъния е спирана единствено от Австрия, до момента в който Нидерландия е страната, която стопира и България. Когато приказвам за пряк напън, имам поради обществената поръчка на държавно равнище от румънска страна, че ще прибегнат към интернационалните правни дейности, по отношение на Австрия, в случай че бъдат блокирани още веднъж. Асиметрични, имам поради даже блокирането във времето на акредитацията на австрийски представители, на австрийски наблюдаващи в работата на НАТО, която сега Румъния реализира. Тоест, в случай че би трябвало да обобщаваме, в този момент фактически е моментът, в който България би трябвало да направи оптимално вероятното, с цел да влезе в Шенген. И бих споделил, че крах би било, в случай че не реализираме това.
Казахте какво прави Румъния, а по нейния образец България може ли да предприеме сходни ограничения, с цел да убеди Австрия и Нидерландия, че сме подготвени?
Какви тъкмо ограничения би трябвало да се подхващат по двустранна линия, това е преценка, несъмнено, на българските управляващи. Но аз мисля, че тук имаме първо, спектърът от благоприятни условия е задоволително необятен и той включва в това число и такива ограничения, за които стана въпрос. И второ, мисля, че това за което към този момент говорихме, това би трябвало да бъде в съгласуваност с Румъния.
Скоро някогашен министър на околната среда и водите разяснява в една друга медия, че в случай че Урсула фон дер Лайен е желала България да е в Шенген, то и Нидерландия и Австрия са щели да се съгласят доста от дълго време. Какво мислите вие за това? Става въпрос за Нено Димов, някогашен министър на околната среда и водите.
Мисля, че България и Румъния от дълго време имат поддръжката на Европейска комисия и че тази поддръжка е откровена. И тук става дума, по-скоро за метода на действие на Европейски Съюз, защото решението се взима не от комисията, т.е. от органа управляван от Фон дер Лайен, а от Съвета, т.е. от всички държави-членски. От тази позиция, естествено, че Комисията не може да наложи решение на държавите-членки. Впрочем, когато става дума за решение на държави-членки, постоянно би трябвало да се има поради тези ат хок съюзи, краткотрайни съюзи по обособени тематики, по ползи, които се образуват сред обособените страни и тук България трябваше да търси тъкмо това, за жалост, тя в известна степен затвори пред себе си вратата за сходни съюзи с метода по който тя пък от своя страна блокира едно значимо за Европейския съюз решение и политика. Говоря за блокирането началото на договарянията на Република Северна Македония за участие в Европейски Съюз, когато България се оказа в изолираност.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ