Първи етнически българин стана министър в Сърбия
Новица Тончев заема поста министър на неразвитите райони и общини в страната
Един от главните проблеми пред българите в западната ни съседка е нуждата от основаването на нов граничен пункт наоколо до Калотина - Градина и обезлюдяването на регионите с етнически българи - Цариброд и Босилеград. ни среща с първия етнически българин, който е министър в новото сръбско държавно управление - Новица Тончев и с ръководителя на Общинския съвет в Цариброд - Зоран Джуров.
Новица Тончев е първият етнически българин в Сърбия, които е съумял да доближи до министерски пост в западната ни съседка. В новото сръбско държавно управление той заема поста министър на неразвитите райони и общини в страната. За него е значимо, не какъв е човек по народност, а какво може да прави и дали има качества за заеманата позиция. Пред Българска национална телевизия Новица Тончев разяснява новосъздаденото сръбско държавно управление
Новица Тончев, министър на неразвитите райони и общини в Сърбия: " Нашето държавно управление в този момент и настрана президентът Вучич сложи акцент в него да влязат в нея колкото се може повече представители на националните малцинства, имате бошняк и хърватин. Мен някой ме считат че съм българин, от българската народност, само че аз съм роден в Ниш, приключил съм своето обучение в Сърбия където съм приключил висшето си обучение, направил съм компанията си и съм работил, осъществил, тъй че не виждам никаква разлика в Сърбия дали е българин, сърбин или хърватин. Най значимото е да бъде скъп и почитан човек и да обича своята страна, както аз обичам Сърбия ".
Попитах го дали българите от Цариброд, Босилеград, Сурдулица и другите региони където живеят могат да се осъществят в сръбския публичен живот?
Новица Тончев: " Вижте, аз съм бил преди този момент два мандата и кмет на Сурдулица и съм благополучен че не е имало нито един случай на национална основа т.е да се скарат поданици на града за това, че са представители от една или друга национална общественост ".
Министър Тончев акцентира, че неговото министерство отделя средства за неразвитите общини - 44 на брой, измежду които са и двете обитаеми с етнически българи.
Новица Тончев: " Мога да кажа, че Цариброд е получила 17,5 млн. динара, с цел да оправят брега към езерото което се намира на нейна територия, а Босилеград е получил средства да направи свои басейн за младежите и са получили машина за разчистване и за екологични цели. Също по този начин и има две общини с бошняци в Тутин и Сеница, както и две с албанци Прешево и Буяновац които също са получи средства от министерството ми. Също по този начин и останалите като Сурдулица, Бела Планка, Гаджин Хан са получили средства без значение дали в тях живеят национални малцинства или пък в болшинството са сърби ".
Отиваме в Цариброд, един от тези региони, за които дава отговор министерството на Новица Тончев, а там броят на напускащите локални българи продължава да е висок. Председателят на Общинския съвет Зоран Джуров, който е от ръководещата партия на президента Александър Вучич, счита, че съществуването на българин в сръбското държавно управление е добра основа за решение на проблемите в общината. Джуров за малко е бил и кмет на града. Убеден е, че обезлюдяването на Цариброд и миграцията на локалните българи може да се реши, в случай че бъде построен спомагателен граничен пункт наоколо до съществуващия в Калотина.
Зоран Джуров, ръководител на общинския съвет в Димитровград, Сърбия: " Ние като община отправихме самодейност преди няколко месеца до сръбското държавно управление за откриването на нов Граничен контролно-пропусквателен пункт и то не къде да е, а до Калотина, тъй като от Цариброд няколкостотин българи пътуват на работа в градовете до София и самата София. Преминаването на границата обаче през летните месеци на процедура е невероятно и тези хора се мъчат едва-две или три години и по-късно вземат решение да изоставен Цариброд и купуват жилища, къщи в София и града по този метод в допълнение се обезлюдява ".
Според Джуров сходен нов пункт би обезпечил опцията жителите на Цариброд да останат да живеят в града, работейки в България и по този начин да си заплащат налозите в града.
Новица Тончев: " С откриването на един подобен Граничен контролно-пропусквателен пункт, това няма да остане единствено като една приказка, а една същинска опция и имам вяра, че господин Тончев ще бъде на нашата страна, в Сърбия ".
Министър Тончев даже стига по-далеч - не би трябвало да има граница.
Новица Тончев: " Ако Сърбия желае да влезе в Европейски Съюз, а България е към този момент там съгласно мен тази граница не би трябвало да съществува, ние сме православни нации и сърби и българи тъй че аз съм " за ". Видяли сте какъв брой са положителни връзките сред Сърбия и България освен на срещите сред президентите, само че и на министерско ниво ".
Тончев се стопира на вложенията и повдигането на виталния стандарт в пограничните региони.
Новица Тончев: " Докато управлявах Сурдулица, ние бяхме посветили най огромно внимание на трансграничното съдействие, тъй че тя с общините Трън и Кюстендил имаше няколко европейски планове, които бяха и сполучливо приключени. Дори един от тях беше разгласен за най сполучлив в Европейски Съюз и това беше този сред Трън и Сурдулица, които включваше построяването на път до манастира Палю, където е обитавал сръбският светец Свети Сава и от там е отишъл за Търново, а община Трън закупи машини за разчистване на пътища в този регион, като същинско трансгранично съдействие. Също по този начин имахме планове и с Кюстендил. И от двете страни на границата се намират по небогати региони. Трябва да се обърне внимание на инфраструктурата, не можем да открием огромни заводи и фабрики, тъй като нямаме работна ръка, тъй като са се изселили от селата. Трябва да се ориентираме към селското стопанство и отглеждането на животни което прави сега Сърбия, а виждам, че и България прави същото с Европейски Съюз ".
Попадаме в Цариброд, когато приключва преброяването в Сърбия и се организират изборите за Национални препоръки на малцинствата в западната ни съседка. Те са 17 на брой, а българското е едно от най дребните, тъй като броят на локалните българи понижава по отношение на предходното броене от преди 11 години.
Зоран Джуров: " Определено нарастване на българите имаше тогава, като се бяха декларирали и заявили, ще забележим какво ще покажат новите данни. Това което е несъмнено, че ще покаже преброяването и всички царибродчани го знаят, е че е намаляло популацията в Цариброд и това една наклонност и в Сърбия и България, където ние като една дребна община можем мъчно да я спрем ".
Гражданите на Цариброд по законите в Сърбия би трябвало да могат да получат всички публични документи и на български език, споделя Зоран Джуров, само че признава, че това не се случва напълно.
Зоран Джуров: " Определени документи - да. Според закона би трябвало всички документи да можете да получите ".
През последните години и месеци в медиите в Сърбия се ускорява още веднъж тезата за съществуването на шопска нация, запитвам Джуров по какъв начин възприема това.
Зоран Джуров: " Всеки си го приема съгласно убежденията. Аз знам кой съм и какъв е майчиният ми език и за мен това е непотребен въпрос ".
България обаче би трябвало да бъде по-активна в запазването на българския темперамент на хората, живеещи в региона на границата сред двете страни. Като ускорява икономическото си наличие.
Един от главните проблеми пред българите в западната ни съседка е нуждата от основаването на нов граничен пункт наоколо до Калотина - Градина и обезлюдяването на регионите с етнически българи - Цариброд и Босилеград. ни среща с първия етнически българин, който е министър в новото сръбско държавно управление - Новица Тончев и с ръководителя на Общинския съвет в Цариброд - Зоран Джуров.
Новица Тончев е първият етнически българин в Сърбия, които е съумял да доближи до министерски пост в западната ни съседка. В новото сръбско държавно управление той заема поста министър на неразвитите райони и общини в страната. За него е значимо, не какъв е човек по народност, а какво може да прави и дали има качества за заеманата позиция. Пред Българска национална телевизия Новица Тончев разяснява новосъздаденото сръбско държавно управление
Новица Тончев, министър на неразвитите райони и общини в Сърбия: " Нашето държавно управление в този момент и настрана президентът Вучич сложи акцент в него да влязат в нея колкото се може повече представители на националните малцинства, имате бошняк и хърватин. Мен някой ме считат че съм българин, от българската народност, само че аз съм роден в Ниш, приключил съм своето обучение в Сърбия където съм приключил висшето си обучение, направил съм компанията си и съм работил, осъществил, тъй че не виждам никаква разлика в Сърбия дали е българин, сърбин или хърватин. Най значимото е да бъде скъп и почитан човек и да обича своята страна, както аз обичам Сърбия ".
Попитах го дали българите от Цариброд, Босилеград, Сурдулица и другите региони където живеят могат да се осъществят в сръбския публичен живот?
Новица Тончев: " Вижте, аз съм бил преди този момент два мандата и кмет на Сурдулица и съм благополучен че не е имало нито един случай на национална основа т.е да се скарат поданици на града за това, че са представители от една или друга национална общественост ".
Министър Тончев акцентира, че неговото министерство отделя средства за неразвитите общини - 44 на брой, измежду които са и двете обитаеми с етнически българи.
Новица Тончев: " Мога да кажа, че Цариброд е получила 17,5 млн. динара, с цел да оправят брега към езерото което се намира на нейна територия, а Босилеград е получил средства да направи свои басейн за младежите и са получили машина за разчистване и за екологични цели. Също по този начин и има две общини с бошняци в Тутин и Сеница, както и две с албанци Прешево и Буяновац които също са получи средства от министерството ми. Също по този начин и останалите като Сурдулица, Бела Планка, Гаджин Хан са получили средства без значение дали в тях живеят национални малцинства или пък в болшинството са сърби ".
Отиваме в Цариброд, един от тези региони, за които дава отговор министерството на Новица Тончев, а там броят на напускащите локални българи продължава да е висок. Председателят на Общинския съвет Зоран Джуров, който е от ръководещата партия на президента Александър Вучич, счита, че съществуването на българин в сръбското държавно управление е добра основа за решение на проблемите в общината. Джуров за малко е бил и кмет на града. Убеден е, че обезлюдяването на Цариброд и миграцията на локалните българи може да се реши, в случай че бъде построен спомагателен граничен пункт наоколо до съществуващия в Калотина.
Зоран Джуров, ръководител на общинския съвет в Димитровград, Сърбия: " Ние като община отправихме самодейност преди няколко месеца до сръбското държавно управление за откриването на нов Граничен контролно-пропусквателен пункт и то не къде да е, а до Калотина, тъй като от Цариброд няколкостотин българи пътуват на работа в градовете до София и самата София. Преминаването на границата обаче през летните месеци на процедура е невероятно и тези хора се мъчат едва-две или три години и по-късно вземат решение да изоставен Цариброд и купуват жилища, къщи в София и града по този метод в допълнение се обезлюдява ".
Според Джуров сходен нов пункт би обезпечил опцията жителите на Цариброд да останат да живеят в града, работейки в България и по този начин да си заплащат налозите в града.
Новица Тончев: " С откриването на един подобен Граничен контролно-пропусквателен пункт, това няма да остане единствено като една приказка, а една същинска опция и имам вяра, че господин Тончев ще бъде на нашата страна, в Сърбия ".
Министър Тончев даже стига по-далеч - не би трябвало да има граница.
Новица Тончев: " Ако Сърбия желае да влезе в Европейски Съюз, а България е към този момент там съгласно мен тази граница не би трябвало да съществува, ние сме православни нации и сърби и българи тъй че аз съм " за ". Видяли сте какъв брой са положителни връзките сред Сърбия и България освен на срещите сред президентите, само че и на министерско ниво ".
Тончев се стопира на вложенията и повдигането на виталния стандарт в пограничните региони.
Новица Тончев: " Докато управлявах Сурдулица, ние бяхме посветили най огромно внимание на трансграничното съдействие, тъй че тя с общините Трън и Кюстендил имаше няколко европейски планове, които бяха и сполучливо приключени. Дори един от тях беше разгласен за най сполучлив в Европейски Съюз и това беше този сред Трън и Сурдулица, които включваше построяването на път до манастира Палю, където е обитавал сръбският светец Свети Сава и от там е отишъл за Търново, а община Трън закупи машини за разчистване на пътища в този регион, като същинско трансгранично съдействие. Също по този начин имахме планове и с Кюстендил. И от двете страни на границата се намират по небогати региони. Трябва да се обърне внимание на инфраструктурата, не можем да открием огромни заводи и фабрики, тъй като нямаме работна ръка, тъй като са се изселили от селата. Трябва да се ориентираме към селското стопанство и отглеждането на животни което прави сега Сърбия, а виждам, че и България прави същото с Европейски Съюз ".
Попадаме в Цариброд, когато приключва преброяването в Сърбия и се организират изборите за Национални препоръки на малцинствата в западната ни съседка. Те са 17 на брой, а българското е едно от най дребните, тъй като броят на локалните българи понижава по отношение на предходното броене от преди 11 години.
Зоран Джуров: " Определено нарастване на българите имаше тогава, като се бяха декларирали и заявили, ще забележим какво ще покажат новите данни. Това което е несъмнено, че ще покаже преброяването и всички царибродчани го знаят, е че е намаляло популацията в Цариброд и това една наклонност и в Сърбия и България, където ние като една дребна община можем мъчно да я спрем ".
Гражданите на Цариброд по законите в Сърбия би трябвало да могат да получат всички публични документи и на български език, споделя Зоран Джуров, само че признава, че това не се случва напълно.
Зоран Джуров: " Определени документи - да. Според закона би трябвало всички документи да можете да получите ".
През последните години и месеци в медиите в Сърбия се ускорява още веднъж тезата за съществуването на шопска нация, запитвам Джуров по какъв начин възприема това.
Зоран Джуров: " Всеки си го приема съгласно убежденията. Аз знам кой съм и какъв е майчиният ми език и за мен това е непотребен въпрос ".
България обаче би трябвало да бъде по-активна в запазването на българския темперамент на хората, живеещи в региона на границата сред двете страни. Като ускорява икономическото си наличие.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ